Заключения на Съвета относно подхода на ЕС към принудителното разселване и развитието

1. В световен мащаб повече от 60 милиона души — бежанци и вътрешно разселени лица — са принудително разселени поради конфликти, насилие и нарушаване на правата на човека. В контекста на световната бежанска и миграционна криза, която засяга и Европа, това е сериозно основание за загрижеността на Съвета. Изменението на климата, природните и причинените от човека бедствия, както и липсата на възможности за развитие и човешка сигурност представляват допълнителни предизвикателства в това отношение. Съветът припомня, че 86 % от бежанците по света живеят в развиващи се региони и най-слабо развитите страни са приемащи държави за 25 % от общия брой бежанци в световен мащаб. Съветът изтъква отново своя ангажимент да работи за мирно решаване на конфликтите и за трайни и достойни решения за бежанците и вътрешно разселените лица, включително безопасно доброволно връщане, както и значението на предотвратяването на конфликти и изграждането на капацитет като основни елементи за постигането на устойчивост.

2. Съветът припомня своите заключения от 19 юли 2013 г. относно Диалога на високо равнище на ООН по въпросите на миграцията и развитието за 2013 г. и относно засилването на връзката между развитието и миграцията[1], както и заключенията си от декември 2014 г. относно миграцията в рамките на сътрудничеството на ЕС за развитие[2], в които настоява за „съгласуван и координиран подход за развитие по отношение на въпросите, свързани с бежанците и вътрешно разселените лица, и осигуряване на подходящи ответни действия за финансиране“. Това искане беше изтъкнато отново по време на заседанието на Съвета от 26 май 2015 г.

3. Съветът изтъква необходимостта от предприемането на спешни и решителни политически действия по отношение на случаите на продължително разселване и във връзка с това приветства съобщението на Комисията „Достоен живот: от зависимост от помощите към самостоятелност. Принудителното разселване и развитието“.

4. Съветът признава, че принудителното разселване оказва сериозно въздействие не само върху разселените лица и техните семейства, но и върху приемащите държави и общности. Хуманитарната система не може да се справи самостоятелно с нарастващите и променящите се нужди на принудително разселените лица и на приемащите ги държави и общности, особено при положение че все повече кризи продължават дълго. Принудителното разселване е предизвикателство, което засяга политиката, правата на човека, сигурността, развитието и икономиката и е допълнително усложнено от контрабандата, трафика и експлоатацията. Подходът към него следва да се обуславя от потребностите, заедно с основан на правата метод, обхващащ всички човешки права, чрез дългосрочна подкрепа за развитие, включваща по принцип участниците в областта на развитието, включително на местно равнище, от най-ранен етап, когато е възможно, както и в хода на кризата, като по този начин допълва хуманитарния подход по координиран и съгласуван начин, подкрепен от политически диалог. Целта следва да бъде работа, насочена към устойчиви глобални и местни решения за разселените лица, чрез мерки срещу първопричините и срещу продължителния характер на принудителното разселване, така че тези хора да подобрят живота си и да преминат от зависимост от помощите към самостоятелност. От друга страна приемащите държави и общности следва да получават подходяща и устойчива подкрепа, като същевременно се увеличават в максимална степен ползите, които разселените лица могат да донесат. Чрез по-силна стратегическа и оперативна връзка между развитието и хуманитарните подходи следва да се цели установяване на рамка за широки партньорства, които подобряват закрилата и създават трайни социални и икономически възможности, включително образование на всички нива, за принудително разселените лица и приемащите ги общности, като се вземат предвид приоритетите, финансовите условия и нуждите на държавите и общностите, които приемат принудително разселени лица.

Съгласуван и ориентиран към развитието подход към принудителното разселване

5. Съветът приветства подхода и ръководните принципи, които отчитат потенциала на бежанците и вътрешно разселените лица за активен принос и участие в икономиката и обществото на приемащите държави и общности, докато се появи възможност за безопасното им завръщане. Съветът е на мнение, че приемащите правителства следва да бъдат подкрепени за въвеждане и прилагане на национални правни системи и политики, които са в съответствие с международните стандарти и способстват за самостоятелността на разселените лица, като по този начин защитават техните права и човешко достойнство. ЕС ще работи заедно с приемащите правителства и местните власти за постепенното изпълнение на плановете и политиките за социално и икономическо приобщаване на принудително разселените лица, в рамките на местните и националните планове за развитие. Достъпът до пазара на труда, образованието и услугите са от решаващо значение в това отношение. Тази работа следва да се основава на партньорства с всички участници в областта на развитието, в т.ч. мигрантските диаспори. Участието на местното гражданско общество и частния сектор, например чрез публично-частни партньорства, е от решаващо значение при предлагането на много необходими услуги и възможности за заетост, стопанска дейност и инвестиции както за принудително разселените лица, така и за приемащите ги общности. Тези усилия следва да бъдат подкрепени със солидарност, местно участие, устойчивост, зачитане на правата на човека и да се основават на конкретни икономически и социални показатели за всички въздействия и последствия от приемането на бежанци и вътрешно разселени лица.

