Какво прави ЕС в областта на изменението на климата?

Изменението на климата е важен въпрос от световно значение. Без действия за намаляване на емисиите на парникови газове в световен мащаб, е вероятно глобалното затопляне да надхвърли с 2°C нивата от периода преди индустриализацията, а към края на века дори да достигне 5°C. Това би имало огромни последици за ландшафта и морското равнище в световен мащаб. 

Целите „20-20-20“

В първия пакет от мерки на ЕС в областта на климата и енергетиката бяха заложени три ключови цели до 2020 г.:

  • намаляване на емисиите на парникови газове с 20%
  • увеличаване на дела на възобновяемата енергия до 20%
  • повишаване на енергийната ефективност с 20%

Тези цели са известни като целите „20-20-20“.

Ето защо действията за борба с изменението на климата и за намаляване на емисиите на парникови газове са приоритет за ЕС. По-специално, ръководителите на ЕС са поели ангажимента икономиката на Европа да се превърне в икономика с висока енергийна ефективност и ниска въглеродна интензивност. Освен това ЕС си е поставил за цел до 2050 г. да намали емисиите на парникови газове с 80—95% в сравнение с нивата от 1990 г.

Първият пакет от мерки на ЕС в областта на климата и енергетиката беше приет през 2008 г. и в него бяха определени целите до 2020 г. ЕС осъществява добър напредък по тези цели, но за да се гарантира повече сигурност за инвеститорите, е необходима интегрирана рамка, която да обхваща периода до 2030 г. Във връзка с това ЕС одобри рамка в областта на климата и енергетиката до 2030 година, в която са очертани редица ключови цели и политически мерки за периода 2020—2030 г.

ЕС и неговите 28 държави членки са подписали както Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото, така и новото Парижко споразумение за изменението на климата. 

Ролята на Съвета

Понастоящем се обсъждат няколко въпроса в областта на изменението на климата, в които Съветът играе важна роля.

1. Рамка в областта на климата и енергетиката до 2030 година

Рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 година задава рамка за политиката на ЕС в областта на климата и енергетиката за периода 2020—2030 г. Тя съдържа редица мерки и има за цел да направи икономиката и енергийната система на ЕС по-конкурентни, по-сигурни и по-устойчиви. Рамката има за цел и насърчаването на инвестициите в зелените технологии, което ще спомогне за създаването на работни места и за засилването на конкурентоспособността на Европа. 

2. Схема на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) и нейното реформиране

Схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) беше създадена, за да се насърчи намаляването на емисиите на парникови газове по разходоефективен и икономически ефикасен начин. С нея се ограничава количеството парникови газове, които могат да бъдат изхвърлени от определени промишлени сектори. Квотите за емисии са ограничени до определено от ЕС ниво, а предприятията получават или купуват индивидуални квоти. 

Икономическата криза доведе до спад в търсенето на тези квоти, което допринесе за натрупването на голям пазарен излишък. За да бъде решен този въпрос, Съветът и Европейският парламент постигнаха неотдавна съгласие по предложение за създаване на резерв за стабилност на пазара към Схемата на ЕС за търговия с емисии. Резервът за стабилност на пазара цели да направи схемата по-устойчива на дисбалансите между търсенето и предлагането на квоти за емисии. Той ще бъде създаден през 2018 г. и ще започне да функционира от 1 януари 2019 г.

Комисията представи и предложение за широкообхватен преглед на СТЕ на ЕС. Целта е да се гарантира, че тя продължава да бъде най-ефективният и икономичен начин за намаляване на емисиите на ЕС през следващото десетилетие. Предложението е и първата конкретна законодателна стъпка за изпълнение на ангажимента на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с поне 40 % във вътрешен план до 2030 г.

3. Международни споразумения в областта на изменението на климата

Глобалният характер на изменението на климата означава, че сътрудничеството и действията на международно равнище са от важно значение. Ето защо ЕС спомогна да бъде даден тласък на международните преговори в областта на изменението на климата. Той беше ключов фактор при разработването както на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК)и на Протокола от Киото, така и на съвсем скорошното Парижко споразумение за изменението на климата.