Реч на председателя Доналд Туск пред председателите на парламентите на държавите — членки на ЕС, в Рим

Европейски съвет
  • 17/03/2017
  • 17:20
  • Реч
  • 140/17
  • Институционални дела
17/03/2017
Връзки с медиите

Preben Aamann
Говорител на председателя на Европейския съвет
+32 22815150
+32 476850543

Невъзможно е да бъдеш гост на италианския Сенат и да не доловиш полъха на историята, с която са пропити стените на Палацо Мадама. Тя ни напомня не само за политическите драми, които ежедневно преживяваме, но и за вековете, изпълнени със забележителни събития, които съставляват идентичността на Европа. „Цицерон държи реч против Катилина“ на Чезаре Макари — един от шедьоврите, които красят стените на Сената, — е съвсем актуален и днес. Това е политическа алегория на борбата на демократичните институции срещу популизма и техния триумф.

Това ни напомня първо, че силата на всяка политическа общност зависи от волята ѝ за живот, от нейната жизненост и интелигентност. И второ, че в дарвинистката политическа борба словото винаги е било и ще бъде най-мощното оръжие.

Цицерон е казал: „Свободата е участие във властта“. Още древните гърци и римляни са се занимавали с въпроса какво наистина означава да си свободен. Преди 60 години държавниците на шест страни решават, че единствената истинска свобода е свободата да работят заедно. С други думи, суверенитетът се отъждествява с място на масата за преговори. Това е причината за подписването на Римския договор през 1957 г. По стечение на обстоятелствата аз съм роден през същата година и реалността, изградена въз основа на Римския договор, е целият ми живот. Не мисля, че е нужно да ви казвам колко важно е за мен да бъда днес тук с вас.

Разбира се от перспективата на сегашния момент всичко изглежда по-благородно, премислено и добре пресметнато. Склонни сме да възприемаме подписалите Римския договор като политически гении и проповедници на обединена Европа. Истината е, че те са били лидери, разяждани от свои вътрешни съмнения, подложени на невероятен натиск от събитията и поставени в изключително уязвимо положение. Колективното безсилие на Европа след Втората световна война ги тласка към обединение. Алтернативите са изключително непривлекателни, а ужасът на военната разруха все още видим.

Уязвимостта на тези уплашени европейски държави им дава смирението, ясния поглед и дълбоката мъдрост да се обединят и подпишат Римския договор. Така се поставя началото на процес, който връща свободата и благоденствието на много други държави — на изток и запад. Това ни помогна да разберем, че ако Европа е слаба, отделните държави ще бъдат слаби. Ако Европа е силна, нейните държави членки са силни. Само обединени можем да упражним собствения си суверенитет — да бъдем истински свободни — в един по-широк свят. Това беше валидно тогава, валидно е и сега. Ще бъде валидно и през следващите шестдесет години.

Договорът от Рим се превърна в триумф и защото беше създаден и приложен от правителствата въз основа на демократично съгласие. Националните парламенти, които вие представлявате, следователно предоставят правомощията си на Европейската общност с едно послание: „Действайте в наш общ интерес“. Впоследствие този кредит беше изплатен с лихва въпреки наличието на разочарования и забавяния.

Някой беше казал: „Европа е като дърво. Расте всеки ден, но ти не го виждаш.“ Доста романтично и все пак вярно. От семената на Римския договор израснаха промени, които измениха света около нас толкова, че повечето хора вече не могат да си спомнят какво е било преди. Договорът отвори умовете и обществата ни. Даде ни и най-големия пазар в света, на който почива нашето благоденствие. Като млад човек, израснал в сянката на Желязната завеса, за мен беше невъзможно да си представя тези неща, въпреки че мечтаех това да се случи един ден.

Годишнината, която ще отбележим следващата седмица, е време не само за празненства, но и за трезв размисъл. Макар да виждаме бавното заздравяване на икономическите ни рани, много хора са все още отчаяни от мащаба и броя на предизвикателствата, пред които сме изправени. Най-голямото предизвикателство е излизането след няколко години на Великобритания от Европейския съюз. Най-правилното в такива трудни времена е да се върнем към смирението, ясния поглед и мъдростта на държавите основателки. Само така ще можем да направим правилния избор за бъдещето. Защото миналото ни учи, че Европа е най-силна и най-съзидателна, когато е най-уязвима, колкото и парадоксално да звучи това. Европа постига много повече с търпение и скромни амбиции, отколкото с грандиозни визии.

Затова съм щастлив, че председателят на фондация „Де Гаспери“ Мария Романа Де Гаспери е днес с нас. Тук е подходящият момент да си припомним прочутите думи на баща ѝ: „Бъдещето няма да се изгради със сила, нито със стремеж към подчиняване, а с търпеливо прилагане на демократичния метод, конструктивния дух на съгласие и със зачитане на свободата.“ Тези думи може би не са достатъчно драматични в епохата на правене на политика чрез Туитър. Въпреки това аз ценя истината и силата в тях. Продължавам да смятам, че могат да ни ръководят оттук нататък. Благодаря ви. Grazie.