Какво представлява Източното партньорство?

Източното партньорство има за цел засили политическото асоцииране и икономическата интеграция на шест източноевропейски и южнокавказки държави партньори:

  • Армения
  • Азербайджан
  • Беларус
  • Грузия
  • Република Молдова
  • Украйна

Русия и Турция не са включени в рамката за ИП, тъй като и двете държави са придобили различен статут в отношенията си с ЕС:

  • Турция — присъединяваща се страна
  • Русия — стратегическо партньорство

Източното партньорство е специфично източно измерение на европейската политика за съседство (ЕПС). Чрез ЕПС ЕС работи със своите южни и източни съседи, като целта е да се постигне възможно най-близко политическо асоцииране и възможно най-висока степен на икономическа интеграция.

Защо е необходимо Източното партньорство?

Сигурността, стабилността и благоденствието, демокрацията и принципите на правовата държава в Източна Европа и Южен Кавказ са приоритет за ЕС.

През юни 2008 г. Европейският съвет прикани Комисията да изготви предложение за „Източно партньорство“ (ИП) за подпомагане на регионалното сътрудничество и за активизиране на отношенията на ЕС с източните му съседи.

След конфликта в Грузия и неговите последици върху регионалната стабилност, на извънредното си заседание от 1 септември 2008 г. Европейският съвет поиска ускоряване на работата по този въпрос.

Появи се необходимост да се създаде единна, съгласувана рамка на политиката спрямо страните, които се превърнаха в новото източно съседство на ЕС.

Източното партньорство стартира през 2009 г. като съвместна инициатива между:

  • ЕС
  • държавите — членки на ЕС
  • шест източноевропейски и южнокавказки държави партньори: Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Република Молдова и Украйна.

Диференциация и всеобхватност

ЕС е поел ангажимент да провежда стабилно, диференцирано и взаимно изгодно сътрудничество с всички шест партньори от ИП, независимо от индивидуалното им равнище на амбиция във връзка с техните отношения с ЕС.

В замяна на предприемането на политически и икономически реформи ИП предлага:

  • нови договорни отношения
  • задълбочени и всеобхватни споразумения за свободна търговия
  • стъпки към либерализиране на визовия режим и многостранна рамка за обсъждане на тези въпроси

Източното партньорство:

  • предлага стабилна рамка за многостранно сътрудничество
  • улеснява задълбочаването на двустранното сътрудничество с ЕС

Участие на по-широки кръгове от обществото

Източното партньорство взема предвид не само правителствата, но също и:

възгледите на гражданското общество
• гледната точка на местните и регионални власти
• мнението на бизнес лидерите
• народните събрания

Многостранно сътрудничество

Държавите партньори са изправени пред много общи предизвикателства. Съвместното справяне с тях насърчава сътрудничеството и обмена на най-добри практики.

Многостранното сътрудничество в рамките на Източното партньорство се осъществява по широк спектър въпроси:

  • укрепване на институциите и доброто управление, включително устойчивост към външни промени
  • развиване на пазарни възможности чрез икономическа интеграция и търговски споразумения
  • гарантиране на енергийната сигурност и подобряване на междусистемната свързаност в сферата на енергетиката и транспорта
  • подобряване на мобилността и контактите между хората посредством преговори по диалога за визите

Двустранно сътрудничество

Споразумения за асоцииране (СА)

ЕС е предложил конкретни идеи за всяка държава от Източното партньорство чрез ново поколение споразумения за асоцииране. Те заменят споразуменията за партньорство и сътрудничество, сключени с държавите партньори в края на 90-те години на миналия век.

ЕС е договорил с партньорите от ИП редица споразумения за асоцииране, които осигуряват:

  • подобрено политическо асоцииране
  • задълбочен политически диалог
  • задълбочено сътрудничество по въпросите на правосъдието и сигурността

Те включват план от реформи, с които държавите партньори ще се приближат към ЕС чрез сближаване на законодателството и стандартите им с тези на ЕС. Това осезаемо ще подобри живота на хората.

