Рамка в областта на климата и енергетиката до 2030 г.

Архивирано съдържание
Съдържанието на тази страница се предоставя само за сведение. Това съдържание не е променяно или актуализирано от: 13/10/2017

Накратко

На 23 октомври 2014 г. Европейският съвет постигна съгласие по рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г.

Рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. беше представена от Комисията на 22 януари 2014 г. Тя е под формата на съобщение, което установява рамка за политиките на ЕС в областта на климата и енергетиката за периода 2020—2030 година. Целта е тази рамка да постави началото на обсъждания за това как да продължи развитието на тези политики след изтичането на срока на настоящата рамка за 2020 г.

Рамката за 2030 г. е предвидена да помогне на ЕС да намери решение по следните въпроси:

  • предприемане на следващата стъпка към целта за намаляване до 2050 г. на емисиите на парникови газове до 80—95% под равнището от 1990 г.
  • високите цени на енергията и уязвимостта на икономиката на ЕС по отношение на бъдещи повишения на цените, особено на нефта и газта
  • зависимостта на ЕС от вноса на енергия, в много случаи от политически нестабилни региони
  • необходимостта от подмяна и усъвършенстване на енергийната инфраструктура и от осигуряване на стабилна регулаторна рамка за потенциални инвеститори
  • постигане на съгласие по целта за намаляване до 2030 г. на емисиите на парникови газове

По-подробно

Съобщение на Комисията относно рамка за политиките в областта на климата и енергетиката през периода 2020—2030 година — COM(2014) 0015

Рамката за 2030 г. предлага нови цели и мерки, с които икономиката и енергийната система на ЕС да станат по-конкурентоспособни, сигурни и устойчиви. Тя включва цели за намаляване на емисиите на парникови газове и за увеличаване на използването на енергия от възобновяеми източници, като в нея се предлага нова система за управление и показатели за изпълнение.

По-специално, рамката предлага следните действия:

  • поемане на ангажимент да продължи намаляването на емисиите на парникови газове, като се определи цел за намаляване с 40% до 2030 г. спрямо равнищата от 1990 г.
  • определяне на цел процентът на енергията от възобновяеми източници да достигне поне 27% от енергийното потребление, като държавите членки запазят гъвкавост по отношение на определянето на националните цели
  • постигане на по-добра енергийна ефективност чрез евентуални изменения на директивата за енергийна ефективност
  • реформа на схемата на ЕС за търговия с емисии, като се включи резерв за стабилност на пазара
  • ключови показатели — относно цените за енергия, диверсификацията на доставките, междусистемните връзки между държавите членки и технологичното развитие — с оглед измерване на напредъка към по-конкурентна, сигурна и устойчива енергийна система
  • нова рамка за управление и докладване от страна на държавите членки, основана на националните планове, координирани и оценявани на равнището на ЕС

В Съвета

На 5 февруари 2014 г. Европейският парламент прие незаконодателна резолюция относно рамката за периода до 2030 г.

Рамката за 2030 г. беше обсъдена както на равнището на Европейския съвет, така и на равнището на Съвета.

На 3 март, 4 март, 12 юни и 13 юни 2014 г.в Съвета бяха проведени допълнителни открити ориентационни дебати относно рамката за 2030 г. Резултатите от тези дебати осигуриха ценен принос за обсъжданията в Европейския съвет относно рамката.

На 9 декември 2014 г. по време на заседанието на Съвета по транспорт, телекомуникации и енергетика беше проведен допълнителен ориентационен дебат относно рамката. Обсъжданията бяха съсредоточени върху новия процес на управление. По-конкретно, министрите изтъкнаха нуждата процесът на управление да се запази колкото е възможно по-гъвкав, тъй като ще се прилага за дълъг период и не би следвало да увеличава административната тежест за държавите членки. По време на дебата бяха разгледани и основните енергийни показатели за наблюдение на политиките в областта на климата и енергетиката. Бяха обсъдени и редица други въпроси, сред които:

  • регионалното сътрудничество и координация в процесите на планиране
  • важността на декарбонизацията
  • изместването на въглеродни емисии
  • достъпни цени на енергията както за потребителите, така и за промишлеността
  • завършване на изграждането на междусистемните електро- и газопреносни връзки и разработване на „интелигентни енергийни мрежи“
  • потенциала на сектора на климата и енергетиката за привличане на инвестиции в рамките на предложения инвестиционен план за Европа.

Приносът на министрите беше взет предвид от Комисията при разработването на процеса на управление заедно с държавите членки.

В Европейския съвет

Европейският съвет прие заключения относно рамката за 2030 г. през март 2014 г. и направи преглед на постигнатия напредък на заседанието си през юни 2014 г. На заседанието през юни основна тема на обсъжданията беше стратегията на Комисията за енергийна сигурност, която е тясно свързана с рамката за 2030 г.

На заседанието си от 23—24 октомври 2014 г. Европейският съвет постигна съгласие по рамката за политиките на ЕС в областта на климата и енергетиката до 2030 година. Освен това Европейският съвет прие заключения и по-специално одобри четири важни цели:

  • обвързваща за ЕС цел за намаляване с най-малко 40% на емисиите на парникови газове до 2030 г. спрямо равнищата от 1990 г.
  • обвързваща на равнището на ЕС цел енергията от възобновяеми източници да достигне поне 27% от енергийното потребление през 2030 г.
  • индикативна цел на равнището на ЕС за подобрение на енергийната ефективност с най-малко 27% през 2030 г.
  • подкрепа за завършване на изграждането на вътрешния енергиен пазар чрез спешно изпълнение на целта за 10% от съществуващата електроенергийна междусистемна свързаност не по-късно от 2020 г., по-специално за балтийските държави и Иберийския полуостров, и постигане на целта за 15% до 2030 г.

По отношение на енергийната сигурност Европейският съвет прие допълнителни мерки за намаляване на енергийната зависимост на ЕС и повишаване на сигурността на доставките на ЕС на газ и електричество.

Енергиен съюз: сигурно, устойчиво и достъпно енергоснабдяване за Европа

Енергийният съюз се опира на рамката до 2030 г. и обединява няколко области на политиката в единна стратегия

Съгласието по рамката за 2030 г., особено целта за намаляване на емисиите на парникови газове в рамките на ЕС с най-малко 40%, оформи основата за приноса на ЕС към новото глобално споразумение по въпросите на изменението на климата. Този принос, известен като планиран национално определен принос (INDC), бе официално одобрен на заседанието на Съвета по околна среда на 6 март 2015 г. ЕС и неговите държави членки бяха първата голяма икономика, която обявява своите INDC преди предстоящите преговори.

При необходимост, Европейският съвет ще продължи да дава стратегически насоки относно рамката до 2030 г., особено по отношение на схемата за търговия с емисии (СТЕ), междусистемните връзки и енергийната ефективност.

В края на февруари 2015 г. Комисията направи първоначалните си законодателни предложения за въвеждане на рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. Предложенията, изложени в пакета от мерки в областта на енергийния съюз, целят да се осигури последователен подход към въпросите, свързани с изменението на климата, енергийната сигурност и конкурентоспособността, и да допринесат за постигането на някои от целите, договорени съгласно рамката до 2030 г.