Реформиране на общата европейска система за убежище

Общата европейска система за убежище установява общи минимални стандарти за третирането на всички лица, търсещи убежище, и на молбите за предоставяне на убежище.

На практика лицата, търсещи убежище, биват третирани по различен начин, а процентът на признаване е различен в отделните държави членки.

Тези различия може да предизвикат вторични движения и т.нар. „пазаруване на убежище“, които зачестиха вследствие на бежанската и мигрантската криза от началото на 2015 г. Поради това няколко държави членки въведоха временен контрол по вътрешните граници.

Реформата на общата европейска система за убежище цели:

  • системата да стане по-ефикасна и по-устойчива на миграционния натиск
  • премахване както на притегателните фактори, така и на вторичните движения
  • борба със злоупотребите и предоставяне на подходяща подкрепа на най-засегнатите държави членки

 

2017

23 юни

Лидерите на ЕС потвърждават отново своя ангажимент за реформи в общата европейска система за убежище (CEAS).

На заседанието на Европейския съвет през юни, лидерите от ЕС изтъкнаха отново необходимостта от реформи в общата европейска система за убежище. „Благодарение на постигнатия по време на малтийското председателство напредък, съществува общо разбиране за това, че реформираната CEAS трябва да постигне точния баланс между отговорност и солидарност„, заявиха лидерите.

Европейският съвет прикани Съвета да продължи преговорите и да направи необходимите промени в законодателните предложения със съдействието на Комисията.

Временен контрол по вътрешните граници

В резултат на миграционната и бежанската криза няколко държави членки са изправени пред недостатъците в осигуряването на ефикасен контрол по външните граници. Тези недостатъци предизвикаха вторични движения на незаконни мигранти, създавайки сериозна заплаха за обществения ред и вътрешната сигурност в няколко държави членки.

През февруари 2017 г. Съветът прие препоръка за удължаване на временния контрол по вътрешните граници в Австрия, Германия, Дания, Швеция и Норвегия. Проверките могат да се извършват само в определени участъци от границите и за период, не по-дълъг от три месеца. Решението идва след 6-месечно удължаване на временния контрол по вътрешните граници в тези страни, което беше прието през май 2016 г., а впоследствие, през ноември 2016 г., удължено с три месеца.

Първоначалното решение от май 2016 г. беше взето въз основа на приетата от Комисията през февруари 2016 г. препоръка за справяне с редица недостатъци, установени в прилагането от страна на Гърция на достиженията на правото от Шенген в областта на управлението на външните граници.

В Кодекса на шенгенските граници е установено, че ако три месеца след приемането на такава препоръка сериозните недостатъци са все още налице и предприетите мерки не са били достатъчни, Комисията може да задейства прилагането на процедурата, предвидена в член 29.

Тази процедура позволява на Комисията да предложи препоръка за повторно въвеждане на граничен контрол на една или повече вътрешни граници, която да бъде приета от Съвета. Контролът може да бъде въведен за максимален срок от шест месеца. Контролът може да бъде удължаван за нови периоди от по шест месеца в продължение на максимум две години.