Използваме „бисквитки“, които Ви гарантират възможно най-добро сърфиране в сайта на Съвета. Някои „бисквитки“ се използват за събиране на обобщени статистически данни за посещенията на сайта, за да ни помогнат постоянно го оптимизираме и да Ви обслужваме по-добре. Други „бисквитки“ се използват за повишаване на ефективността и гарантиране на сигурността на уебсайта.
С Ваше позволение ще използваме AT internet cookies за събиране на обобщени анонимни данни за сърфирането и поведението на посетителите на нашия сайт. Ще използваме тези данни, за да подобряваме Вашата работа с нашия сайт.
Международен договор за превенция и готовност при пандемии
ЕС подкрепя процес на СЗО за договор за пандемиите
Към международен договор за пандемиите
На 31 май 2021 г., по време на сесията на Световната здравна асамблея, 194-те членове на СЗО приеха решение за обсъждането на нов международен договор за пандемиите на специална сесия, която ще се проведе през ноември 2021 г.
На 20 май 2021 г. Съветът прие решение в подкрепа на започването на преговори за международен договор за борба с пандемиите в рамките на СЗО. Целта на решението на Съвета е да се гарантира участието на ЕС в преговорите по въпроси от компетентността на ЕС с оглед на евентуалното му присъединяване към договора.
Този договор ще подпомогне международните усилия за укрепване на здравната сигурност в световен мащаб, по-специално що се отнася до готовността и реагирането при свързани със здравето извънредни ситуации, с оглед на изводите, извлечени от пандемията.
Пандемията от COVID-19 е глобално предизвикателство. Нито едно правителство и нито една институция не могат да се справят сами със заплахата от бъдещи пандемии.
Договорът е правно обвързващ инструмент съгласно международното право. Един международен договор за пандемиите, приет в рамките на Световната здравна организация (СЗО), ще даде възможност на държавите по света да укрепят капацитета и устойчивостта в случай на бъдещи пандемии в национален, регионален и световен план.
Цели
Предложението за договор се ръководи от идеята за колективна солидарност и се основава на принципите за справедливост, приобщаване и прозрачност.
Пълното предотвратяване на пандемиите не е по силите нито на отделните правителства, нито на световната общност. Международната общност обаче трябва да бъде много по-добре подготвена, а действията ѝ много по-добре съгласувани в отговор на евентуални бъдещи пандемии през целия цикъл на откриване, предупреждение и реагиране.
Договорът ще определи целите и основните принципи за структуриране на необходимите колективни действия за борба с пандемиите.
Един международен договор за пандемиите ще подкрепи и ще постави акцент върху:
ранното откриване и предотвратяване на пандемиите
устойчивостта на бъдещи пандемии
реакцията на бъдещи пандемии, по-специално чрез осигуряване на всеобщ и равнопоставен достъп до медицински решения, като ваксини, лекарства и диагностика
по-силна международна здравна рамка със СЗО като координиращ орган по въпросите на здравето в световен мащаб
подхода „Едно здраве“, който свързва здравето на хората, животните и нашата планета
По-конкретно, такъв договор може да засили международното сътрудничество в редица приоритетни области, като наблюдението, сигнализирането и реакцията, както и цялостното доверие в международната здравна система.
Инфографика — 10 стимула и ползи от един международен договор за пандемиите
Наблюдението на рисковете, и по-специално обменът на знания относно разпространението на нови инфекциозни болести от животните към хората, е от решаващо значение за предотвратяването на бъдещи пандемии.
Това може да се постигне чрез:
повишен капацитет за лабораторни изследвания и наблюдение, необходими за идентифициране на болестите по животните във всички страни
засилено сътрудничество между научноизследователските центрове в световен мащаб
по-добра координация на международното финансиране за базов капацитет
По-добро предупреждение
Въвеждането на повече нива на предупреждение, съизмерими със степента на заплахите за здравето, ще подобри точността в комуникациите относно заплахите за общественото здраве. Това ще повиши прозрачността и легитимността на ограничителните или свързаните със здравето мерки.
