Парижко споразумение относно изменението на климата

Съвет на ЕС

Парижкото споразумение е глобално споразумение относно изменението на климата, което беше постигнато на 12 декември 2015 г. в Париж. Споразумението съдържа план за действие за ограничаване на глобалното затопляне далеч под 2°C. То обхваща периода от 2020 г. нататък.

  • Основните елементи на новото Парижко споразумение включват:
  • дългосрочна цел: правителствата се договориха да поддържат покачването на глобалната средна температура далеч под 2°C в сравнение с прединдустриалните стойности и да полагат усилия за ограничаването ѝ до 1,5°C
  • приноси: преди и по време на конференцията в Париж държавите представиха цялостни национални планове за действие в областта на климата с цел намаляване на емисиите си
  • амбиция: правителствата се договориха да съобщават на всеки 5 години за своя принос, за да се определят по-амбициозни цели
  • прозрачност: правителствата приеха още да се отчитат както взаимно, така и пред обществеността доколко се справят с изпълнението на целите, за да се гарантира прозрачност и надзор
  • солидарност: ЕС и други развити държави ще продължат да предоставят финансиране в областта на климата за подпомагане на развиващите се страни, за да могат те да намаляват емисиите си и да изграждат устойчивост спрямо последиците от изменението на климата

Изменението на климата е въпрос от световно значение, който засяга всички хора. В настоящата хронология се проследява процесът на постигане на ново глобално правно обвързващо споразумение в областта на климата — Парижкото споразумение и последващите действия във връзка с него. Тя обхваща и ролята на ЕС в този процес.

2017

22 юни

Заключения на Европейския съвет относно Парижкото споразумение

„Споразумението продължава да бъде крайъгълен камък на усилията в световен план за ефективно справяне с изменението на климата и не може да бъде предоговаряно,“ заявиха лидерите на ЕС.

Държавните и правителствени ръководители заявиха отново ангажираността на ЕС за бързо и цялостно прилагане на Парижкото споразумение относно изменението на климата, включително неговите цели за финансиране на борбата с изменението на климата, както и за поемането на водеща роля в световния преход към чиста енергия. Те изтъкнаха засиленото сътрудничество на ЕС с международните партньори, демонстрирайки солидарност с бъдещите поколения и отговорност за цялата планета.

19 юни

„Парижкото споразумение е подходящо за поставената цел и не може да бъде предоговаряно“

Съветът прие заключения относно изменението на климата след решението на администрацията на САЩ да се оттегли от Парижкото споразумение. В заключенията Съветът изразява съжаление от решението на администрацията на САЩ да се оттегли от Парижкото споразумение и приветства сериозните ангажименти на други страни.

Работата по изпълнението на ангажиментите, поети в рамките на Парижкото споразумение, трябва да продължи, включително като се помогне на развиващите се страни да постигнат своята цел за мобилизиране на 100 милиарда щатски долара годишно до 2020 г. за действия в областта на климата.

6 март

Заключения относно дипломацията на ЕС в областта на климата и енергетиката

Като част от изпълнението на Глобалната стратегия на ЕС Съветът прие заключения относно дипломацията на ЕС в областта на климата и енергетиката. Дипломацията на ЕС в областта на климата е съсредоточена върху изпълнението на Парижкото споразумение и сигурността по отношение на климата. Дипломацията на ЕС в областта на енергетиката се съсредоточава върху енергийната сигурност и диверсификацията на енергийните ресурси.

В заключенията се набелязват редица действия и се определят общите приоритети за 2017 г.

2016

4 ноември

Парижкото споразумение влезе в сила

На 4 ноември 2016 г. Парижкото споразумение влезе в сила. Това се случи 30 дни, след като на 4 октомври бяха изпълнени нужните условия — ратифициране от поне 55 страни, които са отговорни за най-малко 55 % от общите емисии на парникови газове.

25 октомври

ЕС ще увеличи своя международен финансов принос в областта на изменението на климата

ЕС ще увеличи своя международен финансов принос в областта на изменението на климата в посока постигане на целта от 100 милиарда щатски долара годишно за индустриализираните държави до 2020 г. и в периода до 2025 г. Преди 2025 г. страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата ще набележат нова колективна цел.

Общият принос на ЕС и неговите държави членки възлиза на 17,6 милиарда евро през 2015 г., което представлява значително увеличение в сравнение с 2014 г. Приносът беше насочен успешно към инициативи в развиващите се страни за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към тях.

