Нашият уебсайт използва „бисквитки“, които гарантират възможно най-оптимална работа със сайта. За повече информация вж. как се използват „бисквитки“ и как да промените настройките си.

Правосъдие и вътрешни работи (ПВР)

JAI meeting - 24.03.10

Сферата на правосъдието и вътрешните работи (ПВР) има силно отражение върху живота на европейските граждани и поради това представлява политическата област, върху която Договорът от Лисабон може би оказа най-силно въздействие:

  • На практика в цялата област на ПВР се прилага  обикновената законодателна процедура (гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета), с изключение на семейното право, оперативното полицейско сътрудничество и някои други области (вж. информационната бележка).
  • Освен това въпросите, които преди бяха включени в третия стълб, като съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейското сътрудничество, ще бъдат подчинени на същия тип правила като тези за единния пазар. Ето защо мерките, приети на ниво ЕС и на национално равнище в тези области, ще подлежат на съдебен контрол от страна на Съда в Люксембург. 

Историята показва, че сме извървели дълъг път ...
 

■ Неофициално сътрудничество и създаване на Шенгенското пространство

Държавите членки започнаха да си сътрудничат в областта на правосъдието и вътрешните работи в средата на седемдесетте години на неофициална междуправителствена основа извън рамките на Европейската общност. През 1985 г. Германия, Франция и държавите от Бенелюкс сключиха Шенгенското споразумение, което представляваше важен етап в сътрудничеството между държавите членки в тази сфера. В последвалите години към Шенгенското споразумение и към Конвенцията за неговото прилагане се присъединиха и други държави членки, както и страни извън Европейския съюз.

Понастоящем Шенгенското пространство включва 26 държави (Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Испания, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Чешката република, Швеция, Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн).

Споразумението имаше за цел да се създадат условия за реална свобода на движение на хората, като се премахне контролът по вътрешните граници и същевременно се предвидят придружаващи мерки във връзка с проверките по външните граници, визовата политика и съдебното и полицейското сътрудничество по наказателноправни въпроси.

■ Към все по голяма интеграция

Навлязохме в нов етап с влизането в сила през ноември 1993 г. на Договора за Европейския съюз, чиято институционална рамка обхвана въпросите на правосъдието и вътрешните работи и по този начин даде ново измерение на европейското изграждане.

Договорът от Амстердам, който влезе в сила през май 1999 г., включи достиженията на правото от Шенген в институционалната рамка на Европейския съюз. Една от основните цели на Договора е Съюзът да продължи да се развива все така като пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в рамките на което се осигурява свободното движение на хора заедно с прилагането на подходящи мерки в областта на контрола на външните граници, предоставянето на убежище, имиграцията, както и превенцията и борбата с престъпността. Освен това Договорът предвижда възможността да се приемат мерки за съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси с квалифицирано мнозинство, по процедурата за съвместно вземане на решение с Европейския парламент, с изключение на мерките, свързани със семейното право, за които Съветът взема решения с единодушие след консултация с Европейския парламент.

Съгласно Договора от Лисабон Съветът действа с квалифицирано мнозинство съвместно с Европейския парламент според обикновената законодателна процедура и по отношение на по‑голямата част от наказателноправните въпроси.

Дания, Обединеното кралство и Ирландия не участват в пълна степен в прилагането на някои мерки.
Заседанията на Съвета се подготвят от работни групи и комитети.


■ Изключенията

Следва да се отбележи, че Дания, Обединеното кралство и Ирландия не участват в пълна степен в прилагането на някои мерки в областта на правосъдието и вътрешните работи, или участието им е подчинено на определени условия.
По конкретно Обединеното кралство и Ирландия не участват в прилагането на разпоредбите на Шенгенското споразумение относно свободното движение на хора, контрола по външните граници и визовата политика. Ето защо представителите на тези държави не участват в гласуването в Съвета по посочените въпроси.


■ Работни структури и специализирани органи

Съветът по правосъдие и вътрешни работи (ПВР) се състои от министрите на правосъдието и вътрешните работи, които заседават на всеки три месеца, за да обсъдят развитието и прилагането на действията за сътрудничество и общите политики в тази област.

По този начин Съветът упражнява функцията на съзаконодател на ЕС, като вече приема директиви и регламенти в цялата област на правосъдието и вътрешните работи. Заседанията на Съвета се подготвят от работни групи и комитети, по‑специално от Координационния комитет в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (CATS), Стратегическия комитет за имиграция, граници и убежище, Постоянния комитет за оперативно сътрудничество в областта на вътрешната сигурност (COSI), който беше създаден след влизането в сила на Договора от Лисабон, и Работната група по гражданскоправни въпроси.

Политиките относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие се прилагат от държавите-членки и от институциите на ЕС.
Институциите на ЕС се подпомагат от специализирани органи, по‑специално: