История

Прочетете повече за събитията и договорите, които са формирали ролята на Европейския съвет, Съвета на ЕС, Еврогрупата и срещите на върха на държавите от еврозоната.

1951

Парижкият договор

С Парижкия договор се създава Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), която въвежда общ пазар на въглищата и стоманата. Това намалява недоверието и напрежението между съседните европейски държави след Втората световна война. Договорът за ЕОВС, чието действие изтече през 2002 г., е първият учредителен договор на Европейската общност.

1952

8 септември

Първо заседание на Специалния съвет на министрите от ЕОВС

Първото заседание на Специалния съвет на министрите от Европейската общност за въглища и стомана, който по-късно ще стане Съвет на Европейския съюз, се провежда в Люксембург.

1958

1 януари

Римски договори

С Римските договори се създават Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Първото заседание на Съвета на ЕИО се провежда на 25 януари 1958 г. под председателството на белгийския министър на външните работи Виктор Ларок.

1960

май

Специален комитет по селско стопанство

Специалният комитет по селско стопанство се създава с цел да разглежда и подготвя техническите аспекти на общата селскостопанска политика. Комитетът на постоянните представители (Корепер) на Съвета на ЕИО се разделя на две части — Корепер (I част) (заместници) и Корепер (II част) (посланици). Корепер (I част) и Корепер (II част) съществуват и днес и отговарят за подготовката на работата на Съвета на ЕС.

1965

1 юли

Кризата на „празния стол“

През 1965 г. Франция обявява, че няма да участва в заседанията на Съвета поради несъгласие във връзка с преговорите по финансирането на общата селскостопанска политика. По-късно кризата е разрешена през 1966 г. благодарение на компромиса от Люксембург, с който се въвежда принципът за гласуване с единодушие, когато става въпрос за значими интереси.

1967

8 април

Договорите за сливане

С тези два договора (1967 г. и 1971 г.) се въвеждат единен Съвет, единна Комисия и единен бюджет за трите общности (ЕОВС, Евратом и ЕИО). Корепер получава официален статут на подготвителен орган на Съвета.

1973

1 януари

Първото разширяване

Дания, Ирландия и Обединеното кралство се присъединяват към Европейските общности, като държавите членки стават девет на брой.

1975

11 март

Първо заседание на Европейския съвет

Новосъздаденият Европейски съвет заседава за първи път през март 1975 г. в Дъблин.

1981

1 януари

Гърция се присъединява към ЕС

С присъединяването на Гърция броят на държавите — членки на ЕС, става двуцифрено число.

1985

14 юни

Шенгенското споразумение

В Шенген (Люксембург) Белгия, Германия, Франция, Люксембург и Нидерландия подписват Шенгенското споразумение за премахване на граничните проверки.

Шенгенското споразумение постепенно ще позволи на хората да пътуват, без паспортите им да бъдат проверявани на вътрешните граници. Прилагането на Шенгенското споразумение започва по-късно — през 1995 г.

1986

1 януари

Испания и Португалия стават членки на ЕС

Испания и Португалия се присъединяват към ЕС, като броят на членуващите в Европейските общности държави се увеличава на 12.

1987

1 юли

Единният европейски акт

С Единния европейски акт се създава вътрешният пазар, в рамките на който е предвидено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали. С акта се поставя началото на сътрудничеството във външната политика и се разширява използването на гласуването с квалифицирано мнозинство при вземането на решения в рамките на Съвета.

Освен това Единният европейски акт предоставя правно основание за дейността на Европейския съвет, като придава официален характер на заседанията на държавните и правителствените ръководители.

1992

11 декември

Открити заседания

През 1992 г. Европейският съвет в Единбург поставя началото на откритите дебати — практика, значително разширявана през годините, последно с Договора от Лисабон.

Откритите дебати и обсъждания могат да се проследяват на уебсайта на Съвета.

1993

1 ноември

Договорът от Маастрихт

С влизането в сила на Договора от Маастрихт се създава Европейският съюз, основан на по-разширен стълб на Общността. С договора се създава Икономическият и паричен съюз и се въвеждат два нови стълба: обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи (ПВР).

Съгласно Договора от Маастрихт Европейският съвет се сдобива с официален статут. Възложено му е да дава на Съюза необходимия тласък за неговото развитие и да определя неговите общи политически насоки. 

С Договора от Маастрихт се открива пътят към еврото и се поставя началото на общата външна политика и политика на сигурност (ОВПСС). 

1995

1 януари

Четвърто разширяване на ЕС

Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към ЕС. 15-те членки вече обхващат почти цяла Западна Европа.

1997

13 декември

Създаване на Еврогрупата

Европейският съвет одобрява създаването на Еврогрупата — неофициален орган, в който участват министрите на финансите на държавите, чиято валута е еврото. Първото заседание на Еврогрупата се провежда на 4 юни 1998 г. в замъка Сенинген в Люксембург.

1999

1 май

Договор от Амстердам

С Договора от Амстердам се създава пространство на свобода, сигурност и правосъдие, като Шенгенското споразумение е интегрирано в правото на ЕС. Договорът променя ролята на генералния секретар на Съвета, който става и върховен представител за общата външна политика и политика на сигурност.

2002

1 януари

Еврото влиза в обращение

На 1 януари 2002 г. еврото влиза в обращение под формата на банкноти и монети и заменя националните валути.

2003

1 февруари

Договор от Ница

С Договора от Ница се реформират европейските институции, за да се подготви бъдещият разширен ЕС с 27 държави членки. Съветът е реформиран, като се разширява използването на гласуването с квалифицирано мнозинство и се въвежда принципът на засилено сътрудничество между държавите членки.

2004

1 май

Най-голямото разширяване на ЕС

Десет нови държави се присъединяват едновременно към ЕС: Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Словения. Това е най-голямото разширяване на ЕС по население и брой държави.

Понастоящем в ЕС членуват 25 държави.

2007

1 януари

България и Румъния се присъединяват към ЕС

България и Румъния стават членки на ЕС, като броят на държавите членки достига 27.

2009

1 декември

Договорът от Лисабон

Договорът от Лисабон влиза в сила, като с него се реформират структурата на ЕС и начинът, по който той функционира.

С него се разширява използването на гласуването с квалифицирано мнозинство в Съвета.

Европейският съвет става самостоятелна институция със свой собствен председател. В миналото Европейският съвет беше неформален орган, а длъжността ръководител на Европейския съвет беше неофициална. Тя се заемаше от държавния или правителствения ръководител на държавата членка, изпълняваща ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз. 

2012

10 декември

ЕС получава Нобеловата награда за мир

През 2012 г. ЕС получава Нобеловата награда за мир за приноса си в утвърждаването на мира, помирението, демокрацията и човешките права в Европа.

При връчването на Нобеловата награда за мир на ЕС норвежкият Нобелов комитет обявява, че решението му се основава на стабилизиращата роля, която ЕС е изиграл за превръщането на по-голямата част от Европа от континент на войната в континент на мира.

2013

1 юли

Хърватия се присъединява към Европейския съюз

Хърватия става втората държава от бивша Югославия след Словения, която се присъединява към ЕС. 

ЕС вече има 28 държави членки.