Приносът се счита за важна стъпка към изпълнението на Парижкото споразумение.

11 октомври

Заключения на Съвета относно финансирането на борбата с изменението на климата

Съветът по икономически и финансови въпроси прие заключения относно финансирането на борбата с изменението на климата. Съветът подчерта, че общественото финансиране продължава да е важно за борбата с изменението на климата. Министрите потвърдиха също, че размерът на публичното финансиране на борбата с изменението на климата ще се увеличава през следващите години. Вноските на държавите членки ще бъдат обявени преди срещата на 22-рата конференция на страните по РКООНИК (COP 22).

7 октомври

Депозиране на инструментите по Парижкото споразумение

ЕС чества депозирането на инструментите по Парижкото споразумение на официална церемония в седалището на ООН в Ню Йорк.

5 октомври

ЕС официално ратифицира Парижкото споразумение

Представители на председателството на Съвета и на Европейската комисия депозираха официалните ратификационни документи при генералния секретар на ООН, който е депозитар на споразумението.

4 октомври

Решение относно ратификацията на Парижкото споразумение от страна на ЕС

Съветът прие решението относно ратификацията на Парижкото споразумение от ЕС. След няколко дни решението ще бъде депозирано пред Генералния секретар на ООН. Ратификацията от страна на ЕС влиза в сила от момента на депозиране на решението.

30 септември

Съветът по околна среда постигна съгласие за ратифициране на Парижкото споразумение

Съветът по околна среда реши да задвижи процеса на ратификация на споразумението на равнище ЕС. Държавите членки ще ратифицират споразумението заедно с ЕС, ако са приключили националните им процедури, или възможно най-скоро след това.

След като Европейският парламент даде зелена светлина, Съветът ще приеме официално решение относно сключването. След това ЕС ще може да ратифицира споразумението.

20 юни

Изявление относно ратифицирането на Парижкото споразумение

Съветът по околна среда прие изявление относно ратифицирането на Парижкото споразумение. Внимание в него е насочено върху отправянето на силно и ясно политическо послание за ангажимента на ЕС да запази постигнатия в Париж импулс и да работи за скорошното влизане в сила и ефективното прилагане на Парижкото споразумение.

22 април

Подписване на Парижкото споразумение

ЕС подписва Парижкото споразумение.

Холандският министър на околната среда и председател на Съвета Шарън Дейксма и заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович подписват споразумението от името на ЕС по време на церемонията на високо равнище в Ню Йорк (САЩ).

От този момент нататък документът е отворен за подписване за срок от една година.

17—18 март

Европейският съвет подчерта, че ЕС и неговите държави членки трябва да бъдат в състояние да ратифицират Парижкото споразумение възможно най-бързо и своевременно, за да станат страни по него от датата на влизането му в сила.

Той подчерта и ангажимента на ЕС да намали своите емисии на парникови газове, да увеличи дела на енергията от възобновяеми източници и да повиши енергийната ефективност, за което Европейският съвет постигна съгласие през октомври 2014 г. Адаптирането на законодателството за изпълнение на тази рамка е приоритет.

4 март

Последващи действия на Съвета по околна среда във връзка с Парижкото споразумение

На Съвета по околна среда министрите обсъдиха последващите действия във връзка с Парижкото споразумение относно изменението на климата и отражението му върху политиката на ЕС в областта на климата.

Своевременното изпълнение на рамката на ЕС за климата и енергетиката до 2030 г. се разглежда като важен знак за ангажираността на ЕС с целите на Парижкото споразумение. Министрите подчертаха също значението на бързото ратифициране на споразумението.

15 февруари

План за действие за дипломацията в областта на климата през 2016 г.

Министрите на външните работи приеха заключения относно европейската дипломация в областта на климата след СОР21. Съветът подчерта ролята на европейската дипломация в областта на климата за насърчаване на прилагането на глобалното споразумение относно изменението на климата, постигнато в Париж през декември 2015 г.

Планът за действие за дипломацията в областта на климата през 2016 г. поставя акцент върху три основни области:

  • прокарване на въпроса за изменението на климата като стратегически приоритет в дипломатическите диалози, публичната дипломация и инструментите на външната политика
  • прилагане на Парижкото споразумение и планираните национално определени приноси в контекста на устойчиво на климата развитие с ниски въглеродни емисии
  • разглеждане на връзката между изменението на климата, природните ресурси, просперитета, стабилността и миграцията

2015

17—18 декември

Заключения на Европейския съвет относно енергийния съюз с насочена към бъдещето политика в областта на климата

Лидерите от ЕС приветстваха постигнатата историческа договореност относно климата по време на Конференцията на страните (COP 21) в Париж и приканиха Комисията и Съвета да направят оценка на резултатите до март 2016 г., по-специално с оглед на рамката за климата и енергетиката за периода до 2030 г., както и да подготвят следващите стъпки.

