Декларацията на Шуман

Когато се ражда ЕС

Сцена от историческата среща на 9 май 1950 г., когато Робер Шуман произнася реч, заобиколен от няколко души на голяма маса.

На 9 май 1950 г. са положени основите на Европейския съюз такъв, какъвто го познаваме, чрез една изключителна декларация, основаваща се на два ключови принципа: мир и солидарност.

Европа след войната

През 1950 г. европейските държави бавно се съвземат от човешките и икономически опустошения на Втората световна война на фона на възобновено глобално напрежение, породено от Студената война.

Дете сред руините.

Дете сред руините на църквата „Св. Казимир“ във Варшава, 1945 г.

Дете сред руините на църквата „Св. Казимир“ във Варшава, 1945 г.

Група европейски политици, повечето от които преживели опустошенията на двете световни войни, споделят обща визия за обединена Европа, която би предотвратила бъдещи конфликти между европейските държави. По-късно тези политици стават известни като бащите основатели на Европейския съюз.

Тяхната визия е европейските държави да обединят стратегически ресурси, за да направят войната между исторически съперници, като Франция и Германия, „не просто немислима, но и практически невъзможна“.

Снимка от въздуха на германски град след Втората световна война.
Министрите на външните работи на Белгия, Люксембург, Италия, Франция, Германия и Нидерландия са готови да подпишат Парижкия договор на 18 април 1951 г.

„Обединяването на производството на въглища и стомана [...] ще промени съдбата на регионите, отдадени дълго време на производството на оръжия, на които те самите най-често бяха жертви.“

Мир и солидарност

В центъра на тази визия за обединена Европа е съюзът за въглища и стомана. Дотогава тежката промишленост, основаваща се на въглищата и стоманата, е била прерогатив на суверенни държави и е имала решаващо значение за воденето на войни.

Убедени, че сливането на икономическите им интереси би предотвратило картелите и монопола и би повишило стандарта на живот, правителствата на Франция, Западна Германия, Италия, Нидерландия, Белгия и Люксембург правят историческа стъпка към създаването на обединена Европа.

От бойци от съпротивата до юристи и парламентаристи, пионерите на ЕС представляват разнородна група хора, която споделя едни и същи идеали: мирна, обединена и просперираща Европа.

Статуи на Алчиде де Гаспери, Робер Шуман, Жан Моне и Конрад Аденауер.

Паметникът „Почит към основателите на Европа“ пред къщата на Робер Шуман. Статуите изобразяват четиримата основатели на Европа: Алчиде де Гаспери, Робер Шуман, Жан Моне и Конрад Аденауер.

Паметникът „Почит към основателите на Европа“ пред къщата на Робер Шуман. Статуите изобразяват четиримата основатели на Европа: Алчиде де Гаспери, Робер Шуман, Жан Моне и Конрад Аденауер.

На 9 май 1950 г., в т.нар. Декларация на Шуман френският министър на външните работи Робер Шуман обявява създаването на Европейска общност за въглища и стомана под контрола на общ върховен орган.

Сцена от историческата среща на 9 май 1950 г., когато Робер Шуман произнася реч, заобиколен от няколко души на голяма маса.
Напечатаната декларация на френски език, в която някои изречения са подчертани с писалка.

„Световният мир не може да бъде запазен без съзидателни усилия, пропорционални на опасностите, които го грозят.“

Обединена Европа

След Декларацията на Шуман, на 18 април 1951 г. в Париж е подписан Договорът за създаване на Европейската общност за въглища и стомана. След ратифицирането му от Белгия, Федерална република Германия, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия („Шестте“), договорът влиза в сила на 23 юли 1952 г.

Той предвижда създаването на първата наднационална европейска организация — Европейската общност за въглища и стомана. Въпреки че непосредствената цел на този пръв договор е създаването на общ пазар за въглища и стомана, той има и друга цел: да положи основите на икономическа общност, която постепенно ще се превърне в политически съюз.

С договора са създадени върховен орган, обща асамблея, специален съвет на министрите и съд, които ще се превърнат в днешните институции на Европейския съюз: Комисията, Парламента, Съвета и Съда.

Министрите на външните работи на Белгия, Люксембург, Италия, Франция, Германия и Нидерландия застанали един до друг с лице към обективите.

Конференцията в Месина, на която присъстват министрите на външните работи на шестте държави — членки на Европейската общност за въглища и стомана.

Конференцията в Месина, на която присъстват министрите на външните работи на шестте държави — членки на Европейската общност за въглища и стомана.

На конференция в Месина (Италия) на 1 и 2 юни 1955 г. е развита идеята за общ европейски пазар.

Две години по-късно тази идея е въплътена в Римските договори, наречени така по името на града, в който Шестте подписват Договорите на 25 март 1957 г. Те влизат в сила на 1 януари 1958 г.

Множеството участници в срещата са седнали на дълги маси с микрофони в голяма зала с пищно изрисувани стени.

Церемонията по подписването на Договорите в Двореца на консерваторите на Капитолийския хълм в Рим.

Церемонията по подписването на Договорите в Двореца на консерваторите на Капитолийския хълм в Рим

Договорът за създаване на Европейската общност за въглища и стомана с печати и подписи.

„Обединение на Европа не бе постигнато и се стигна до война. Обединението на Европа няма да стане изведнъж или според някакъв специален план. То ще бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на същинска солидарност.“

Робер Шуман: Баща на Европа

Робер Шуман, човекът, който стои зад декларацията, е германец по рождение, но става френски гражданин през 1919 г., след връщането на Елзас-Лотарингия на Франция.

Когато започва Втората световна война, Шуман е младши министър във френското правителство.

Той участва активно във френската съпротива по време на войната и попада в затвора. Едва успял да се спаси от депортация в концентрационния лагер в Дахау, той се укрива във Франция през следващите три години.

След войната се връща в националната политика и заема редица висши постове: първо като министър на финансите, като министър-председател през 1947 г., като министър на външните работи от 1948 г. до 1952 г., а след това и като министър на правосъдието от 1955 г. до 1956 г.

Като министър на външните работи на Франция той ръководи изготвянето в своето министерство на декларацията, написана от Пол Ройтер, Бернар Клапие, Жан Моне, Пиер Ури и Етиен Хирш.

Робер Шуман, седнал на маса, с листове хартия в ръцете и поглед към обективите.



Усилията на Робер Шуман за създаване на обединена Европа не спират с Европейската общност за въглища и стомана.

През 1958 г. той става първият председател на органа, предшестващ днешния Европейски парламент.

Когато той напуска поста, Парламентът му дава званието „баща на Европа“.


Робер Шуман в центъра по време на пленарно заседание в Европейския парламент.

Денят на Европа

Поради значението на Декларацията на Шуман от 9 май 1950 г. този ден е определен за „Деня на Европа“.’.


В чест на основополагащата работа на Шуман за обединена Европа, районът, в която се помещават седалищата на няколко институции на Европейския съюз в Брюксел, носи неговото име.

Източници

Германски град по време на Втората световна война Неизвестен автор

Дете сред руините на църквата „Св. Казимир“: уикимедиа, неизвестен автор, обществено достояние

Други изображения: авторско право на Европейския съюз

Последна актуализация 24 април 2025