Тероризмът не е ново явление в Европа. Той поражда заплаха за нашата сигурност, за ценностите на демократичните ни общества и за правата и свободите на европейските граждани. В периода 2009—2013 г. имаше 1010 провалени, осуетени или извършени нападения в държавите — членки на ЕС, при които загинаха 38 души. Освен това няколко европейски граждани бяха отвлечени или убити от терористични групи по света. Явлението бойци от Европа, пътуващи до различни места, за да водят джихад, и заплахата за сигурността, която те могат да създадат в ЕС при завръщането си, вероятно ще продължат и през идните години.

Тъй като тези заплахи не познават граници, на тях трябва да се противодейства както на национално, така и на международно равнище.

Стратегия на ЕС

Стратегията на ЕС за борба с тероризма има за цел противопоставянето на тероризма в световен план при зачитане на правата на човека, както и превръщането на Европа в по-безопасно място, което дава възможност на гражданите си да живеят в пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

Държавите — членки на Европейския съюз, се ангажират съвместно да се борят с тероризма и да осигурят възможно най-добрата защита за своите граждани. За тази цел през 2005 г. Съветът прие стратегията на ЕС за борба с тероризма. 

Стратегията се опира на четири основни стълба: превенция, защита, преследване и реакция. Тя отчита значението на сътрудничеството с трети страни и международни институции по тези стълбове.

Превенция

Един от приоритетите на ЕС в областта на борбата с тероризма е установяването и противодействието на факторите, допринасящи за радикализацията, и на процесите по набиране на хора за извършване на терористични актове. За тази цел Съветът прие стратегия на ЕС за борба с радикализацията и набирането на терористи. С оглед на все по-често срещащите се явления „самостоятелно действащи бойци“ и „чуждестранни бойци“ или нарастващия потенциал на социалните медии за мобилизиране и комуникация, през юни 2014 г. Съветът прие преработен вариант на тази стратегия.

През декември 2014 г. министрите на правосъдието и вътрешните работи приеха поредица насоки във връзка с преработената стратегия на ЕС за борба срещу радикализацията и набирането на терористи. Тези насоки предвиждат набор от мерки, които да се прилагат от ЕС и държавите членки.

Защита

Вторият приоритет на стратегията на ЕС за борба с тероризма е защитата на гражданите и инфраструктурата и намаляването на уязвимостта от нападения. Това включва защитата на външните граници, подобряването на сигурността на транспортните услуги, защитата на стратегически цели и намаляването на уязвимостта на критичната инфраструктура. В тази област ЕС понастоящем работи по законодателство, регламентиращо използването на резервационните данни на пътниците (PNR) за целите на правоприлагането.

Преследване

Дейността на ЕС е насочена към ограничаването на способността на терористите да планират и да се организират, както и към изправянето им пред съда. За да бъдат постигнати тези цели, ЕС се съсредоточи върху укрепването на националните способности, подобряването на практическото сътрудничество и обмена на информация между полицейските и съдебните органи (по-специално чрез Европол и Евроюст), борбата с финансирането на тероризма и лишаването на терористите от средствата, посредством които те организират нападения и комуникират.

През май 2015 г. Съветът и Европейският парламент приеха нови правила относно предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Реакция

Четвъртата цел на стратегията на ЕС за борба с тероризма е да подготвя, в дух на солидарност, за управление и ограничаване на последствията от терористично нападение. Това се постига чрез подобряване на способностите за справяне с последиците, с координирането на реакциите и с нуждите на жертвите. Сред приоритетите в тази област са разработването на договорености за реакция на ЕС в кризисни ситуации, преразглеждането на механизма за гражданска защита, разработването на оценка на риска или обмен на добри практики в областта на подпомагането на жертвите на тероризма.

Сред приоритетите през последните години бяха:

  • определянето на договореностите за прилагане от страна на ЕС на клаузата за солидарност чрез решение на Съвета, прието през юни 2014 г.
  • прегледът на договореностите на ЕС за координация при извънредни ситуации и кризи, заменени през юни 2013 г. с интегрираните договорености за реакция на ЕС на политическо равнище в кризисни ситуации (IPCR)
  • преразглеждането в края на 2013 г. на законодателството на ЕС в областта на гражданската защита

Сътрудничество с международни партньори

Сигурността на Европейския съюз е тясно свързана със събитията в други страни, особено в съседните държави, поради което стратегията на ЕС за борба с тероризма трябва да бъде глобална.

 В стратегическите насоки по отношение на правосъдието и вътрешните работи, приети през юни 2014 г., Европейският съвет настоя за ефективна политика на борба с тероризма, която да обединява вътрешните и външните аспекти. На 12 февруари 2015 г. държавните и правителствените ръководители от ЕС подчертаха значението на активизирането на диалога на ЕС с трети страни по въпроси на сигурността и борбата с тероризма.

В отношенията на ЕС с трети страни програмата за борба с тероризма присъства под различни форми: чрез политически диалог на високо равнище, чрез приемането на клаузи и споразумения за сътрудничество или чрез конкретни проекти за подпомагане и изграждане на капацитет със стратегически важни държави. ЕС си сътрудничи в борбата с тероризма със страните от Западните Балкани, Сахела, Северна Африка, Близкия изток, района на Африканския рог, Северна Америка и Азия.

Сътрудничеството със САЩ е основен елемент от стратегията на ЕС. През последните години бяха постигнати споразумения за сътрудничество в области като финансирането на тероризма, транспорта и границите, правната взаимопомощ или екстрадицията. Органите на САЩ работят във все по-тясно сътрудничество с Европол и Евроюст.

Друга важна част от външното измерение на борбата с тероризма е тясното взаимодействие с други международни и регионални организации, с оглед на изграждането на международен консенсус и утвърждаването на международни стандарти за борба с тероризма. Европейският съюз работи с международни организации, включително ООН и Глобалния форум за борба с тероризма, както и с регионални организации, като Съвета на Европа, ОССЕ, Лигата на арабските държави, Организацията за ислямско сътрудничество.

Като част от сътрудничеството си с ООН и след поредица от резолюции на Съвета за сигурност на ООН, ЕС прие някои ограничителни мерки срещу физически лица и образувания, свързани с мрежата на Ал-Каида.