Съвет по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (социална политика и здравеопазване), 21–22/06/2018, 21–22 юни 2018 г.

Основни резултати

Заетост и социална политика — 21 юни

Координация на системите за социална сигурност

Съветът постигна съгласие по преговорната си позиция (общ подход) по координацията на системите за социална сигурност (преразглеждане на регламенти 883/2004 и 987/2009).

Проектът за регламент за изменение е съсредоточен върху пет области: обезщетения за безработица, обезщетения за дългосрочни грижи, достъп до обезщетения на икономически неактивни лица, семейни обезщетения и приложимо законодателство за командировани работници и лица, работещи в две или повече държави членки. Той включва също няколко по-малки изменения.

Въз основа на този мандат председателството на Съвета ще започне преговори с Европейския парламент веднага щом той приеме позицията си.

Координацията на системите за социална сигурност играе съществена роля за гарантирането на това, че свободното движение на хора е осъществимо на практика. Актуализирането на правилата ще ги направи по-ясни, по-справедливи и по-лесни за прилагане. Бисер Петков, министър на труда и социалната политика на България

• Координация на системите за социална сигурност: Съветът постигна съгласие по общ подход (съобщение за медиите, 21/06/2018)

Равновесие между професионалния и личния живот на родители и лица, полагащи грижи

Съветът постигна съгласие по преговорната си позиция (общ подход) по директивата относно равновесието между професионалния и личния живот на родители и лица, полагащи грижи.

Целта на предложението е да се подобри достъпът до схеми за постигане на равновесие между професионалния и личния живот, като например отпуски и гъвкави схеми на работа за родители и лица, полагащи грижи. Предложението би трябвало да стимулира ползването на семеен отпуск от мъжете, което ще спомогне за увеличаване на участието на жените на пазара на труда.

Въз основа на този мандат председателството на Съвета ще започне преговори с Европейския парламент веднага щом той приеме позицията си.

• Отпуски и гъвкави схеми на работа за родители и лица, полагащи грижи: Съветът постига общ подход по проекта за директива относно равновесието между професионалния и личния живот (съобщение за медиите, 21/06/2018)

Прозрачни и предвидими условия на труд

Съветът постигна съгласие по преговорната си позиция (общ подход) относно директивата за прозрачни и предвидими условия на труд. Този проект за директива е насочен към предизвикателствата, породени от събитията в света на труда, включително нарастващата гъвкавост на трудовия пазар.

Въз основа на този мандат председателството на Съвета ще започне преговори с Европейския парламент веднага щом той приеме позицията си.

• Прозрачни и предвидими условия на труд: Съветът постига общ подход (съобщение за медиите, 21/06/2018)

Командироване на работници

Съветът прие преработената директива за командироването на работници. Директивата има за цел да гарантира справедливо заплащане и равнопоставени условия между командироващите и местните предприятия в приемащата държава, като същевременно се запазва принципът за свободно движение на услуги.

• Командироване на работници: Съветът приема директивата (съобщение за медиите, 21/06/2018)

Бъдещето на здравеопазването в ЕС

Министрите обсъдиха бъдещето на здравеопазването в ЕС. Държавите членки изтъкнаха, че действията на ЕС, насочени към укрепване на здравето, са особено полезни, когато е налице трансгранично измерение или когато съдействат за подобряване на националните мерки въз основа на обмена на добри практики. Те очертаха различни области, в които сътрудничеството на равнището на ЕС може да бъде полезно за държавите членки, като например обмена на добри практики в сфери като превенцията и незаразните болести, трансграничните заплахи за здравето, безопасността на пациентите, антимикробната резистентност, електронното здравеопазване, научните изследвания и сътрудничеството между специализираните центрове или доброволното сътрудничество между групи държави членки по въпроси, които имат значение за тях.

ЕС се нуждае от повече видимост за политиките, които осигуряват преки ползи на хората: политиката на здравеопазване е една от тях. Днешното обсъждане открои онези области, в които сътрудничеството на европейско равнище може да донесе добавена стойност. Очертахме и рамката за бъдещи действия: провеждана от държавите членки политика на здравеопазване, концентрирана върху рамка, която носи ползи на хората, и гарантираща качеството на живот на нашия континент. Кирил Ананиев, министър на здравеопазването на България

Здравеопазване — 22 юни

Оценка на здравните технологии

Министрите проведоха дебат по предложението за регламент относно оценката на здравните технологии, като предоставиха указания за евентуалните начини за подобряване на настоящото сътрудничество. Акцентът в обсъждането бе поставен върху избора между задължителен подход и по-доброволен подход при засилена гъвкавост за държавите членки. Председателството заключи, че в дебата се е откроило ясно предпочитание за доброволния подход, което ще наложи обсъждания по алтернативни решения, и посочи, че обсъжданията в Съвета ще отнемат време.

Заключения „Здравословно хранене за децата: здравото бъдеще на Европа“

Съветът прие заключения относно „Здравословно хранене за децата: здравото бъдеще на Европа“.

Като се има предвид, че нездравословният начин на хранене е (преодолим) рисков фактор за сериозните хронични заболявания, в заключенията се поставя акцент върху насърчаването на по-здравословно хранене за децата, като една от най-добрите инвестиции за младо европейско поколение в добро здраве.

• Заключения на Съвета „Здравословно хранене за децата: здравото бъдеще на Европа“

Регламент 726/2004 като част от ветеринарния пакет

Министър Ананиев изтъкна също успешния завършек на преговорите по измененията на Регламент 726/2004 като част от ветеринарния пакет. Досието бе приоритет за българското председателство. В споразумението са включени редица промени, като например приемането на таксите за Европейската агенция по лекарствата посредством обикновената законодателна процедура, ясен акцент върху необходимостта от подход „Едно здраве“ спрямо антимикробната резистентност, както и едновременно привеждане на разпоредбите в свързаното законодателство в съответствие с Лисабонския договор.