Единен механизъм за преструктуриране

Инфографика — Как функционира Единният механизъм за преструктуриране

Инфографики — Как функционира Единният механизъм за преструктуриране

Целта на Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП) е да осигури организирано преструктуриране на неплатежоспособните банки, като разходите за данъкоплатците и реалната икономика бъдат сведени до минимум.

Обхват 

Когато всички правила на Единния механизъм за преструктуриране влязат в сила, те ще се прилагат за банки в държавите членки от еврозоната и в присъединилите се към банковия съюз държави от ЕС.

Структура

Единният механизъм за преструктуриране, който е основен елемент на европейския банков съюз, се състои от:

  1. Орган за преструктуриране на равнището на ЕС — Единният съвет за преструктуриране
  2. Общ фонд за преструктуриране, финансиран от банковия сектор

Основни цели

  • да се засили доверието в банковия сектор
  • да се предотвратят банковата паника и верижният ефект
  • да се ограничи до минимум обратната зависимост между банковата система и държавния дълг
  • да се премахне фрагментацията на вътрешния пазар за финансови услуги

1. Единен съвет за преструктуриране

Единният съвет е основният орган за вземане на решения в рамките на Единния механизъм за преструктуриране, който:

  • взема решения по схеми за преструктуриране на неплатежоспособни банки (което включва прилагането на мерки за преструктуриране и използването на Единния фонд за преструктуриране)
  • отговаря пряко за етапите на планиране и преструктуриране на участващите в банковия съюз банки с трансгранична дейност и големи банки, които са под прекия надзор на Европейската централна банка
  • отговаря за всички случаи на преструктуриране, независимо от размера на банката, в които е необходимо да се прибегне до Единния фонд за преструктуриране
  • носи крайна отговорност за всички банки от банковия съюз и следователно може по всяко време да реши да упражни правомощията си по отношения на която и да е от тях

Състав на Единния съвет за преструктуриране

Единният съвет заседава в рамките на изпълнителна или пленарна сесия.

Изпълнителна сесия на Единния съветПленарна сесия на Единния съвет
Членове с право на глас
  • председател с изпълнителни правомощия
  • 4 щатни членове
  • представител на държавите членки, в които се намират изпадналата в затруднения банка и нейните клонове или дъщерни дружества
Членове с право на глас
  • председател с изпълнителни правомощия
  • 4 щатни членове
  • представители на националните органи за преструктуриране (1 от всяка държава членка, участваща в банковия съюз)
Наблюдатели
  • постоянни: по 1 представител от ЕЦБ и от Комисията
  • ad hoc поканени наблюдатели
Наблюдатели
  • постоянни: по 1 представител от ЕЦБ и от Комисията
  • ad hoc поканени наблюдатели

През декември 2014 г. Съветът назначи председателя, заместник-председателя и щатните членове на Единния съвет за преструктуриране.

Мандатът на първия председател, назначен след влизането в сила на регламента за ЕМП, е три години и може да бъде подновен еднократно за петгодишен период. Мандатът на заместник-председателя и на другите четирима щатни членове е пет години.

Вземане на решения от Единния съвет за преструктуриране

По време на изпълнителната сесия се подготвят всички решения за преструктуриране. Те се приемат на сесията във възможно най-пълна степен за банките, за които Единният съвет отговаря пряко. 

По време на пленарната сесия се вземат решения от по-общ характер:

  • решения относно процедурните правила  
  • решения относно годишния бюджет на Единния съвет 
  • решения по въпроси, свързани с инвестициите и персонала

На пленарната сесия се вземат и решения относно използването на Единния фонд за преструктуриране над определени прагове.

В нейните рамки се дава разрешение на Единния фонд за преструктуриране да сключва заеми и набира последващи извънредни вноски.

2. Единен фонд за преструктуриране (ЕФП)

Единният фонд за преструктуриране е фонд на наднационално ниво.

Той ще се използва за преструктурирането на неплатежоспособни банки след изчерпване на другите възможности, като например инструмента за рекапитализация чрез вътрешни източници.

Той ще се финансира чрез вноски от банковия сектор.

ЕФП ще се изгражда в продължение на 8 години. Той следва да достигне най-малко 1 % от размера на гарантираните депозити на всички лицензирани кредитни институции във всички участващи в банковия съюз държави членки. Неговият предполагаем размер ще е около 55 млрд. евро.

Индивидуалната вноска на всяка банка ще се изчислява пропорционално на сумата на нейните пасиви (с изключение на собствените средства и гарантираните депозити) спрямо общата сума на пасивите (с изключение на собствените средства и гарантираните депозити) на всички лицензирани кредитни институции в участващите държави членки. Вноските ще се коригират пропорционално на поетите от всяка институция рискове.

Инфографика — Единен фонд за преструктуриране

Инфографики — Единен фонд за преструктуриране

Функциониране на Единния фонд за преструктуриране

Набраните на национално равнище вноски от банките ще бъдат прехвърляни в Единния фонд за преструктуриране.

Достъп до Фонда се предоставя само при условие че се прилагат правилата за рекапитализация чрез вътрешни източници и принципите за рекапитализация чрез вътрешни източници, изложени в Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките и в Регламента за Единния механизъм за преструктуриране.

