Специални законодателни процедури

Съвет на ЕС

Накратко

Законодателен орган: На практика Съветът е единственият законодателен орган. От Европейския парламент се изисква да даде одобрението си за законодателно предложение или да предостави консултация във връзка с него.

Право на законодателна инициатива: Европейската комисия

Видове процедури:

  • Одобрение: Европейският парламент има правомощието да приема или отхвърля законодателно предложение с абсолютно мнозинство, но не може да го изменя.
  • Консултация: Европейският парламент може да одобрява, отхвърля или предлага изменения на законодателно предложение.

Правно основание: член 289, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Правила: Договорите не съдържат конкретно описание на специалните законодателни процедури. Ето защо правилата се определят ad hoc, въз основа на съответните членове от Договорите.

В подробности

1. Одобрение

В рамките на процедурата за одобрение Съветът може да приема законодателни предложения след получаване на одобрението на Европейския парламент. Ето защо Парламентът има правомощието да приема или отхвърля законодателно предложение с абсолютно мнозинство, но не може да го изменя. Съветът няма правомощието да отхвърля становището на Парламента.

Одобрението като законодателна процедура се използва при приемането на ново законодателство относно борбата с дискриминацията и предоставя на Парламента право на вето, когато общото правно основание за субсидиарността се прилага в съответствие с член 352 от Договора за функционирането на ЕС.

Одобрението на Парламента се изисква и при незаконодателна процедура, когато:

  • Съветът приема определени международни споразумения, договаряни от ЕС
  • в случаите на сериозно нарушение на основни права (член 7 от Договора за Европейския съюз)
  • по отношение на присъединяването на нови членове на ЕС
  • договорености за оттегляне от ЕС

2. Консултация

В рамките на процедурата на консултация Съветът приема законодателно предложение, след като Парламентът е предоставил становището си по него.

При тази процедура Парламентът може да одобрява, отхвърля или предлага изменения на законодателно предложение. Съветът не е правно задължен да взема предвид становището на Парламента, но съгласно съдебната практика на Съда той не трябва да взема решение без да го е получил.

Процедурата е приложима в няколко области, като освобождавания в областта на вътрешния пазар и закона за конкуренцията.

Консултацията с Парламента се изисква и като незаконодателна процедура, когато се приемат международни споразумения в областта на общата външна политика и политика на сигурност.