Нарастващата нестабилност в южното съседство на ЕС води до увеличаване на броя на хората, които се опитват да стигнат до Европейския съюз. Европейският съюз и неговите държави членки активизират усилията си, за да установят ефективна, хуманна и безопасна европейска миграционна политика.

Европейският съвет играе важна роля в тези усилия, като определя стратегическите приоритети. Въз основа на тези приоритети Съветът на ЕС установява определени насоки за действие и предоставя мандатите за преговори с трети държави. Наред с това Съветът приема законодателни актове и очертава конкретни програми.

През последните месеци Съветът и Европейският съвет работиха за изготвянето на решителни ответни действия в няколко области. Хронологията на миграционния натиск прави общ преглед на основните моменти в работата на Съвета и Европейския съвет за определяне на всеобхватни действия на ЕС в отговор на миграционния натиск.

Интерактивна карта на срещата на върха в Ла Валета относно миграцията
Щракнете върху изображението за достъп до интерактивната карта (само на английски и френски език)

Наред с това председателството на Съвета задейства интегрираните договорености за реакция на политическо равнище в кризисни ситуации (IPCR). Тези договорености осигуряват инструменти за засилена подкрепа на реакцията на Съвета в случай на криза, както на политическо, така и на работно равнище, заедно с Комисията, ЕСВД и съответните агенции.

Миграционната политика на ЕС включва следните направления:

  • работа с държавите на произход и транзитно преминаване
  • укрепване на външните граници на ЕС
  • управление на миграционните потоци и ограничаване на контрабандата на мигранти
  • реформиране на общата европейска система за убежище
  • осигуряване на възможности за законна миграция
  • стимулиране на интеграцията на граждани на трети държави

работа с държавите на произход и транзитно преминаване

Глобалният подход към миграцията и мобилността (ГПММ) е общата рамка за отношенията на ЕС с трети държави. В рамките на ГПММ са инициирани и се развиват редица диалози по въпросите на миграцията и са установени рамки за сътрудничество със съответните трети държави. През 2015 г. в отговор на притока в ЕС на мигранти главно от Африка, ръководителите на ЕС договориха план за действие от Ла Валета. През 2016 г. Европейският съвет одобри създаването на нова рамка за партньорство в областта на миграцията с цел задълбочаване на сътрудничеството с ключовите държави на произход. Същата година беше прието и изявлението на ЕС и Турция, предвиждащо мерки за справяне с незаконните миграционни потоци през Турция към ЕС. Наред с това ЕС предприема действия за посрещане на спешните хуманитарни нужди на сирийските бежанци в Турция, Йордания и Ливан.

Укрепване на външните граници на ЕС

Ефективното управление на външните граници на ЕС е от основно значение за безпроблемното свободно движение в рамките на ЕС. Европейската агенция за гранична и брегова охрана започна да функционира през октомври 2016 г. след призива на Европейския съвет от септември 2015 г. за засилване на контрола по външните граници. Договаря се извършването на засилени проверки по външните граници, както и засилването на контрола чрез използването на нови технологии.

Ключови понятия

Споразумение за обратно приемане: определя правила за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети държави в държавата на произход или транзитно преминаване.

Преместване: прехвърляне на лице, подало молба за международна закрила, от държавата членка, отговаряща за разглеждане на молбата му (понастоящем Гърция или Италия), в друга държава — членка на ЕС.

Презаселване: разселени лица, които не са граждани на ЕС и очевидно се нуждаят от международна закрила, се прехвърлят от държава извън ЕС в държава — членка на ЕС.

Управление на миграционните потоци и ограничаване на контрабандистите на мигранти

Един от основните приоритети на миграционната политика на ЕС е предотвратяването на незаконната миграция, както и връщането на незаконните мигранти в държавите на произход. Директивата за връщането определя ясни, прозрачни и справедливи правила за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави. Споразуменията на ЕС за обратно приемане са от първостепенна важност за прилагането на политиката на ЕС в областта на връщането. Наред с това ЕС започна провеждането на няколко военноморски операции с цел охрана на границите на ЕС, спасяване на мигранти, пътуващи по море, борба с контрабандистите и престъпните мрежите за трафик на хора.

Реформиране на общата европейска система за убежище

Миграционната криза изведе на преден план необходимостта от реформа на общата европейска система за убежище (CEAS). При сега действащата рамка търсещите убежище лица не се третират еднакво, а процентът на признаване варира, което може да доведе до насърчаването на вторични движения и търсенето на по-изгодни варианти за получаване на убежище. Съветът разглежда седем законодателни предложения за реформа на CEAS, представени от Европейската комисия.

Осигуряване на възможности за законна миграция

ЕС е решен да осигури безопасни и законни пътища за достъп до Европа за нуждаещите се от международна закрила. През юли 2015 г. държавите членки се споразумяха да презаселят 22 504 души. В изявлението на ЕС и Турция от март 2016 г. се предвижда за всеки сириец, който Турция приеме обратно от гръцките острови, друг сириец да бъде презаселен от Турция към ЕС. На 13 юли 2016 г. Комисията предложи постоянна рамка на ЕС за презаселване, за да се установят общи стандарти и процедури. Наред с това Съветът разглежда предложение за внасяне на подобрения в директивата за „синя карта“ с оглед на привличането на висококвалифицирани специалисти, от които се нуждае европейската икономика.

Стимулиране на интеграцията на граждани на трети държави

Мерките за преместване и презаселване, приети в отговор на бежанската и мигрантската криза, подчертаха нуждата от осигуряване на подкрепа за държавите членки, които имат по-малък опит в интеграцията. В действителност гражданите на трети държави, които пребивават в ЕС, често се сблъскват с пречки, засягащи заетостта, образованието и социалното приобщаване. В заключенията си от декември 2016 г. Съветът прикани държавите членки да обменят добри практики относно интеграцията на граждани на трети държави, да подобрят наблюдението и оценката в областта на интеграцията и да вземат мерки по отношение на признаването на квалификациите и уменията на граждани на трети държави.