Изказване на председателя Доналд Туск след заседанието на Европейския съвет от 17 и 18 октомври 2019 г.

Миналата нощ лидерите обсъдиха разширяването. Преобладаващото мнозинство поиска започването на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания. Подобно решение обаче изисква единодушие, а вчера такова не беше постигнато. Поради тази причина ЕС ще разгледа отново този въпрос преди срещата на върха в Загреб през май 2020 г.

Нека бъда напълно ясен: Северна Македония и Албания нямат вина за това. В докладите на Комисията също се посочва ясно, че двете държави са изпълнили това, което се изисква от тях. Приемането на Преспанско споразумение наистина може да се разглежда като изключително постижение. Така че и двете държави имат правото да започнат преговори с ЕС към днешна дата. Те са готови. За съжаление обаче няколко държави членки все още не са готови. Това е причината, поради която не успяхме да стигнем до положително решение. Личното ми мнение е, че това е грешка, но няма да коментирам повече този въпрос.

Днес бих желал да отправя послание до нашите македонски и албански приятели: не се отказвайте. Напълно разбирам неудовлетворението ви, защото вие изпълнихте своята част, а ние не. ЕС е сложна политическа структура и е вярно, че понякога вземането на решения отнема твърде много време. Аз обаче нямам никакво съмнение, че един ден вие ще станете пълноправни членове на Европейския съюз.

Днес лидерите обсъдиха и приоритетите на новата Комисия с новоизбрания председател Урсула фон дер Лайен, както и бъдещия бюджет на ЕС. Това беше важна дискусия, която ще продължи и през следващите месеци. Както знаете обаче аз и Жан-Клод повече няма да участваме в преговорите в Европейския съвет. По този повод искам да благодаря на Жан-Клод, мой колега и приятел, за нашето приятелство, за неговата лоялност и солидарност и за наистина чудесното ни сътрудничество. Искам да благодаря и на вас, медиите, за трудните, но справедливи въпроси, за търпението и за това, че останахте до толкова късно с нас. Както и за това, че се смяхте на някои от шегите ни. Които, честно казано, никога не са били особено смешни. Благодаря ви за всичко.