Това е необходимо, за да се гарантира спазването на един от основните принципи на банковия съюз: разходите, свързани с неплатежоспособността на банките, трябва да се поемат от финансовия сектор, а не от данъкоплатците.

8-годишен преходен период

Първоначално Фондът ще се състои от „национални подразделения“. Те постепенно ще се слеят в рамките на 8-годишен преходен етап. Това обединяване за взаимно използване на внесените средства ще започне с 40 % през първата година, 20 % през втората година и след това постепенно ще нараства с еднакви количества през останалите 6 години, докато националните подразделения престанат да съществуват.

Прехвърлянето и взаимното използване на средствата е регламентирано в отделно междуправителствено споразумение между присъединилите се към банковия съюз държави членки. Съветът взе такова решение, за да се предостави максимална правна сигурност предвид опасенията от възникване на правни и конституционни пречки в някои държави членки.

26 държави членки (всички държави от ЕС освен Швеция и Обединеното кралство) подписаха споразумението на 21 май 2014 г. В отделна декларация подписалите страни изразиха намерението си да завършат процеса на ратификация навреме, така че ЕМП да започне да функционира до 1 януари 2016 г.

До 30 ноември 2015 г. достатъчен брой държави членки са ратифицирали Междуправителственото споразумение относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в ЕФП. Споразумението влиза в сила на първия ден от втория месец след датата, на която инструментите за ратификация са депозирани от подписалите го страни, които участват в банковия съюз и представляват поне 90 % от общите претеглени гласове на всички участници.

Подписалите споразумението държави членки извън еврозоната ще трябва да започнат да спазват произтичащите от него права и задължения чак след като се присъединят към Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране.

Допълнителни финансови механизми

През декември 2013 г. финансовите министри на държавите от ЕС приеха изявление, в което се уточнява, че по време на етапа на първоначално изграждане на Единния фонд за преструктуриране ще се предоставя мостово финансиране от национални източници, което ще се подкрепя от банкови налози или от Европейския механизъм за стабилност в съответствие с действащите процедури.

Това е необходимо, за да се осигурят достатъчно финансови ресурси за Единния фонд за преструктуриране по време на преходния период.

През декември 2015 г. държавите членки, участващи в банковия съюз, се споразумяха да въведат система от механизми за мостово финансиране: считано от 2016 г. всяка участваща държава сключва хармонизирано кредитно споразумение с Единния съвет за преструктуриране, като ще предостави национална индивидуална кредитна линия на Единния съвет, за да подкрепи собственото си национално подразделение в Единния фонд за преструктуриране. Това е необходимо, за да се гарантира доброто функциониране на Фонда в случай на евентуален недостиг на финансиране вследствие на преструктурирането на банки в съответната държава членка.

Договореният максимален общ размер на кредитните линии на държавите от еврозоната е 55 млрд. евро.

Националните кредитни линии трябва да се използват само в краен случай, след като са изчерпани всички други налични източници на финансиране съгласно правилата на банковия съюз. 

Системата на национални кредитни линии има за цел да осигури защита на данъкоплатците и няма да доведе до съществени последици за финансите на държавите членки в средносрочен план, тъй като изтеглените суми по кредитните линии ще трябва да бъдат възстановени от банковия сектор на всяка държава.

Системата ще гарантира и равни права и задължения за всички участващи държави членки и няма да доведе до разходи за държавите, които не участват в банковия съюз.

Ще бъдат възможни и временни трансфери между националните подразделения.

През преходния период ще бъде разработен общ предпазен механизъм. Този механизъм ще улесни заемането на средства от страна на Единния фонд за преструктуриране, като накрая средствата от него ще бъдат възстановени чрез вноски от банковия сектор.

Функциониране на Единния механизъм за преструктуриране

Механизмът се състои от следните стъпки:

1. Надзорният орган в лицето на Европейската централна банка уведомява Единния съвет за преструктуриране, че дадена банка е неплатежоспособна или има вероятност да стане неплатежоспособна.

Такова решение може да се вземе и от изпълнителната сесия на Единния съвет за преструктуриране по нейна инициатива, ако ЕЦБ не реагира в срок от 3 дни, след като бъде информирана.

2. Изпълнителната сесия решава дали е възможно да се намери решение с частни средства и дали преструктурирането е необходимо с оглед на обществения интерес.

3. Ако условията за преструктуриране не са изпълнени, банката се ликвидира в съответствие с националното право.

4. Ако условията за преструктуриране са изпълнени, Единният съвет за преструктуриране приема схема за преструктуриране. Схемата определя мерките за преструктуриране и използването на Единния фонд за преструктуриране. Единният съвет предава схемата за преструктуриране на Комисията веднага след като я приеме.

