Ролята на Съвета в международните споразумения

Съвет на ЕС

Международните споразумения са помощно средство за ЕС в постигането на политическите му цели. Те могат да обхващат широки области, като търговията, сътрудничеството и развитието, или да засягат специфични области на политиката, като текстил, рибарство, митническа област, транспорт, наука и технологии.

ЕС договаря и сключва международни споразумения както с държави извън ЕС, така и с международни организации, като например СТО или ООН.

Изключителна или споделена компетентност?

ЕС разполага с изключителна компетентност да сключва международни споразумения в определени области, например ако споразумението би засегнало общите правила на ЕС или когато това е необходимо, за да се спомогне ЕС да упражнява своите вътрешни компетенции. В областите, в които ЕС е приел специфични общи правила, например в митническата област, държавите членки вече не могат да подписват с държави извън ЕС споразумения, засягащи тези правила. Освен това в тези случаи ЕС има изключителна компетентност и действа от името на всички държави членки.

ЕС може също така да подписва международни споразумения в области, в които компетентността е споделена с държавите членки, например външните работи.

Какво прави Съветът?

Съветът на ЕС играе важна роля при договарянето и сключването на споразумения между ЕС и държави извън ЕС или международни организации. Той участва във всички етапи на процедурата — от предоставянето на Комисията на мандат за преговори до подписването на споразумението от името на ЕС и приемането на окончателното решение за въвеждането му в правото на ЕС.

За споразумения, обхващащи областите на споделена компетентност с държавите — членки на ЕС, представителите на правителствата на държавите членки също трябва да дадат мандат за преговори. Тук попадат повечето споразумения, свързани с външната политика, и широкообхватните търговски споразумения.

Съветът може също да приеме решение за временно спиране на прилагането на международно споразумение или за прекратяване на споразумение. Така например през 2010 г. Съветът суспендира член 96 от Споразумението от Котону със Зимбабве, с което спря изплащането на помощта за развитие на страната. Съветът взема решение въз основа на предложение на Комисията или на върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

Как става това?

Процедурата за договаряне и приемане на международни споразумения е изложена в членове 207 и 218 от Договора за функционирането на ЕС. В рамките на процедурата Съветът взема решенията си главно чрез гласуване с квалифицирано мнозинство. При все това той прилага гласуване с единодушие в области, в които обичайно е необходимо единодушие, като например данъчното облагане. За споразуменията, обхващащи областите на споделена компетентност, решенията се вземат заедно със Съвета с общо съгласие (съгласие на всички държави членки).

Процедура на водене на преговори:

  1. Комисията представя препоръки до Съвета за всяко отделно споразумение. Ако споразумението се отнася най-вече за външната политика и политиката на сигурност, препоръките представя върховният представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.
  2. След това Съветът приема решение за разрешаване на започването на преговорите. Обикновено приема също и указания за водене на преговорите, определящи общите цели, които да бъдат постигнати по време на преговорите.
  3. Комисията представлява ЕС по време на преговорите, освен в случаите, когато споразумението се отнася до външната политика и политиката на сигурност — тогава ЕС се представлява от върховния представител. Преговорите между ЕС и страни извън ЕС или международни организации обикновено се провеждат в различни „кръгове“.
  4. За някои видове споразумения Съветът назначава специален комитет, който дава консултации на Комисията през целия преговорен процес. Комисията докладва редовно на този комитет и на Европейския парламент относно хода на преговорите.
  5. Съветът може да приеме преразгледани или нови указания за водене на преговорите по всяко време на преговорния процес. Това се прави с оглед да се измени преговорната позиция или когато преговарящият (Комисията) иска да се отклони от предварително одобрената позиция.
  6. Съветът и Комисията отговарят съвместно за проверката на съвместимостта на договорените споразумения с вътрешните политики и правила на ЕС.
  7. В края на преговорите Съветът приема решение за подписване на споразумението. В някои случаи Съветът взема решение и за временното прилагане на дадено споразумение. Тези решения се вземат въз основа на предложение на Комисията.
  8. Съветът приема също така окончателното решение за сключване на споразумението. Това може да стане само след като Европейският парламент е дал одобрението си (за споразуменията за асоцииране и за областите, за които се прилага обикновената законодателна процедура или процедурата на одобрение) и споразумението е ратифицирано от всички държави — членки на ЕС. В други области, с изключение на споразуменията, отнасящи се до общата външна политика и политика на сигурност, трябва да се проведе консултация с Европейския парламент.