Реч на председателя Доналд Туск на церемонията по случай 60-ата годишнина от подписването на Римските договори

Европейски съвет
  • 25/03/2017
  • 11:20
  • Реч
  • 154/17
  • Институционални дела
25/03/2017
Връзки с медиите

Preben Aamann
Говорител на председателя на Европейския съвет
+32 22815150
+32 476850543

Аз съм се родил точно преди 60 години, така че съм на същата възраст като Европейската общност. Затова Ви моля днес да ми позволите да бъда по-личен в своите разсъждения. Както Ви е известно, понякога мястото, на което сме се родили, може да бъде по-важно от самата дата на раждане. В моя случай това е град Гданск, строен неотклонно в продължение на стотици години от поляци, немци, холандци, евреи, шотландци и французи. През 1945 г., по стечение на обстоятелствата също през месец март, за няколко дни Хитлер и Сталин унищожават моя роден град. Изгарят го до основи.

Бях на 8, когато Общността създаде единен съвет и единна комисия посредством Договора за сливане; пътят, по който тогава ходех всеки ден на училище, все така минаваше през руините на изгорелия град. За мене Втората световна война не е абстракция.

През 1980 г., една година след първите избори за Европейския парламент, в моя Гданск се роди движението „Солидарност“. Аз тогава бях там, в Гданската корабостроителница, сред работниците, заедно с Лех Валенса, който има смелостта да изкрещи истината за нашите мечти в лицето на комунистическия режим. Това бяха прости мечти: за човешко достойнство, за свобода и демокрация. По онова време всички ние гледахме на Запад, към една свободна и обединяваща Европа, и инстинктивно усещахме, че това е бъдещето, за което мечтаем. И макар срещу нас да изпратиха танкове и войски, тези мечти останаха живи.

Когато през 1987 г. влезе в сила Единният европейски акт (началото на единния пазар), ние в Полша се готвехме за последната битка. „Солидарност“ спечели и не след дълго Берлинската стена падна — пътят към Европа беше отворен за нас. А след около 20 години, вече като министър-председател на Полша, аз участвах в церемония, на която трябваше да открия най-съвременния стадион в Европа, разбира се — в родния ми Гданск. Градът, който тогава беше напълно възстановен и по-красив от всякога. Моята страна вече беше членка на Европейския съюз от 8 години.

Днес се връщам накратко на тези моменти от историята единствено за да покажа на всички, че за милиони хора, и днес тези милиони хора ще проведат демонстрации по улиците на нашите столици в Рим, във Варшава и дори в Лондон, Европейският съюз не е въпрос на лозунги, нито на процедури, нито на регламенти. Нашият Съюз е гарант, че свободата, достойнството, демокрацията и независимостта вече не са само мечта, а ежедневна реалност.

Аз съм живял зад Желязната завеса през повече от половината от живота си, където беше забранено дори да мечтаем за тези ценности. Да, в онези времена Европа наистина съществуваше на две скорости. Именно поради тази причина днес имам правото да повторя на висок глас простата истина: че нищо в живота не ни е дадено завинаги — че за да се изгради свободен свят, се изисква време, големи усилия и саможертви. Това е причината, поради която той беше постигнат на толкова малко места по света. И все пак ние успяхме. Да се разруши такъв свят е много лесно. Нужен е само един кратък момент. Точно както се е случило навремето с моя Гданск.

Днес в Рим ние вдъхваме нов живот на единственото по рода си обединение на свободните нации, чието начало бе поставено преди 60 години от нашите велики предшественици. Навремето те не са обсъждали множество скорости, не са обмисляли напускания, но въпреки всички трагични събития в най-новата история те са вложили цялата си вяра в единството на Европа. Те са имали смелостта на Колумб да нагазят в непознати води, да открият Новия свят.

Така че, кажете ми: защо да губим вяра в смисъла на единството днес? Само защото стана реалност за нас ли? Или защото ни омръзна, или се изморихме от него?

Европа като политическо образувание или ще бъде единна, или изобщо няма да бъде. Само обединена Европа може да бъде суверенна Европа в отношенията с останалия свят. И само суверенна Европа гарантира независимостта на своите нации, гарантира свободата на своите граждани. Единството на Европа не е бюрократичен модел. То е набор от общи ценности и демократични стандарти. Днес не е достатъчно да призоваваме за единство и да протестираме срещу различните скорости. Много по-важно е всички ние да спазваме нашите общи правила, като правата на човека и гражданските свободи, свободата на словото и свободата на събиране, принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване и върховенството на закона. Това е истинската основа на нашето единство.

Съюзът след Рим би трябвало да бъде, повече от преди, Съюз на общите принципи, Съюз на външния суверенитет, Съюз на политическото единство. Докажете днес, че Вие сте лидерите на Европа, че Ви е грижа за това велико наследство, което ни оставиха героите на европейската интеграция преди 60 години. Благодаря.