Състав на Съвета по външни работи

Съвет на ЕС

Съветът по външни работи отговаря за външната дейност на ЕС, която обхваща външната политика, отбраната и сигурността, търговията, сътрудничеството за развитие и хуманитарната помощ.

Как работи Съветът по външни работи?

Съветът по външни работи се състои от министрите на всички държави — членки на ЕС, отговарящи за външните работи. В зависимост от дневния ред в Съвета се събират също:

  • министрите на отбраната (обща политика за сигурност и отбрана)
  • министрите по въпросите на развитието (сътрудничество за развитие)
  • министрите на търговията (обща търговска политика)

Заседанията на Съвета по външни работи се председателстват от върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност — понастоящем Федерика Могерини. Върховният представител се подпомага от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД).

Когато обаче се обсъждат въпроси на общата търговска политика, Съветът по външни работи се председателства от представителя на държавата — членка на ЕС, която изпълнява шестмесечното ротационно председателство на Съвета на ЕС.

Съветът по външни работи заседава веднъж месечно.

За външната политика

Заедно с Европейската комисия и с помощта на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност основната задача на Съвета е да следи за единството, съгласуваността и ефективността на външната дейност на ЕС.

Съветът също така определя и провежда външната политика и политиката на сигурност на ЕС въз основа на насоките, дадени от Европейския съвет. По-конкретно в изпълнение на целите на ЕС за мир и сигурност Съветът може да предприема както граждански, така и военни действия на ЕС за управление на кризи. Освен това той може да приема необходимите мерки за изпълнение на външната политика и политиката на сигурност на ЕС, включително евентуални санкции.

Тъй като тя е от изключителната компетентност на ЕС, Съветът приема мерки за изпълнение на общата търговска политика на ЕС съвместно с Европейския парламент. Това включва търговските и инвестиционните отношения, правата върху интелектуална собственост и преките чуждестранни инвестиции. В търговската политика Комисията отговаря за договарянето и управлението на търговските споразумения, в т.ч. за изменение на митническите тарифи, за митническите и търговските разпоредби, както и за защитните мерки. Независимо от това Съветът играе централна роля, тъй като възлага мандат на Комисията за започване на преговорите и дава указания за тяхното водене.

Приоритети на Съвета по външни работи по време на малтийското председателство

Съветът ще обърне специално внимание на по-нататъшното развитие и укрепване на европейската политика за съседство, на отношенията на ЕС с Турция и на стратегическото си партньорство с Африка, както и на политиките за развитие и хуманитарна помощ. През целия си мандат председателството ще бъде сериозно ангажирано със средиземноморския регион.

През февруари 2017 г. председателството ще бъде домакин на среща в Малта за оценка на изпълнението на съвместния план за действие от Валета, чието начало бе поставено на срещата на върха по въпросите на миграцията във Валета през 2015 г., както и за планиране на бъдещите действия.

Съветът ще се стреми да изпълни новата рамка за партньорство с трети държави и ще работи за това да осигури трайното изпълнение на мерките, посочени в изявлението на Европейския съюз и Турция.

Значителните предизвикателства, свързани със сигурността в широкия регион на Близкия изток, ще продължат да бъдат приоритет. Сред главните задачи са: постигането на траен мир в Либия и Сирия, подпомагането на усилията за излизане от безизходното положение в близкоизточния мирен процес и насърчаването на по-задълбочени отношения с Лигата на арабските държави.

По отношение на развитието и хуманитарната помощ приоритетите са изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие във всички области на политиката на ЕС и полагането на усилия за нов европейски консенсус за развитието.

По време на малтийското председателство международната търговия ще бъде основна сфера на политиката, като председателството ще работи за допълнително определяне на позицията на ЕС с оглед на министерската конференция на СТО през декември 2017 г. и за запазване на ангажимента на Съвета по отношение на Споразумението по търговията с услуги (TiSA) и на Споразумението за екологичните стоки. Малтийското председателство ще се стреми и към напредък в текущите преговори с Япония и също ще следи развитието на преговорите с Тунис, Меркосур, Мексико и държавите от ACEAH. Друга цел ще бъде постигането на значителен напредък по инвестиционното споразумение между ЕС и Китай.

Малтийското председателство ще обърне особено внимание на реформата на инструментите за търговска защита, включително тяхното модернизиране, и на разработването на нова антидъмпингова методология, която да отразява развитието в контекста на СТО.