Рибарство

ЕС определя ограничения върху допустимите количества улов с цел опазване на рибните ресурси. Това е от решаващо значение, за да бъде риболовният сектор на ЕС жизнеспособен. Всяка година в съответствие с независими научни становища се определят ограничения върху улова на над 200 търговски вида.

Освен това ЕС приема многогодишни планове за конкретни морски зони, за да гарантира опазването им в дългосрочен план. Мерките за борба с незаконния риболов също спомагат за ограничаване на щетите за морските екосистеми.

Определяне на риболовни квоти между държавите от ЕС

Съветът играе важна роля при определянето на ограниченията на улова („общ допустим улов“ или „ОДУ“) и на националните квоти за рибните запаси на ЕС, тъй като това е област, в която единствено той носи отговорност за приемането на законодателството.

1. Консултации и предложение: въз основа на научни становища Комисията представя предложение за ограничения на улова.
2. Преговори: представители на държавите от ЕС анализират и обсъждат предложението в работната група на Съвета „Политика в областта на рибарството“.
3. Споразумение: министрите на държавите от ЕС постигат съгласие по ограниченията на улова и квотите в рамките на Съвета по селско стопанство и рибарство.
4. Приемане: споразумението се приема официално от Съвета и става закон.

• Как се определят ограниченията и квотите за улов

Прекомерният улов е намалял спрямо равнищата отпреди 20 години

Благодарение на политиката в областта на рибарството и нейните мерки за повишаване на устойчивостта на риболова рибните запаси се възстановяват. През 2003 г. седем от всеки десет запаса са били подложени на прекомерен улов, докато през 2022 г. прекомерният улов е засегнал само три от десет запаса. Това представлява намаление на прекомерния улов с 40 процентни пункта за около 20 години.

Тези данни показват положителното въздействие на правилата на ЕС върху здравето на рибните запаси, но прекомерният улов продължава да бъде предизвикателство. По-специално състоянието на рибните запаси в Средиземно, Черно и Балтийско море остава критично и изисква по-нататъшни действия.