Цифровите технологии и иновативните инструменти за събиране и споделяне на данни, както и прогнозните анализи могат да подпомогнат комуникациите в реално време и ранните предупреждения, което от своя страна следва да доведе до по-бърза реакция.
По-добра реакция
Здравни доставки и услуги
Както стана ясно по време на пандемията от COVID-19, световните вериги на доставки и логистичните системи трябва да бъдат по-устойчиви, за да се справят с глобалните заплахи за здравето. Всички страни следва да имат непрекъснат достъп до основни доставки, лекарства и оборудване от всяка точка на света.
Глобалната координация за ефективно натрупване на запаси също може да улесни реакцията при пандемия. Способността за изпращане на медицинско оборудване и висококвалифицирани международни медицински екипи на място също ще представлява стъпка напред в световната здравна сигурност.
Научни изследвания и иновации
Пандемията от COVID-19 показа, че е изключително важно научната общност да може бързо да се мобилизира, а промишлеността спешно да увеличи производствения си капацитет.
Един координиран в световен мащаб подход за откриване, разработване и предоставяне на ефективни и безопасни медицински решения, като ваксини, лекарства, диагностика и предпазни средства, ще бъде от полза за колективната здравна сигурност.
Обменът на патогени, биологични проби и геномни данни, както и разработването на своевременни медицински решения (ваксини, лечения и диагностика), са от жизненоважно значение за подобряване на готовността при глобални пандемии.
По-добри механизми за реагиране
Неравенствата по отношение на достъпа до ваксини, лекарства и диагностика заплашват да удължат пандемиите и да засегнат сериозно живота и здравето на хората, както и нашите общества и икономики.
Договорът ще се опира на извлечените поуки на базата на опита от ускорителя за достъп до инструменти за борба с COVID-19 (ACT-A), COVAX и други колективни инструменти, разработени когато започна пандемията от COVID-19, за да се предприемат по-справедливи действия в отговор на глобалните нужди при бъдещи пандемии.
По-добро изпълнение
Устойчивостта на националните системи за обществено здравеопазване е елемент от решаващо значение в борбата с пандемиите. Страните трябва да могат да разчитат на своите системи за обществено здравеопазване, за да реагират ефективно при избухването на пандемии. Това може да се постигне чрез по-стабилен механизъм за отчитане по държави, както и чрез по-широко използване на съвместни външни оценки и по-добри последващи действия.
Възстановяване на доверието в международната здравна система
Договорът ще гарантира по-голяма прозрачност, повече отчетност и по-голяма споделена отговорност в международната система.
Освен това той ще положи основите за по-добра комуникация и информация за гражданите. Невярната информация застрашава общественото доверие и рискува да подкопае ответните действия в областта на общественото здраве. За да се възстанови доверието на гражданите, следва да се предвидят конкретни мерки за подобряване на потока от надеждна и точна информация, както и за справяне с невярната информация в световен мащаб.
Процес
Световната здравна организация
Световната здравна организация (СЗО) е създадена през 1948 г. с мандат да действа като ръководен и координиращ орган в областта на международната здравна дейност. Тя има 194 държави членки в шест региона, над 150 бюра и работи за постигане на по-добро здраве за всички и навсякъде.
Един международен договор за борба с пандемиите ще бъде универсален инструмент, който може да приеме формата на рамкова конвенция съгласно устава на СЗО.
Специална разпоредба в член 19 от устава на СЗО оправомощава Световната здравна асамблея да води преговори и да постига съгласие по „конвенции и споразумения по въпроси от компетентността на СЗО“. Този член беше използван например през 2003 г. за приемането на Рамковата конвенция за контрол на тютюна.