5. Схемата влиза в сила 24 часа след като бъде одобрена от Единния съвет. През този период Комисията може да приеме схемата или:

  • да се противопостави на подлежащите на преценка аспекти на схемата за преструктуриране, приета от Единния съвет за преструктуриране
  • да предложи на Съвета да се противопостави на схемата с аргумента, че преструктурирането не е необходимо с оглед на обществения интерес. В този случай Съветът действа с обикновено мнозинство
  • да предложи на Съвета да одобри значителна промяна на сумата от Фонда, предвидена в схемата за преструктуриране, или да повдигне възражение срещу нея (промяна от 5 % или повече в сумата от Фонда, предложена от Единния съвет за преструктуриране се смята за значителна)

Ако Комисията реши да предложи на Съвета да се противопостави, тя трябва да го направи в срок от 12 часа след като Единният съвет одобри схемата за преструктуриране, като даде възможност на Съвета да вземе решение през следващите 12 часа.

Ако Съветът се противопостави на поставянето на институция в режим на преструктуриране, тази институция се ликвидира в съответствие с приложимото национално право.

6. Тогава Единният съвет осигурява предприемането на необходимите действия за преструктуриране от страна на съответните национални органи в областта на преструктурирането

Други участници в Единния механизъм за преструктуриране

Съветът на ЕС

  • назначава членовете на Единния съвет за преструктуриране
  • определя начина, по който предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране ще бъдат направени от банковия сектор (чрез приемане на акт за изпълнение)
  • може в някои случаи да се противопостави на конкретна схема за преструктуриране

Европейската комисия

За да се съобразят със съдебната практика на ЕС, институциите на ЕС трябва да одобрят приетата от Единния съвет схема за преструктуриране.

На практика това означава, че Европейската комисия ще трябва да одобри схемата за преструктуриране или да се противопостави на подлежащите на преценка аспекти на схемите за преструктуриране, приети от Единния съвет за преструктуриране.

Комисията може също да предложи Съветът да се противопостави на схема за преструктуриране в случаите, когато не е спазен критерият за обществения интерес или когато сумата, която предстои да се използва от Единния фонд за преструктуриране, е била съществено изменена. 

Европейската централна банка

Като орган, извършващ надзор над участващите в банковия съюз банки, тя уведомява Единния съвет за преструктуриране, че дадена банка е неплатежоспособна или има вероятност да стане неплатежоспособна.

Националните органи за преструктуриране

Националните органи на участващите държави членки отговарят за съставянето и приемането на планове за преструктуриране на банките, за които Единният съвет за преструктуриране не отговаря пряко.

Наред с това, те прилагат всички отнасящи се до тези банки решения в съответствие с инструкциите на Единния съвет за преструктуриране.

Ако национален орган за преструктуриране не изпълни решение на Единния съвет за преструктуриране, Единният съвет има право да отправи нарежданията за изпълнение пряко на изпадналата в затруднение банка.

Защо съществува Единният механизъм за преструктуриране?

Единната нормативна уредба хармонизира до известна степен националното право на държавите членки и предвижда общи мерки за преструктуриране и правомощия за националните органи. Тази уредба обаче дава също възможност на националните органи за известна самостоятелна преценка относно начина на прилагане на тези мерки и на използване на националните финансови механизми в рамките на процедурите по преструктуриране.

В този смисъл ЕМП е предназначен да осигури общ подход към процедирането с неплатежоспособни банки и по този начин да засили стабилността на финансовия сектор в участващите държави членки.

Наред с това той е предназначен да предотвратява разпространението на кризи до неучастващите държави членки и по този начин да улеснява функционирането на вътрешния пазар.

Освен това Единният механизъм за преструктуриране е необходим, за да бъде елиминиран рискът от самостоятелни и потенциално несъгласувани решения на държавите членки във връзка с преобразуването на банкови групи с трансгранична дейност, което може да се отрази на общите разходи за преструктуриране.

Предназначението на Единния фонд за преструктуриране е да се предотврати зависимостта на банките от помощта от националните бюджети и от разнородните подходи на държавите членки към използването на финансовите механизми. Освен това по този начин ще се способства за избягването на ситуации, при които преструктурирането на банките на национално равнище може да окаже несъразмерно въздействие върху реалната икономика.

На последно място, наднационалната система за преструктуриране беше необходима, за да допълни системата за надзор на равнище ЕС, а именно Единния надзорен механизъм. Това помага да се избегне създаването на евентуално напрежение между ЕЦБ и националните органи за преструктуриране.

Поради това целта на Единния механизъм за преструктуриране е засилване на доверието в банковия сектор, предотвратяване на банковата паника и верижния ефект, свеждане до минимум на обратната зависимост между банките и държавния дълг и премахване на фрагментацията на вътрешния пазар на финансови услуги.

Влизане в сила

Разпоредбите относно подготовката за планиране на преструктурирането, събирането на информация и сътрудничеството с националните органи за преструктуриране се прилагат от 1 януари 2015 г.

Разпоредбите, свързани с планиране на преструктурирането, ранната намеса, действията по преструктуриране и инструментите за преструктуриране, включително капитализирането чрез вътрешни източници от страна на акционерите и кредиторите, се прилагат от 1 януари 2016 г..

Междуправителственото споразумение относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране влиза в сила на първия ден от втория месец след датата, на която инструментите за ратификация са депозирани от подписалите го страни, които участват в ЕНМ/ЕМП и представляват 90 % от общите претеглени гласове от всички участващи държави членки.