Съветът като орган на ЕС за вземане на решения

Обикновена законодателна процедура

Обикновената законодателна процедура, наричана също „процедура за съвместно вземане на решение“, се използва в около 85 области на политиките на ЕС — от борбата срещу дискриминацията до общата имиграционна политика.

Повечето правни актове на ЕС, договорени по тази процедура, се приемат на първо четене.

Съветът е основен орган на ЕС за вземане на решения. Съветът договаря и приема нови законодателни актове на ЕС, при необходимост ги адаптира и координира политиките. В повечето случаи Съветът решава съвместно с Европейския парламент по обикновената законодателна процедура, позната и като „процедура за съвместно вземане на решение“. Съвместното вземане на решение се използва в областите на политиките, в които ЕС има изключителна компетентност или споделена компетентност с държавите членки. В тези случаи Съветът извършва законодателна дейност въз основа на предложения, представени от Европейската комисия. 

В някои особено специфични области Съветът взема решения, използвайки специални законодателни процедури, като процедурата за одобрение и процедурата на консултация, при които ролята на Европейския парламент е ограничена. 

Съветът отвътре — триетапна процедура

Повече от 150 работни групи и комитети подпомагат работата на министрите, които разглеждат предложенията в различните състави на Съвета. Тези комитети и работни групи са съставени от служители от всички държави членки.

След като Съветът получи предложение от Комисията, текстът се разглежда едновременно от Съвета и от Европейския парламент. Това разглеждане е известно като „четене“. Възможни са до три четения, преди Съветът и Парламентът да се споразумеят по дадено законодателно предложение или да го отхвърлят.

Понякога, в очакване на позицията на Парламента на първо четене, е възможно Съветът да приеме политическо споразумение, известно още като „общ подход“. Договореният в Съвета общ подход може да спомогне за ускоряването на законодателната процедура и дори да улесни постигането на споразумение между двете институции, тъй като преди да приеме становище на първо четене, Парламентът получава индикация за позицията на Съвета. Окончателната позиция на Съвета обаче не може да бъде приета, докато Парламентът не излезе със становище на първо четене.

На всяко четене предложението преминава през три равнища в Съвета:

  • Работна група
  • Комитет на постоянните представители (Корепер)
  • Състав на Съвета

Така се гарантира техническо разглеждане на предложението на равнище работна група, политическа отговорност на равнище министри и разглеждане от посланиците в Корепер, които съчетават експертен опит с политически съображения.

Подготвителни органи на Съвета

Съветът се подпомага от повече от 150 работни групи и комитети, известни като „подготвителни органи“

1. Работна група

Председателството на Съвета с помощта на Генералния секретариат определя коя е компетентната работна група и я свиква за работа по дадено предложение.

Работната група започва с общ преглед на предложението, а след това го разглежда ред по ред.

Формален срок за разглеждането в работната група няма — колко време ще отнеме, зависи от естеството на предложението. Освен това работната група не е длъжна да постигне съгласие, но резултатите от нейните обсъждания се представят на Корепер.

2. Комитет на постоянните представители (Корепер)

Работата на Корепер по предложението зависи от степента на съгласие, постигнато на равнище работна група.

Ако може да бъде постигнато споразумение без обсъждане, точките се включват в раздел I от дневния ред на Корепер.

Когато е необходимо допълнително обсъждане в Корепер, тъй като на равнище работна група не е постигнато съгласие по определени аспекти на предложението, точките се включват в раздел ІІ от неговия дневен ред. В този случай Корепер може:

  • да се опита самият той да постигне съгласие
  • да върне предложението на работната група, евентуално придружено с компромисни предложения
  • да предаде въпроса на Съвета

Повечето предложения се включват по няколко пъти в дневния ред на Корепер, тъй като Комитетът се опитва да разреши различията, които работната група не е успяла да преодолее.

3. Състав на Съвета

Когато Корепер е успял да финализира обсъжданията по дадено предложение, то става точка А от дневния ред на Съвета, което означава, че се очаква то да бъде прието без разискване. Обикновено около две трети от въпросите, включени в дневния ред на Съвета, се приемат като точки А. Тези въпроси обаче могат да бъдат разгледани отново, ако една или няколко държави членки поискат това.

В раздел Б от дневния ред на Съвета се включват точките:

  • които не са били разгледани при предходни заседания на Съвета
  • по които не е постигнато съгласие в Корепер или в работната група
  • които са твърде чувствителни от политическа гледна точка, за да бъдат решени на по-ниско ниво

Когато Съветът действа в качеството си на законодател, резултатите от гласовете на членовете на Съвета автоматично се оповестяват публично. Ако даден член иска да добави обяснителна бележка към вота, тя също се оповестява публично в случай на приемане на правния акт. В останалите случаи, когато обясненията на вота не се публикуват автоматично, това може да стане по искане на автора.

Тъй като Съветът е единен правен субект, всеки от неговите 10 състава може да приеме акт на Съвета, който е от компетентността на друг негов състав.