Юки

Пътя му препречи една стоножка.

— Стой! Как да ти помогна? — попита Билу, пазачът на Фенера.

— Ами… трябва да съберем предводителите. На всяка цена трябва да престанат да се карат, преди да е избухнала война.

— Война? — повтари Билу и потрепери. — Още на мига ще изпратя сигнал, че се свиква съвет на предводителите!

Билу наду с пълна сила един рог от листа: — „Ту-у-у-у!“

Звукът бе толкова силен, че отекна в цялата гора.

Фрида, Милос и Лилу изникнаха в далечината.

— Билу! — извика Фрида. — Отдавна не сме се виждали! Когато за последен път чух този сигнал, бях заедно с баба!

— Какво правите тук? — възкликна изненадано Юки.

— Що за въпрос е това? Щом чуем сигнала на Билу, трябва веднага да се съберем при Фенера. Такова е правилото — отвърна надменно Лилу.

— Значи всеки е знаел, че можем да се съберем тук и да поговорим, но никой не се е сетил да го направи? — възнегодува Юки.

— В своя защита ще кажа — започна Лилу, — че е много трудно да се разговаря с безмозъчен саламандър, който е разрушил избата ми.

— Безмозъчен?! Не те е срам! Ти смяташ, че всички горски лакомства са само за теб! — тросна се Фрида.

— Ами да, червейче, ти наистина си въобразяваш, че си царицата на гората! — изсъска Милос.

Болката в антенките на Юки се върна. Но в главата му отекнаха думите на Арбър: „Дори да не сте съгласни един с друг, трябва да се научите да се изслушвате“. Светулката събра цялата си смелост и се обърна към предводителите.

— Приятели, успокойте се! — каза Юки. — Всеки от нас има право да е ядосан, да се бои, че зимата наближава, че храната ще свърши, че неговото племе ще пострада… Но трябва да останем сплотени.

— Фенерът е специално място. Точно тук бабите и дядовците ни са сключили мир. Щом влезем, всеки от нас ще се изкаже, а останалите ще слушат — добави той.

Стъписани от увереността на Юки, предводителите притихнаха. Билу отвори вратите на Фенера.

— Кой иска да вземе думата? — попита Юки.

— Аз! Аз! — нетърпеливо каза Фрида. — Така… Вчера сутринта забелязах, че бурканчетата ми с конфитюр са изчезнали. Търсих навсякъде за следи от крадеца. Подуших мириса на сладко, започнах да ровя в земята и пропаднах в избата с лакомства на Лилу.

— Не съм откраднала конфитюра! — възрази Лилу. — Но пък ти наистина разруши моята изба! Или ще отречеш?

Саламандърът понечи да отговори, но Юки се намеси.

— Фрида, ако обичаш, сега е ред на Милос да говори.

Всички вперват очи в кълвача. От началото на срещата той не е проронил и дума.

— Аз, ъ-ъ… аз бях.

— Какво? — възкликна Фрида.

— Взех  конфитюр от твоите запаси, без да те попитам — призна Милос.

— Но защо? — попита Юки.

— За моите дечица — отвърна Милос. — Храната в нашата земя вече не достига. Децата ми няма да оцелеят през зимата без храна.

Във Фенера настана дълга тишина.

— С други думи, предлагаш да обединим земята и източниците си на храна, така че всички да спечелим? — попита Лилу.

— Точно така, червейче! — извика Милос. — Да се обединим!

— Защо не основем съюз между нашите племена? — предложи Фрида развълнувано. — Нещо като споразумение. Споразумение да си помагаме в беда?

— Точно така! Гениална идея! — възкликна Юки. — Това иска и Арбър. Можем да се наречем „Горски съюз“!

Предводителите избухнаха в дружни аплодисменти.

Изведнъж Фенерът се изпълни със сияйна светлина. Отнякъде долетя дъбов лист и с кръжене се спусна в центъра.

— Сложете знака си върху това листо. Така ще станете част от Горския съюз — провъзгласи Лилу.

— Почакайте! Ами ако някой от нас реши да наруши споразумението? — попита Милос.

— Или ако отново започнем да се караме? — добави Фрида.

Из Фенера се понесевълна на съмнение. Светлините помръкнаха.

— Ако това се случи, отново ще се съберем тук, за да намерим изход — каза Юки. — Всички трябва да зачитаме общото решение. Това е първото правило.

Животните се съгласиха. Светлините във Фенера отново грейнаха.

Дъбовото листо внезапно засия и полетя към звездите. Озадачени, предводителите излязоха навън и откриха цялата гора ярко озарена.

— О-о! – възкликнаха те, притискайки се един към друг.

— Заедно ние греем като звезда! — извика Юки и се усмихна на приятелите си, които толкова обичаше.

Юки осъзна, че антенките му вече не изпитват болка.

Тъкмо тогава чуха глас:

— Ами аз? Ами аз? Нима ме забравихте?! — измърмори пазачът на Фенера Билу. Стоножките също искат да бъдат във вашия Съюз!