Заключения и резолюции на Съвета

Съвет на ЕС

Съветът на ЕС провежда преговори и приема не само правни актове, но и документи като заключения, резолюции и изявления, които нямат за цел да пораждат правни последици. Съветът използва тези документи, за да изрази политическа позиция по тема, свързана с областите на дейност на ЕС. В тези видове документи се установяват единствено политически ангажименти или позиции — те не са предвидени в Договорите. Поради това те не са правно обвързващи.

Останалите институции на ЕС имат сходни начини да изразят своята позиция. Например Комисията публикува зелени книги, за да насърчи обсъждане на теми на равнището на ЕС. Зелената книга приканва съответните организации или лица да обсъдят предложенията на Комисията, които по-късно могат да станат законодателни актове. Парламентът може също така да изготвя резолюции и препоръки по въпроси от областите на компетентност на ЕС.

Заключения и резолюции 

Заключенията на Съвета се приемат след обсъждане по време на заседанията на Съвета. Те могат да съдържат политическа позиция по конкретна тема. Важно е да се прави разлика между  заключения на Съвета и заключения на председателството. Заключенията на Съвета се изготвят от Съвета, а заключенията на председателството изразяват позицията само на председателството и не ангажират Съвета.

Обикновено в резолюциите на Съвета се набелязва предвидената бъдеща работа в определена област на политиката. Те не пораждат правни последици, но с тях може да се прикани Комисията да направи предложение или да предприеме по-нататъшни действия. Ако резолюцията се отнася за област, която не попада изцяло в компетентността на ЕС, тя приема формата на „резолюция на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки“.

Основни видове заключения и резолюции, приемани от Съвета 

Заключенията и резолюциите се използват за различни цели, например:

  • да се прикани държава членка или друга институция на ЕС да предприеме действия по конкретен въпрос. Тези заключения често се приемат в области, в които ЕС има компетентността да подкрепя, координира и допълва, например в здравеопазването или културата.

  • да се поиска от Комисията да изготви предложение по конкретна тема. Това е описано в член 241 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

  • да се координират действията на държавите членки. Тези заключения се използват, когато Съветът се стреми да постигне цел на политиката с т. нар. „мек процес на координиране“. В тези случаи заключенията или резолюциите се изготвят, за да се определят цели или да се направи оценка на постигнатия напредък.

  • да се посочи, в рамките на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) на ЕС, позицията на Съюза по отношение на конкретно събитие или държава. Заключенията и резолюциите изразяват политическа позиция или оценяват международно събитие от името на ЕС.

  • да се определи съгласувана позиция на ЕС и неговите държави членки в международните организации. Например, Съветът може да изготви заключения с оглед на участието на ЕС в международни форуми.

  • да се направят коментари и да се посочат възможни решения на проблемите, установени в специалните доклади на Сметната палата

Как се извършва това на практика? 

Корепер

Корепер подготвя работата на всички състави на Съвета и е разделен на две части: Корепер (I част) и Корепер (II част).

Преди да бъдат приети, заключенията преминават през три равнища в Съвета:

  • Работна група
  • Комитет на постоянните представители (Корепер)
  • Състав на Съвета
  1. Преди проектът за текста на заключенията да бъде изготвен, председателството понякога представя документ за обсъждане, за да разгледа въпроса на равнище работна група. 
  2. Въз основа на обсъждането председателството на Съвета, обикновено подпомагано от Генералния секретариат на Съвета (ГСС), изготвя проект за текста на заключенията. Политическата отговорност за проекта се носи от председателството.
  3. Работната група заседава няколко пъти, за да се запознае добре с документа. Окончателното обсъждане на равнището на работната група се провежда около 7—14 дни преди заключенията да бъдат внесени в Корепер за допълнително разглеждане.
  4. Корепер разглежда документа около две седмици преди заседанието на Съвета и се стреми да разреши всички нерешени проблеми.
  5. След това съответните състави на Съвета приемат текста. Заключенията на Съвета трябва да бъдат приети с консенсус от страна на всички държави членки. Ако министрите не постигнат съгласие по текста, все още могат да бъдат направени изменения.
  6. В изключителни случаи Съветът може да не постигне съгласие по заключенията. Тогава е възможно текстът да бъде приет като „заключения на председателството“, което не изисква съгласието на държавите членки.