Търговски споразумения на ЕС

Търговията със стоки и услуги допринася съществено за повишаването на устойчивия растеж и създаването на работни места. Над 30 милиона работни места вече зависят от износа извън ЕС. 90 % от бъдещия растеж в световен мащаб ще се реализира извън пределите на Европа. Ето защо търговията е вектор на растеж и ключов приоритет за ЕС.

Съветът е ангажиран със силна, основана на правила многостранна търговска система. Една отговорна търговска политика на ЕС се съпътства от високо равнище на прозрачност и ефективна комуникация с гражданите относно ползите и предизвикателствата пред търговията и отворените пазари.

Кои са пречките пред търговията?

Правителствата могат да налагат някои пречки пред търговията, с цел местните стоки да бъдат по-конкурентоспособни спрямо вносните.

Съществуват няколко вида пречки пред търговията. Тарифите са мита върху вноса. Те дават предимство в цената на стоките местно производство пред подобни вносни стоки. След премахването на митата, пред търговията все още има много пречки, произтичащи от различни технически регламенти, приложими за продукти и услуги.

Нетарифните пречки се отнасят до ограничения, които произтичат от забрани, условия или специфични пазарни изисквания, които затрудняват и/или оскъпяват вноса или износа на стоки.

Какво представляват търговските споразумения?

ЕС управлява търговските отношения с трети държави под формата на търговски споразумения. Целта на тези споразумения е да се създадат по-добри търговски възможности и да се преодолеят пречките пред търговията.

Освен това търговската политика се използва като средство за утвърждаване на европейските принципи и ценности, като се започне от демокрацията и правата на човека, но също и на вижданията на ЕС по околната среда, социалните и трудовите права или развитието. Така Съветът гарантира, че търговските споразумения защитават ценностите, стандартите и регулаторните практики на ЕС. Това включва:

  • устойчиво развитие
  • добро управление
  • свободна, справедлива и етична търговия
  • опазване на околната среда
  • права на човека и трудови права
  • здравеопазване и защита на потребителите
  • хуманно отношение към животните
  • защита на културното многообразие

Какви видове търговски споразумения съществуват?

Общата търговска политика на ЕС се основава на член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Преговорите по търговски споразумения се осъществяват в съответствие с правилата, изложени в член 218 (ДФЕС).

Наименованията на търговските споразумения се различават в зависимост от съдържанието на споразумението: Споразуменията за икономическо партньорство с партньори като държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн имат за основна цел подкрепата на развитието. Споразуменията за свободна търговия с развитите държави и с бързо развиващите се икономики са икономически мотивирани и се основават на реципрочно отваряне на пазарите. Те предоставят преференциален достъп до пазарите на съответните държави. Някои търговски споразумения са част от по-широки политически споразумения, какъвто е случаят с някои споразумения за асоцииране. Наред с това ЕС встъпва в непреференциални търговски споразумения, като част от по-широки споразумения като Споразуменията за партньорство и сътрудничество (СПС).

Какви търговски споразумения съществуват между ЕС и трети държави?

ЕС успешно е сключил редица търговски споразумения с държави партньори.

Инфографика — Търговска карта на ЕС

Търговска карта на ЕС

Сред водените в момента търговски преговорни процеси са:

  • преговори по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) със САЩ
  • преговори по Всеобхватно икономическо и търговско споразумение (ВИТС) между ЕС и Канада
  • преговори по споразумение за свободна търговия между ЕС и Япония
  • преговори по Споразумението по търговията с услуги, водени от 23 членки на СТО, включително ЕС

Какви са предимствата на търговските споразумения?

Търговията следва да бъде от полза за всички – потребители, работещи и стопански субекти – и да предоставя равни възможности в държавите членки и регионите на ЕС.

Търговските споразумения могат да имат много предимства:

  • откриване на нови пазари за стоки и услуги от ЕС
  • увеличаване на възможностите за инвестиции и защита на инвестициите в дух на реципрочност и взаимна полза
  • поевтиняване на търговията посредством премахване на митата и намаляване на бюрокрацията
  • ускоряване на търговията посредством улесняване на транзитното преминаване през митниците и установяването на общи правила относно техническите и хигиенните стандарти
  • създаване на по-предсказуема среда за политиката чрез поемане на съвместни ангажименти в области, които засягат търговията, като правата на интелектуална собственост, нетарифните пречки пред търговията, правилата за конкуренцията и рамката за решенията за обществени поръчки
  • подкрепа за устойчивото развитие посредством насърчаване на сътрудничеството, прозрачността и диалога с партньорите по социални и екологични въпроси

Инфографика — Търговски преговори на ЕС

Търговски преговори на ЕС

Модернизиране на инструментите за търговска защита на ЕС

Комитетът на постоянните представители (Корепер) към Съвета постигна съгласие по преговорната позиция на Съвета относно предложение за модернизиране на инструментите за търговска защита на ЕС - първото им основно преразглеждане от 1995 г. насам. Комисията представи предложение за модернизиране на съществуващите инструменти през април 2013 г. С предлагания регламент се изменят сега действащите антидъмпингови и антисубсидийни регламенти, за да се противодейства по-добре на нелоялните търговски практики. Целта е да се осигури защита на производителите от ЕС от щети, причинени от нелоялна конкуренция, като се гарантира свободна и лоялна търговия.

Каква е ролята на Съвета в търговските преговори?

Търговската политика и по-доброто прилагане на споразуменията на ЕС са съвместна отговорност на Комисията, държавите членки и Европейския парламент.

Съветът играе решаваща роля в процеса на оформяне на търговското споразумение: Той упълномощава Комисията да проведе преговори по ново търговско споразумение от името на ЕС, в документ, известен като „мандат за водене на преговори“. В упълномощаването си Съветът дава подходящи указания за водене на преговори, включително цели, обхват на преговорите, евентуални срокове.

След това Комисията води преговори с държавата партньор от името на ЕС, в тясно сътрудничество със Съвета и Европейския парламент. Тя докладва редовно пред Съвета и Парламента относно развитието на преговорите. В хода на преговорите Комисията се консултира със Съвета.

След като текстът на дадено споразумение бъде договорен с партньорите, изготвен и преведен на всички официални езици на ЕС, Комисията представя на Съвета официални предложения за приемане.

След обсъждания в Съвета и след правната и езикова редакция на текста, Съветът приема решение за подписване. Освен това Съветът решава дали да прилага временно споразумението изцяло или частично – ако споразумението е със смесен характер и обхваща не само области на компетентност на ЕС, но и въпроси от компетентността на държавите членки.

След това споразумението се подписва официално от страните. Председателството на Съвета определя лицето, което да подпише от името на ЕС. Ако споразумението обхваща въпроси от смесена компетентност (т.е. не само области от компетентността на ЕС, но и въпроси от компетентността на държавите членки), то трябва да бъде подписано от всички държави членки.

След подписването Съветът предава споразумението, заедно с проекта за решение за сключване, на Европейския парламент за одобрение.

Само след като получи одобрението на Европейския парламент, Съветът приема решението за сключване. Ако споразумението обхваща въпроси от смесена компетентност Съветът може да го сключи само след ратифициране от всички държави членки.

Повече информация за отделните търговски споразумения можете да намерите в базата данни на споразуменията и конвенциите, сключени от Съвета.