Управление на рибните запаси на ЕС
Чрез общата политика на ЕС в областта на рибарството държавите – членки на ЕС, са определили общи правила за управление на рибните ресурси и правят необходимото те да могат да се използват по устойчив начин, като същевременно се осигуряват здравословни храни на разумни цени.
Защо е необходимо ЕС да управлява рибните запаси?
Рибата, както и продуктите от аквакултури, са важен компонент на здравословния хранителен режим. ЕС е най-големият пазар на морски храни в света. Ежегодно всеки гражданин на ЕС консумира средно 24,4 kg риба или морски дарове. 75% от консумираната риба и морски дарове са от риболов на диви видове.
Рибните ресурси не са неограничени и прекомерният риболов може да окаже въздействие върху възпроизводителната способност на запасите. Без контрол над риболова някои рибни запаси могат да стигнат до срив или да престанат да бъдат икономически жизнеспособни за риболов.
Част от общата политика на ЕС в областта на рибарството – системата на ЕС за управление на рибарството:
- спомага да се опази възпроизвеждането на рибните запаси
- подготвя условията за печеливша риболовна промишленост
- разпределя възможностите за риболов
- играе ключова роля за опазването на морската екосистема
Определяне на ограниченията и квотите за улов (Инфографика)
Системата на ЕС за управление на рибарството
Най-важните рибни запаси и рибарството на ЕС се управляват на равнище ЕС, чрез:
- многогодишни планове за управление
- годишни ограничения на улова (известни като ОДУ)
Всеки многогодишен план за управление съдържа цели за управление на рибните запаси и може да включва и други специфични правила за опазване. Освен това многогодишните планове включват цел за максимален устойчив улов и краен срок за постигането на тази цел.
ЕС определя годишни ограничения на улова за повечето търговски рибни запаси. Те се наричат ощеобщ допустим улов (ОДУ) или възможности за риболов. Всеки ОДУ се разпределя между държавите – членки на ЕС, посредством национални квоти. Отделните държави членки са отговорни за това да не превишават своите квоти.
Квотите и ограниченията на улова се отнасят до рибните запаси, които се намират във водите на ЕС или се ловят от риболовни кораби на ЕС в определени води извън ЕС.
Основни термини
Рибен запас – живите ресурси в дадена морска общност, от които се извършва уловът. Това може да включва популациите на един или повече вида риби, безгръбначни и растения
Общ допустим улов (ОДУ), наричан още и възможности за риболов – максималните количества риба от определени запаси, които могат да бъдат уловени (изразени в тонове или бройки)
Квоти (национални) – делът от общия допустим улов, който е разрешен на всяка държава членка
Максимален устойчив улов – най-големият улов, който може да се извлече от запаса на определен вид без да се намалява размерът на популацията
Къде се намират водите на ЕС?
На тази карта са показани изключителните икономически зони (ИИЗ) на държавите – членки на ЕС. Всяка държава има право да експлоатира морските ресурси в своята зона. Държавите – членки на ЕС, управляват повечето ресурси съвместно въз основа на правилата, договорени с общата политика на ЕС в областта на рибарството.
Брегова линия: © EuroGeographics, © ФАО (ООН). ИИЗ: © VLIZ, източник: Европейска комисия – Евростат/GISCO.
Международните споразумения: съвместно управление на рибните запаси
За рибните запаси, които са общи и се управляват съвместно с държави извън ЕС, договорените на равнище ЕС възможности за риболов трябва да бъдат в съответствие с резултатите от редовните консултации с тези държави. Тези консултации се основават на международните споразумения за сътрудничество при управлението на рибарството.
Международните споразумения са важна част от управлението на рибарството в ЕС. Основните два вида международни споразумения в областта на рибарството са двустранните споразумения и многостранните споразумения.
Риболовни квоти след Брексит (Инфографика)
С излизането на Обединеното кралство от ЕС възможностите за риболов на споделените запаси между ЕС и Обединеното кралство се определят в съответствие със Споразумението за търговия и сътрудничество. Съгласно споразумението, което влезе в сила на 1 май 2021 г., ЕС и Обединеното кралство трябва да провеждат годишни консултации, за да определят възможностите за риболов за споделените запаси за следващата година.
Каква е ролята на Съвета в управлението на рибните запаси?
Съветът играе ключова роля в управлението на рибните запаси на ЕС и определянето на възможностите за риболов за операторите в държавите членки, както е предвидено в член 43 от Договора за функционирането на ЕС.
Отговорностите на Съвета включват:
- определяне на общия допустим улов (ОДУ)
- разпределяне на възможностите за риболов на държавите членки
На практика това означава, че всяка година Съветът, въз основа на предложения на Европейската комисия, основани на научни становища, приема годишните ограничения на улова и квотите за всеки рибен запас под негово управление. Това става под формата на регламент, който може да бъде актуализиран при необходимост през цялата година.
По отношение на международните споразумения в областта на рибарството Съветът отговаря за:
- предоставянето на мандата за преговори
- подписването на споразумения от името на ЕС
- приемането на окончателното решение за въвеждане на споразуменията в правото на ЕС
Съветът също така предоставя мандат за преговори на Комисията, когато тя представлява ЕС в различните регионални организации за управление на рибарството, на които ЕС е член.
ЕС има изключителна компетентност по отношение на „опазването на морските биологични ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството“ съгласно Договорите на ЕС. Други сфери на политиката в областта на рибарството (пазарна политика, контрол и аквакултури) са споделена компетентност. Обикновената законодателна процедура се прилага за почти всички решения в областта на рибарството, с изключение на определянето на ограниченията на улова и квотите, което е прерогатив на Съвета.