Обикновена законодателна процедура

Съвет на ЕС

Процедурата за съвместно вземане на решение беше въведена през 1992 г., като нейното използване беше разширено през 1999 г. С приемането на Договора от Лисабон процедурата за съвместно вземане на решение беше преименувана на обикновена законодателна процедура и се превърна в основната процедура за вземане на решения при приемане на законодателството на ЕС. Тя се използва в около 85 области на политиките.

Постигане на споразумение

Съветът понякога използва „общ подход“, за да може Парламентът да придобие представа за неговата позиция по законодателното предложение, представено от Комисията.

Това политическо споразумение обикновено се използва, за да се ускори законодателната процедура и улесни постигането на споразумение на първо четене между Парламента и Съвета.

Накратко

Законодателни органи: Съветът на ЕС и Европейският парламент

Право на законодателна инициатива: Европейската комисия

Основни елементи на процедурата:

  1. Европейската комисия внася предложение в Съвета и Европейския парламент
  2. Съветът и Парламентът приемат законодателно предложение на първо или на второ четене
  3. Ако двете институции не постигнат съгласие след второто четене, се свиква помирителен комитет
  4. Ако съгласуваният от помирителния комитет текст е приемлив и за двете институции на трето четене, законодателният акт се приема

Ако законодателното предложение бъде отхвърлено на който и да е етап от процедурата или Парламентът и Съветът не могат да постигнат компромис, предложението не се приема и процедурата приключва.

Правно основание: Членове 289 и 294 от Договора за функционирането на Европейския съюз