Споразумения за свободна търговия

Като част от споразуменията за асоцииране ЕС приключи преговорите по задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия (ЗВЗСТ) с Грузия, Молдова и Украйна, за да:

  • подобри достъпа до стоки и услуги
  • намали тарифи, квоти, пречки пред търговията
  • гарантира стабилна правна среда
  • приведе в съответствие практики и норми

Настоящо положение

  • Грузия, Република Молдова и Украйна: сключените през 2014 г. СА/ЗВЗСТ вече се прилагат временно и доведоха отношенията между ЕС и тези партньори до ново равнище
  • Армения, Азербайджан и Беларус ЕС ще следва по-диференциран и адаптиран подход за отношения с тези държави

Диалог по визовите въпроси

Партньорските държави от ИП са едни от първите, възползвали се от партньорствата за мобилност, които помагат на техните граждани да пътуват в цяла Европа в безопасна среда.

Споразуменията за улесняване на визовия режим и за обратно приемане насърчават мобилността на гражданите от източните партньорски държави чрез улесняване на визовия режим и предоставят правила за завръщането на незаконни мигранти чрез споразумения за обратно приемане.

Чрез диалог за либерализиране на визовия режим ЕС предприема постепенни стъпки към дългосрочната цел за безвизово пътуване за гражданите на някои партньори от ИП.

В Съвета

Отговорни органи

Работна група „Източна Европа и Централна Азия“ (COEST) се занимава с всички аспекти на отношенията и сътрудничеството на ЕС с държавите в:

  • Източна Европа: Армения, Азербайджан, Беларус, Молдова, Грузия, Русия и Украйна
  • Централна Азия: Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан

Комитет „Търговска политика“ също съветва и подпомага Комисията при договарянето и сключването на търговските споразумения с партньорските държави.

Преговори по международни споразумения с източните партньори

Съветът участва във всички етапи на провеждане на преговори и сключване на международни споразумения с шестте източноевропейски и южнокавказки държави партньори, като:

  • предоставя мандата за преговори
  • подписва споразумението от името на ЕС
  • приема окончателното решение за въвеждането му в правото на ЕС

По-подробна информация

Представителите на държавите членки трябва да дадат мандат за водене на преговори за тези конкретни споразумения, обхващащи области на споделена компетентност.

В края на преговорите Съветът взема решение относно подписването и сключването на споразумението въз основа на предложение на Комисията и върховния представител.

Освен това Съветът приема окончателното решение за сключване на споразумението, едва след като Европейският парламент даде одобрението си (необходимо в области, за които се използва процедурата на съвместно вземане на решение) и споразумението бъде ратифицирано от всички държави — членки на ЕС.

Съветът може също да приеме решение за временно спиране на прилагането на международно споразумение или за прекратяване на споразумение. Той взема решение въз основа на предложение от Комисията или от върховния представител.

Съдействие при организирането на Срещите на върха на Източното партньорство

С Източното партньорство се установяват по-стабилни канали за комуникация посредством организирането на срещи на върха на равнище държавни и правителствени ръководители.

Срещите на върха се организират на всеки две години и предоставят политически насоки за по-нататъшното развитие на Източното партньорство.

Председателят на Европейския съвет представлява ЕС на международната сцена по време на тези срещи на върха, където обикновено е заедно с председателя на Европейската комисия.

ИП също провежда годишни срещи на министрите на външните работи от ЕС и от източните партньори. Тези срещи са свързани със Съвета по общи въпроси или Съвета по външни работи.

Срещи на върха на Източното партньорство

24 ноември 2017 г. – Брюксел, Белгия

28—29 ноември 2013 г. –  Вилнюс, Литва

29—30 септември 2011 г. –  Варшава, Полша

7 май 2009 г. – Прага, Чешката република