12 декември

Парижкото споразумение е постигнато

На 12 декември беше постигнато ново глобално споразумение относно изменението на климата. Споразумението представлява балансиран резултат и съдържа план за действие за ограничаване на глобалното затопляне далеч под 2°C и за полагане на усилия за неговото ограничаване до 1,5°C.

Парижкото споразумение ще бъде открито за подписване в Ню Йорк в продължение на една година, считано от 22 април 2016 г.

То обхваща периода след 2020 г. и ще влезе в сила, след като бъде ратифицирано от 55 държави, които са отговорни за най-малко 55% от емисиите в световен мащаб.

30 ноември — 11 декември

Конференция по изменението на климата в Париж — COP 21

Конференцията по изменението на климата се проведе от 30 ноември до 12 декември 2015 г. в Париж. Това беше 21‑вата сесия на Конференцията на страните (COP 21) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и 11‑ата сесия на Срещата на страните по Протокола от Киото (CMP 11). Делегации от около 150 страни се присъединиха към преговорите за ново, глобално и правно обвързващо споразумение по изменението на климата.

10 ноември

Съветът по икономически и финансови въпроси, който заседава на 10 ноември 2015 г., прие заключения относно финансирането на борбата с изменението на климата. В заключенията беше отчетена ролята на финансирането на борбата с изменението на климата като средство за постигане на целта, представляваща ограничаване под 2°С на глобалното затопляне, и за извършване на преход към неподатливи на изменението на климата устойчиви икономики с ниски емисии на парникови газове. В заключенията се отделя централно място и на приноса на ЕС към поетия от развитите държави ангажимент за осигуряване на 100 милиарда щатски долара годишно от широк кръг източници до 2020 г. за финансиране на борбата с изменението на климата. Министрите изразиха съгласие, че ще бъдат необходими значителни ресурси, за да се помогне на развиващите се държави да се справят адекватно с изменението на климата.

18 септември

Позиция на ЕС за Конференцията на ООН по изменението на климата в Париж

Съветът по околна среда прие заключения за установяване на позицията на ЕС за Конференцията на ООН по изменението на климата в Париж. Министрите се договориха, че целта на ЕС ще бъде да се постигне амбициозно, правно обвързващо и динамично споразумение, с конкретната цел глобалното затопляне да се поддържа под 2°C.

За постигането на тази цел Съветът изтъкна, че е необходимо емисиите на парникови газове в световен мащаб да достигнат максималната си стойност най-късно до 2020 г., до 2050 г. да намалеят поне с 50 % спрямо нивата от 1990 г. и до 2100 г. да достигнат нулева или по-ниска стойност.

6 март

Планиран национално определен принос на ЕС

Преди Конференцията по изменението на климата в Париж ЕС представи своя планиран национално определен принос на секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК). Планираният национално определен принос на ЕС изразява ангажимента на ЕС към преговорния процес за постигане на ново, правно обвързващо споразумение относно изменението на климата, с целта глобалното затопляне да бъде задържано под 2°C. Той потвърди и задължителната цел до 2030 г. да бъде постигнато намаление с най-малко 40% на националните емисии на парникови газове спрямо равнището от 1990 г., както е посочено в заключенията на Европейския съвет от октомври 2014 г.

2014

23 октомври

Рамка за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г.

Ръководителите от ЕС постигнаха съгласие по рамката за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г. Европейският съвет утвърди 4 цели:

  • обвързваща за ЕС цел за намаляване с 40 % на емисиите на парникови газове до 2030 г. спрямо равнищата от 1990 г.
  • цел за най-малко 27 % дял на енергията от възобновяеми източници в енергопотреблението през 2030 г.
  • повишаване на енергийната ефективност с 27 % спрямо прогнозите
  • завършване на изграждането на вътрешния енергиен пазар чрез постигане до 2020 г. на минимална цел от 10 % от съществуващата електроенергийна междусистемна свързаност, поне по отношение на енергийните острови — по-специално балтийските държави и Иберийския полуостров