Ролята на Съвета в процеса на вземане на решения в ЕС

Ключов участник в процеса на вземане на решения в ЕС

Съветът на ЕС е една от трите основни институции на ЕС, участващи във вземането на решения на ЕС.

Съвет на Европейския съюз, представляващ правителствата на държавите от ЕС

Роля: съзаконодетел

Европейски парламент, представляващ гражданите на ЕС

Роля: съзаконодетел

Европейска комисия, представляваща общите интереси на ЕС

Роля: инициатор на законодателство и изпълнителен орган

В повечето случаи Съветът и Европейският парламент в качеството си на съзаконодатели вземат заедно решения по предложения на Европейската комисия. В допълнение към тази споделена законодателна роля в някои случаи и по някои теми Съветът е основният орган, който взема решения.

Това го превръща в ключов фактор при определянето на политиките и законодателството на равнището на ЕС.

Две основни законодателни процедури

За приемането на законите на ЕС се използват две основни процедури. Те се различават по ролята на Съвета и случаите, в които се прилага всяка процедура.

Обикновена законодателна процедура

Съветът постига съгласие по законодателни актове с Европейския парламент. Тази процедура се прилага за повечето области на политиката, като обхваща 95% от законодателството на ЕС.

Специална законодателна процедура

Съветът взема решение след консултация с Европейския парламент или след неговото одобрение. Тази процедура се прилага в специални случаи, като например конкурентното право.

Обикновена законодателна процедура: когато Съветът взема решения съвместно с Европейския парламент

При обикновената законодателна процедура Съветът и Европейският парламент преговарят и приемат съвместно законодателството на ЕС. Те са съзаконодатели.

Около 95% от законите на ЕС (в повече от 80 области на политиката) се приемат чрез тази процедура.

• Обикновената законодателна процедура в детайли

Специална законодателна процедура: когато Съветът е основният орган за вземане на решения

В някои специфични случаи Съветът е основният орган за вземане на решения, който обикновено прави това въз основа на предложение на Комисията. Парламентът не действа като съзаконодател, а трябва да бъде консултиран или да даде своето одобрение.

Примерите включват освобождавания от изискванията на единния пазар, правото в областта на конкуренцията и мерките за борба с дискриминацията.

• Специалните законодателни процедури в детайли

Специален случай: приемане на бюджетите на ЕС

Дългосрочният бюджет и годишният бюджет на ЕС се приемат в съответствие със специфични процедури.

Приемане на дългосрочния бюджет на ЕС

Дългосрочният бюджет на ЕС, известен като многогодишна финансова рамка (МФР), се приема съгласно специални законодателни процедури:

• регламентът за МФР, в който се определят максималните суми, които ЕС може да изразходва в различните области на политиката, се приема от Съвета, след като е получил одобрението на Европейския парламент
• решението за собствените ресурси, в което се определя начинът на финансиране на бюджета на ЕС, се приема от Съвета след консултация с Европейския парламент

Участва и Европейският съвет. В съответствие с ролята си съгласно Договорите за ЕС той предоставя политически насоки относно основните приоритети на дългосрочния бюджет, преди Съветът на ЕС да го финализира.

• Дългосрочният бюджет на ЕС

Приемане на годишния бюджет на ЕС

Годишният бюджет на ЕС се приема в съответствие със специална процедура. Европейската комисия предлага годишен проектобюджет. След това Съветът и Европейският парламент са тези, които разглеждат предложението и вземат решения относно бюджета на равни начала. Те трябва да постигнат съгласие по един и същ текст.

Ако не могат да постигнат споразумение, Комисията трябва да представи нов проектобюджет.

• Годишният бюджет на ЕС

Други процедури

Ролята на Съвета в актовете за изпълнение и делегираните актове

След като даден закон на ЕС бъде приет, може да се наложи той да бъде допълнен, за да отрази развитието, или може да са необходими допълнителни правила, за да се гарантира правилното му прилагане. За тази цел Съветът и Парламентът могат да упълномощят Комисията да приема делегирани актове или актове за изпълнение.

В конкретни случаи Съветът, а не Комисията, отговаря за приемането на актовете за изпълнение.

• Делегираните актове и актовете за изпълнение в детайли

Заключения и резолюции на Съвета

Съветът приема не само закони. Той приема и документи като заключения и резолюции, които не са правно обвързващи. Те се използват за изразяване на политическа позиция или за предоставяне на насоки по въпроси в рамките на областите на политиката на ЕС.

• Заключения и резолюции на Съвета

Международни споразумения

Съветът играе централна роля в договарянето и сключването на международни споразумения. Той участва във всички етапи на процедурата – от предоставянето на мандат за преговори на преговарящия (обикновено Комисията) до даването на разрешение за подписването на споразумението и приемането на окончателното решение относно съгласието на ЕС да бъде обвързан с него.

• Международни споразумения и ролята на Съвета

Вж. също