Биография на Херман ван Ромпьой

Европейски съвет

Тази страница съдържа информация за Херман ван Ромпьой, бивш председател на Европейския съвет с мандат от ноември 2009 г. до ноември 2014 г.
Последната актуализация на страницата е от 1 декември 2014 г.

През ноември 2009 г. Херман ван Ромпьой е избран за първи постоянен председател на Европейския съвет и встъпва в длъжност на 1 декември 2009 г. с влизането в сила на Договора от Лисабон.

През 2012 г. е преизбран за втори мандат, който започва на 1 юни 2012 г. и изтича на 30 ноември 2014 г. 

По времето, когато е избран за първия си мандат, Херман ван Ромпьой е министър-председател на Белгия. Преди това е изпълнявал длъжността председател на Камарата на представителите (2007—2008 г.) в Белгия и е участвал в няколко правителства, включително като заместник министър-председател и министър на бюджета (1993—1999 г.), почетен министър (2004 г.) и държавен секретар, отговарящ за финансите и малките и средните предприятия (1988 г.).  

Бивш икономист в Националната банка на Белгия, Херман ван Ромпьой започва политическата си кариера през 1973 г. като национален заместник-председател на младежкия съюз на своята партия. Изпълнява различни длъжности в партията си и в Парламента на Белгия, където е избран за сенатор (1988—1995 г.), а след това за депутат (1995—2009 г.).  

Херман ван Ромпьой има бакалавърска степен по философия и магистърска степен по приложна икономика от Льовенския католически университет. Роден е на 31 октомври 1947 г. в Етербек, Белгия, и е женен за Гертрьой Винделс; имат четири деца и шестима внуци.

Политическа кариера

2009 г. 
Председател на Европейския съвет  

2008—2009 г.
Министър-председател  

октомври 2007 г.  
Определен от краля за посредник при преговорите за съставяне на правителство

септември 2007 г.
Получава проучвателен мандат от краля за съставяне на правителство

2007—2008 г.
Председател на Камарата на представителите  

януари 2004 г.
Почетен министър  

1995 г.—
Депутат в Камарата на представителите от Християндемократическата и фламандска партия (CD & V)

1993—1999 г.
Заместник министър-председател и министър на бюджета

1988—1993 г.
Национален председател на Християнската народна партия (C.V.P.) 

май 1988 г. — септември 1988 г.
Държавен секретар, отговарящ за финансите и малките и средните предприятия 

1988—1995 г.
Сенатор от C.V.P. 

1982—1988 г.
Председател на C.V.P. за район Брюксел—Хале—Вилворде 

Преговарящ от името на C.V.P. за сформиране на правителствата на Мартенс III, IV, V, VI, VII, VIII и Деан I, II

1978 г. —
Член на националното бюро на C.V.P. 

1973—1977 г.
Национален заместник-председател на младежкото крило на C.V.P.

Професионален опит

1982—2008 г.
Преподавател във Фламандското висше икономическо училище в Брюксел (VLEKHO)

1980—1988 г.
Директор на Центъра за политически, икономически и социални изследвания 

1980—1987 г.  
Преподавател във Висшето училище по търговия в Антверпен 

1978—1980 г.  
Съветник в кабинета на министъра на финансите Г. Геенс

1975—1978 г.
Съветник в кабинета на министър-председателя Л. Тиндеманс

1972—1975 г. 
Служител в отдела за проучвания на Белгийската национална банка

Образование

1971 г.
 Магистър по приложна икономика, Льовенски католически университет

1968 г.
Бакалавър по философия, Льовенски католически университет

1965 г.
Колеж „Синт Ян Берхманс“, Брюксел

Книги

„Europе in the storm“ („Европа в бурята“), Editions Racine, 126 стр. (май 2014 г.)

„De kentering der tijden“ („Прелом между епохите“), Lannoo, 112 стр. (1979 г.)

„Hopen na 1984“ („Надеждата след 1984-та“), Davidsfonds, Horizonreeks (септември 1984 г.)

„Het christendom. Een moderne gedachte“ („Християнството. Една съвременна идея“), Davidsfonds, Forumreeks (септември 1990 г.)

„Vernieuwing in hoofd en hart. Een tegendraadse visie“ („Обновление в съзнанието и сърцето. Едно различно виждане“), Davidsfonds, Forumreeks (есента на 1998 г.)

„De binnenkant op een kier. Avonden zonder politiek“ („Открехване на съкровеното. Вечери без политика“), Lannoo, 165 стр. (2000 г.)

„Dagboek van een vijftiger“ („Дневникът на един петдесетгодишен“), Davidsfonds, 144 стр. (октомври 2004 г.)

„Haiku“ („Хайку“), Poezie Centrum, Гент, 125 стр. (април 2010 г.)

„In de wereld van Herman Van Rompuy“ („В света на Херман ван Ромпьой“), с Katleen Cools, Borgerhoff & Lamberigts, 200 стр. (октомври 2010 г.)

„Haiku 2“ („Хайку 2“), Poezie Centrum, Гент, 93 стр. (октомври 2013 г.)

Доктор хонорис кауза

Университета в Гент (18 март 2011 г. — не разполагаме с текста на речта) 

Награди

Международна награда „Карл Велики“ (Internationale Karlspreis), Аахен (29 май 2014 г.)
 
Награда „Бенелюкс-Европа“, Бреда (12 юни 2010 г.)
 
Награда за лидерство от Харвардския клуб в Белгия, Брюксел (8 септември 2010 г.)
 
Орден за европейски заслуги, Фондация за европейски заслуги, Люксембург (25 ноември 2010 г.)
 
Награда от форума „Nueva Economía“ (Нова икономика), Мадрид (10 декември 2010 г.)
 
„Gouden Penning“ (златен медал) от Белгийската кралска фламандска академия за науки и изкуства, Брюксел (14 януари 2012 г.)
 
Почетен сенатор e meritu et honoris causa на Движението за Съединени европейски щати — Център за действие за европейски федерализъм (A.E.F.-B.V.S.E.), Антверпен (5 февруари 2012 г.)
 
Награда „Ото фон дер Габленц“, Хага (18 април 2012 г.)
 
Европейска награда „Куденхов-Калерги“ за 2012 г., Виена (16 ноември 2012 г.)
 
Награда „Michele de Gianni“, Брюксел (4 октомври 2013 г.)
 
Златна статуетка на Бизнес център клуб, връчена на тържествената галавечеря на полските бизнес лидери, Варшава (25 януари 2014 г.)
 
Награда за отговорно лидерство от Европейското училище за управление и технология, Берлин (3 юли 2014 г.)

Отличия

  • Носител на почетната лента на ордена „Леополд“, Белгия (2009 г.)
  • Велик офицер на Ордена на Почетния легион, Франция (декември 2011 г.)
  • Почетен гражданин на Беерсел, Белгия (13 май 2012 г.)
  • Почетен гражданин на Де Хаан, Белгия (7 май 2012 г.)
  • Велик офицер на националния орден на Кот д'Ивоар (7 август 2012 г.)
  • Национален орден „Звезда на Румъния“, степен „Голям кръст“, Букурещ (25 април 2013 г.) 
  • Почетен гражданин на Олен, Белгия (3 октомври 2013 г.) 
  • Почетен гражданин на Мацуяма, Япония (18 ноември 2013 г.) 
  • Национален орден на Бенин, Котону (20 февруари 2014 г.) 
  • Орден на Белия двоен кръст, втора степен, Братислава (30 април 2014 г.) 
  • Почетен гражданин на Кортесем, Белгия (16 май 2014 г.)