Skip to content

Насоки на Съвета за реформа на рамката на ЕС за икономическо управление

Инфографика, показваща насоките на Съвета за реформа на рамката на ЕС за икономическо управление

Насоки на Съвета за реформа на рамката на ЕС за икономическо управление

  • Заложените в Договора референтни стойности от 3% от БВП за дефицита и 60% от БВП за дълга остават непроменени.
  • Държавите членки следва да представят национални средносрочни фискално-структурни планове, които да обхващат фискалната политика, реформите и инвестициите. Плановете следва да установят национален фискален курс, определен по отношение на нетните първични разходи като единен оперативен показател.
  • Националните планове следва да бъдат съгласувани с техническа траектория на Комисията, основана на обща методика.
  • Техническата траектория на Комисията следва да осигури фискално усилие за достатъчно намаляване на дълга или за поддържането му на разумни равнища, като същевременно се запази устойчивостта на публичните финанси и се насърчават реформите и публичните инвестиции.
  • Националните планове следва да бъдат обсъдени в многостранен контекст в Съвета въз основа на прозрачна оценка от страна на Комисията.
  • Срокът на действие на средносрочния фискално-структурен план може да бъде удължен, ако дадена държава членка се ангажира с допустим набор от реформи и инвестиции.
  • Процедурата при прекомерен дефицит въз основа на нарушение на критерия за дефицит от 3% следва да остане непроменена.
  • Прилагането следва да стане по-ефективно, тъй като се очаква по-голямата национална ангажираност да улесни вземането на решения относно санкциите.
  • Общата клауза за дерогация за големи сътресения следва да бъде уточнена, за да се гарантира яснота и предвидимост. Специфична за всяка държава клауза за дерогация може да позволи, при ясно определени обстоятелства, временни отклонения от плана за фискални корекции.
  • Процедурата при макроикономически дисбаланси продължава да бъде от основно значение за установяването, предотвратяването и коригирането на дисбаланси. Тя следва да стане в по-голяма степен ориентирана към бъдещето, поставяйки по-силен акцент върху възникващите дисбаланси и разчитайки в по-голяма степен на прогнозите.