"Използваме бисквитки, за да гарантираме, че сърфирането Ви ще се подобри. Необходимите бисквитки са нужното условие, за да се поддържат основните характеристики на уебсайта на Съвета. Незадължителните бисквитки ни помагат да изготвяме анонимни и обобщени статистически доклади, за да отговорим по-добре на Вашите нужди.
Съвет по селско стопанство и рибарство, 27–28 октомври 2025 г.
Основни резултати
Рибарство
Възможности за риболов в Балтийско море за 2026 г.
Съветът постигна политическо споразумение относно възможностите за риболов в Балтийско море за 2026 г. Това споразумение определя общия допустим улов (ОДУ) и квотите за всяка държава членка за най-значимите от търговска гледна точка рибни запаси в Балтийско море, а именно цаца, херинга, треска, писия и сьомга.
С днешното споразумение целим да осигури нашето общо бъдеще. С него се постига баланс между необходимостта да се гарантират устойчиви рибни запаси, да се защитят нашите морски екосистеми и да се запази дългосрочната жизнеспособност на нашите рибарски общности.
Якоб Йенсен, министър на земеделието, храните и рибарството на Дания
Балтийско море е изправено пред множество предизвикателства, сред които загуба на биологично разнообразие, изменение на климата, последици от прекомерния риболов в миналото и високи нива на замърсителите и отпадъците.
Политическото споразумение има за цел да гарантира дългосрочната устойчивост на запасите в региона, както и жизнеспособността на сектора на рибарството.
Международна комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан
Министрите, отговарящи за рибарството, проведоха обсъждане с цел предоставяне на стратегически насоки за изготвянето на позицията на ЕС за годишното заседание на Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT).
На заседанието на ICCAT, което ще се проведе от 17 до 24 ноември 2025 г. в Севиля, ще бъдат разгледани въпроси, отнасящи се до тропическия тон, червения тон, акулите и мерките за контрол
Общата селскостопанска политика след 2027 г. – екологосъобразна архитектура
Министрите, отговарящи за селското стопанство, обмениха мнения относно екологосъобразната архитектура, предложена от Комисията за общата селскостопанска политика след 2027 г.
През септември 2025 г. председателството информира делегациите, че ще организира на предстоящите заседания на Съвета тематични обсъждания по различни аспекти на предложението на Комисията.
На първата от тези сесии, посветена на екологосъобразната архитектура, министрите посочиха до каква степен според тях с предложенията на Комисията може да се постигне целта за опростяване и повишаване на привлекателността за земеделските стопани при осъществяването на екологичния преход.
На министрите беше дадена възможност да заявят дали са съгласни с идеята да не се включва специално целево заделяне на средства за следващия цикъл на общата селскостопанска политика и как за земеделските стопани би могла да се гарантира равнопоставеност при липсата на такова заделяне на средства.
Като цяло делегациите изтъкнаха необходимостта от силна обща селскостопанска политика, която да гарантира гъвкавост за държавите членки в осъществяването на екологичния преход. Те повдигнаха и въпроси относно конкретните мерки, предложени от Комисията.
По време на обсъждането на екологосъобразната архитектура Австрия, от името на 17 делегации, представи по точка „Други въпроси“ съвместно изявление относно структурата на общата селскостопанска политика след 2027 г.
Съветът проведе обмен на мнения относно положението на пазара на селскостопански хранителни продукти и стоки, по-специално в контекста на агресивната война на Русия срещу Украйна. Тази точка присъства редовно в дневния ред на Съвета.
За октомврийското заседание на Съвета датското председателство покани г-н Тарас Качка, заместник министър-председател по европейската и евроатлантическата интеграция и търговски представител на Украйна, да се присъедини към дискусиите в началото на тази точка преди дебата на министрите от ЕС.
В контекста на одобрената неотдавна от Съвета задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия (ЗВЗСТ) между ЕС и Украйна, с която се намаляват или премахват митата за няколко продукта на хранително-вкусовата промишленост, министрите като цяло изразиха солидарност с Украйна и подкрепа за постепенното ѝ интегриране в селскостопанските пазари на ЕС. В същото време те посочиха и свързаните с това предизвикателства и възможности.
На заседанието си през ноември Съветът ще разгледа отново въпроса за търговските отношения на ЕС с Украйна в областта на селскостопанските продукти по време на редовната си точка относно търговията с продукти на хранително-вкусовата промишленост.
Съветът отбеляза също, че селскостопанските пазари на ЕС като цяло са стабилни, въпреки продължаващото наличие на слабости и секторни и регионални разлики, особено по отношение на секторите на зърнените култури, захарта и виното.
Министрите изтъкнаха няколко предизвикателства, които продължават да оказват натиск върху сектора, сред които отрицателното въздействие на екстремните метеорологични явления и епидемиите от болести по животните и растенията върху селскостопанското производство, както и напреженията в търговските отношения на ЕС.
В днешните разговори бяха подчертани два приоритета: първо, необходимостта от опростяване и гъвкавост на екологичните правила, които да работят за земеделските стопани, и второ, по-задълбочено интегриране на Украйна в селскостопанските пазари на ЕС, така че да подкрепяме Украйна и укрепваме продоволствената сигурност на Европа.
Якоб Йенсен, министър на земеделието, храните и рибарството на Дания
Точки за одобрение без обсъждане
В понеделник Съветът прие решение за разрешаване на започването на преговори в интерес на Европейския съюз относно преразглеждане на Международното споразумение и Устава, Правилника, Финансовите правила и Общите правила, както и на други текстове на Световната организация по здравеопазване на животните
Други точки
Съветът получи информация и по редица други теми.
Източникът е наличен единствено на следния(те) език(ци):
Медийната акредитация за международни срещи на върха, провеждани извън Европейския съюз, ще се извършва от правителствените органи на държавата домакин.