Договорът за пандемиите ще бъде приет от държавите – членки на СЗО, заседаващи в рамките на Световната здравна асамблея. След като бъде приет на международно равнище от Асамблеята, за да влезе в сила, договорът ще трябва да бъде ратифициран от определен брой страни. Той ще стане правно обвързващ само за страните, които го ратифицират на национално равнище.
Съществуващите глобални здравни инструменти, по-специално Международните здравни правила, ще бъдат в основата на този договор, като осигурят солидна и изпитана база за надграждане.
Контекст
Предложението за международен договор за пандемиите беше обявено за първи път от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел по време на Парижкия мирен форум през ноември 2020 г.
Трябва да продължим напред и да извлечем поуки от пандемията. Считаме, че е от решаващо значение да можем да действаме по-бързо и по-координирано, да гарантираме наличието на медицинско оборудване и много бързо да обменяме информация помежду си, за да защитим нашите граждани възможно по-добре.
Шарл Мишел, председател на Европейския съвет, изказване на Парижкия мирен форум, 12 ноември 2020 г.
Този призив за международен договор за пандемиите беше подчертан и от ръководителите на държавите от Г-7 в изявлението им от 19 февруари 2021 г.
На 25 февруари 2021 г. лидерите от ЕС постигнаха съгласие да работят по международен договор за пандемиите.
Ангажирани сме с постигането на напредък в областта на здравната сигурност в световен мащаб, включително чрез укрепване на Световната здравна организация и работа по международен договор за пандемиите в рамките на СЗО.
Изявление на членовете на Европейския съвет, 25 февруари 2021 г.
Д-р Тедрос Аданом Гебрейесус и Шарл Мишел се застъпиха за идеята за международен договор относно пандемиите
Световните лидери призовават за нов международен договор, за да се подобри реакцията при пандемии
На 30 март 2021 г. лидери от цял свят се присъединиха към председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и генералния директор на Световната здравна организация д-р Тедрос Аданом Гебрейесус в открит призив за създаване на международен договор за пандемиите въз основа на изводите, извлечени по време на пандемията от COVID-19.
Ще има и други пандемии, други сериозни извънредни ситуации, свързани със здравето. Въпросът е не дали, а кога. Заедно трябва да сме по-добре подготвени да предвиждаме, предотвратяваме, откриваме, оценяваме и реагираме ефективно на пандемии по силно координиран начин. За тази цел считаме, че държавите следва да работят заедно за нов международен договор за готовност и реакция при пандемии.
Съвместен призив за международен договор за пандемиите
Глобална подкрепа за нов пандемичен договор. Този призив е подписан от Ф. Байнимарама, министър-председател на Фиджи; Прают Чан-оча, министър-председател на Тайланд; Антонио Луиш Сантош да Коща, министър-председател на Португалия; Марио Драги, министър-председател на Италия; Клаус Йоханис, президент на Румъния; Борис Джонсън, министър-председател на Обединеното кралство; Пол Кагаме, президент на Руанда; Ухуру Кениата, президент на Кения; Еманюел Макрон, президент на Франция; Ангела Меркел, канцлер на Германия; Шарл Мишел, председател на Европейския съвет; Кириакос Мицотакис, министър-председател на Гърция; Мун Дже-ин, президент на Република Корея; Себастиан Пинера, президент на Чили; Карлос Алварадо Кесада, президент на Коста Рика; Еди Рама, министър-председател на Албания; Сирил Рамафоза, президент на Южна Африка; Кийт Роули, министър-председател на Тринидад и Тобаго; Марк Рюте, министър-председател на Нидерландия; Каис Саид, президент на Тунис; Маки Сал, президент на Сенегал; Педро Санчес, министър-председател на Испания; Ерна Солберг, министър-председател на Норвегия; Александър Вучич, президент на Сърбия; Джоко Уидодо, президент на Индонезия; Володимир Зеленски, президент на Украйна, д-р Тедрос Аданом Гебрейесус, генерален директор на Световната здравна организация.