Състав на Съвета по външни работи

Съвет на ЕС

Съветът по външни работи отговаря за външната дейност на ЕС, която обхваща външната политика, отбраната и сигурността, търговията, сътрудничеството за развитие и хуманитарната помощ.

Как работи Съветът по външни работи?

Съветът по външни работи се състои от министрите на външните работи на всички държави — членки на ЕС. В зависимост от дневния ред в Съвета се събират също:

  • министрите на отбраната (обща политика за сигурност и отбрана)
  • министрите по въпросите на развитието (сътрудничество за развитие)
  • министрите на търговията (обща търговска политика)

Заседанията на Съвета по външни работи се председателстват от върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност — понастоящем Федерика Могерини. Върховният представител се подпомага от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД).

Когато обаче се обсъждат въпроси на общата търговска политика, Съветът по външни работи се председателства от представителя на държавата — членка на ЕС, която изпълнява шестмесечното ротационно председателство на Съвета на ЕС.

Съветът по външни работи заседава веднъж месечно.

За външната политика

Заедно с Европейската комисия и с помощта на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност основната задача на Съвета е да следи за единството, съгласуваността и ефективността на външната дейност на ЕС.

Съветът също така определя и провежда външната политика и политиката на сигурност на ЕС въз основа на насоките, дадени от Европейския съвет. По-конкретно в изпълнение на целите на ЕС за мир и сигурност Съветът може да предприема както граждански, така и военни действия на ЕС за управление на кризи. Освен това той може да приема необходимите мерки за изпълнение на външната политика и политиката на сигурност на ЕС, включително евентуални санкции.

Тъй като тя е от изключителната компетентност на ЕС, Съветът приема мерки за изпълнение на общата търговска политика на ЕС съвместно с Европейския парламент. Това включва търговските и инвестиционните отношения, правата върху интелектуална собственост и преките чуждестранни инвестиции. В търговската политика Комисията отговаря за договарянето и управлението на търговските споразумения, в т.ч. за изменение на митническите тарифи, за митническите и търговските разпоредби, както и за защитните мерки. Независимо от това Съветът играе централна роля, тъй като възлага мандат на Комисията за започване на преговорите и дава указания за тяхното водене.

Приоритети на естонското председателство

Председателството ще продължи процеса на изпълнение на целите на европейската политика за съседство.

По-конкретно то ще се стреми към укрепване на отношенията с шестте партньорски държави от Източното партньорство. Следващата среща на върха на Източното партньорство ще се проведе по време на естонското председателство на 24 ноември 2017 г.

По отношение на южното съседство на ЕС ще се активизира сътрудничеството в областта на икономиката и сигурността.

Продължават да са важни близките трансатлантически отношения. Съветът ще се стреми към непрекъснат диалог със САЩ и Канада по въпроси от общ интерес, включително борбата с тероризма, киберзаплахите и търговията.

Председателството ще насърчава и стратегическото сътрудничество с африканските държави за преодоляване на социално-икономическите предизвикателства. Приоритет е подобряването на сигурността на африканския континент, наред със сътрудничеството по въпросите на миграцията.

Партньорствата с държавите от Африка, Латинска Америка и Карибския басейн ще бъдат укрепени чрез срещите на върха, насрочени до края на 2017 г.

Продължаващото сътрудничество с Турция и Западните Балкани е друг ключов приоритет на председателството, особено в областта на миграцията, сигурността, енергетиката и икономиката.

Сигурност и отбрана

Председателството ще се стреми към укрепване на трите стълба на общата политика на ЕС за сигурност и отбрана:

  • изпълнение на свързаните със сигурността и отбраната аспекти на Глобалната стратегия на ЕС
  • сътрудничество ЕС—НАТО
  • изпълнение на изготвения от Комисията европейски план за действие в областта на отбраната

Председателството ще обърне специално внимание и на укрепването на военните способности на държавите членки. То ще допринесе и за обсъжданията относно постоянното структурирано сътрудничество (PESCO), координирания годишен преглед на отбраната (CARD) и Европейския план за действие в областта на отбраната (EDAP).

Развитие

Естонското председателство ще насърчава използването на цифровите технологии при изпълнението на целите за устойчиво развитие.

Председателството ще постави акцент и върху подобряването на координацията между хуманитарна помощ и сътрудничество за развитие, особено в контекста на бежанската криза.

Специално внимание ще се отдели и на дългосрочното разселване, дължащо се на хуманитарни кризи и природни бедствия.