6. Съветът е ангажиран и призовава ЕС и неговите държави членки, както и международните участници, да включват насилствено разселените лица и приемащите ги общности по системен и всеобхватен начин в разработването, програмирането и осъществяването на международното сътрудничество и спасителните операции. Операциите в подкрепа на устойчиви решения трябва да бъдат съобразени с контекста и насочени към конкретните нужди и уязвимост на принудително разселените лица, извън правния статут. Ранната намеса и тясното сътрудничество на участниците в областта на политиката и развитието от самото начало на кризата следва да бъде правило, което допълва и надгражда дейностите на участниците в областта на хуманитарната помощ при извънредни ситуации и ранно възстановяване, при пълно спазване на международното хуманитарно право, международното правото в областта на бежанците и на правата на човека. Това съответства на ангажимента никой да не бъде забравен, заложен в програмата до 2030 г. за устойчиво развитие посредством овластяването на най-уязвимите групи, включително бежанците и вътрешно разселените лица. Следва да се обърне специално внимание на жените, младите хора и децата, както и на уязвимите групи, включително хората с увреждания. В това отношение образованието е от решаващо значение като част от дългосрочна перспектива.

7. Съветът потвърждава, че солидните показатели и съвместните оценки на развитието и хуманитарните ситуации, надеждните данни и цялостният анализ на бежанските и миграционните потоци, включително въздействието върху приемащите общности, са от решаващо значение за формулирането на основани на фактите и ориентирани към резултатите политики. За да се подобри това, службите на Комисията и държавите членки ще работят съвместно с всички имащи отношение участници.

8. По-съгласуваният подход има за цел да се повиши целесъобразността, ефикасността и икономическата ефективност на помощта на ЕС, предоставяна в ситуации на продължително разселване — като допълва по координиран начин хуманитарната помощ за посрещане на неотложните и средносрочни нужди и използва подходи в областта на развитието, които включват по-дългосрочни перспективи, запазват достойнството и стимулират самостоятелността на разселените лица, както и устойчивостта на приемащите общности и държави, при пълно зачитане на хуманитарните принципи като основа на хуманитарната помощ.

Следващи стъпки и пътят напред

9. Съветът потвърждава, че като част от Европейската програма за миграцията се разработват важни нови инструменти за програмиране и финансиране, които свързват помощта за задоволяване на непосредствените нужди с подкрепата в средносрочен и дългосрочен план както за разселените лица, така и за приемащите ги общности. Сред тях са целевите доверителни фондове на ЕС, Механизмът за бежанците в Турция, предстоящите споразумения с приемащите държави, например Йордания и Ливан, и регионалните програми за развитие и закрила (РПРЗ) в Близкия изток, Африканския рог и Северна Африка. В този контекст Съветът очаква предстоящите прегледи, включително на финансовите инструменти, които дават насоки за програмирането на ЕС, така че да се работи по-успешно срещу първопричините по подходящ начин и да се подобрят дългосрочните перспективи за приемащите общности, бежанците, вътрешно разселените лица, както и за доброволно завърналите се лица. За тази цел Съветът призовава службите на Комисията и ЕСВД да засилят сътрудничество с партньорските държави в изпълнението на програмите в тази област, в съответствие с международните споразумения.

10. ЕС се ангажира с осигуряването на политическа рамка за по-ефективни, съобразени с контекста и достойни ответни действия на принудителното разселване в световен план и за постигане на максимално въздействие на подкрепата на ЕС за бежанците и вътрешно разселените лица, в съответствие с Европейската програма за миграцията, със специален акцент върху продължителното разселване като дългосрочно предизвикателство в областта на развитието. Борбата с насилието срещу жените следва да бъде приоритет. Усилията следва да укрепват това, което приемащите държави, международните организации и организациите на гражданското общество вече правят, за да предложат интегриран пакет от мерки: образование, основни услуги, поминък, възможности за достоен труд, инструменти в частния сектор, търговия и специално внимание към закрилата, по-специално на децата, и пълното участие на разселените лица с особена грижа към най-уязвимите групи. Това ще изисква значителни усилия от страна на ЕС и пълното сътрудничество на въпросните държави, но това са условия, за които ЕС и държавите членки, с подкрепата и на международните финансови институции, включително Европейската инвестиционна банка, могат да допринесат чрез новаторско и ефективно сътрудничество за развитие, икономическа помощ и инвестиции в инфраструктурата и стопанската дейност, както и политически диалог и действие.

11. Съветът приветства ръководената от ООН световна среща на върха по хуманитарните въпроси през май 2016 г., включително „Дневния ред за човечност“, представен в доклада на генералния секретар на ООН, и срещата на високо равнище на Общото събрание на ООН по въпросите на бежанците и мигрантите, която ще се проведе през септември 2016 г., като възможност за участниците в областта на политиката, развитието и хуманитарната помощ да се ангажират с по-съгласуван и всеобхватен глобален подход към принудителното разселване, като част от по-широката програма в областта на миграцията.

12. Съветът призовава службите на Комисията, ЕСВД и държавите членки да изпълнят новата рамка на политиката за принудителното разселване, като вземат необходимите политически, правни и финансови мерки и мерки, свързани с политиката, и представят конкретни действия и ориентирани към резултатите последващи мерки във връзка с тях. Съветът също така призовава службите на Комисията и ЕСВД от 2016 г. нататък да докладват редовно на Съвета за предприетите действия и за актуалното състояние на изпълнението и да насърчават по-нататъшното участие на заинтересованите страни.

---

[1] 12415/13.

[2] 16901/14.