"Използваме бисквитки, за да гарантираме, че сърфирането Ви ще се подобри. Необходимите бисквитки са нужното условие, за да се поддържат основните характеристики на уебсайта на Съвета. Незадължителните бисквитки ни помагат да изготвяме анонимни и обобщени статистически доклади, за да отговорим по-добре на Вашите нужди.
Турция е важна държава за ЕС, с която бихме искали да укрепваме и да развиваме отношенията си. Това следва да става при зачитане на ценностите, принципите и интересите на ЕС.
Същевременно се наблюдават тревожни тенденции, по-специално в Източното Средиземноморие и във връзка с Либия, които засягат интересите на ЕС.
Жозеп Борел, върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
Сред държавите членки се оформи консенсус, че отношенията между ЕС и Турция понастоящем са подложени на натиск поради тревожните тенденции, засягащи интересите на ЕС, по-специално в Източното Средиземноморие и Либия. Министрите постигнаха съгласие, че Турция трябва да разгледа няколко важни въпроса, за да се промени настоящата динамика на конфронтация и да се създаде среда на доверие.
В съответствие със заключенията на Съвета относно незаконните сондажни дейности на Турция в изключителната икономическа зона на Кипър от 15 юли 2019 г. и изявлението относно Източното Средиземноморие от 15 май 2020 г. беше изтъкнато, че трябва да се преустановят едностранните действия на Турция, по-специално в Източното Средиземноморие, които противоречат на интересите на ЕС, на суверенните права на държавите — членки на ЕС, и на международното право.
Министрите призоваха също Турция активно да допринася за намирането на политическо решение в Либия и да зачита ангажиментите, които е поела в рамките на Берлинския процес, включително наложеното от ООН оръжейно ембарго. Държавите членки изтъкнаха значението на операция IRINI, за да се осигури спазването на оръжейното ембарго от всички страни, и поеха ангажимент да обмислят начини, за да се гарантира пълната ефективност на операцията, с цел да се предотврати ескалацията на напрежението на място.
Министрите осъдиха също решението на Турция да превърне отново храма „Света София“ в джамия, тъй като това решение неизбежно ще подхрани недоверието, ще стимулира отново разделението между религиозните общности и ще подкопае усилията за диалог и сътрудничество. Беше изразена широка подкрепа за призив към турските власти да преосмислят и отменят решението си в спешен порядък.
Накрая, беше изразена широка подкрепа да се възложи на върховния представител да проучи допълнителни средства, с които може да се допринесе за снижаване на напрежението и постигане на разбирателство по въпросите, които оказват все по-голям натиск върху отношенията между ЕС и Турция.
Съветът обсъди отношенията между ЕС и Латинска Америка и Карибите предвид последиците от пандемията от COVID-19.
Министрите обсъдиха по-специално по какъв начин ЕС може да подпомогне региона с оглед на активизирането на политическия ангажимент на ЕС към този регион в настоящия критичен момент.
Текущи въпроси
Министрите обсъдиха влизането в сила в Хонконг на законодателството в областта на националната сигурност. Във връзка с това министрите потвърдиха подкрепата на ЕС за автономността и основните свободи на жителите на Хонконг и подчертаха, че подобно решение може да се отрази на отношенията на ЕС с Китай.
След това на Съвета по външни работи беше представена информация за Либия, където обстановката на място остава лоша и продължават да се регистрират случаи на грубо нарушаване на оръжейното ембарго.
Министрите бяха информирани за развоя на възобновения неотдавна диалог Белград – Прищина, чието следващо заседание е планирано за четвъртък, 16 юли, в Брюксел.
На последно място върховният представител засегна и положението във Венесуела, във връзка с което вече беше предложил да се свика среща на Международната контактна група за Венесуела на равнище министри, последвана от срещи с Групата от Лима и други ключови заинтересовани страни.
Медийната акредитация за международни срещи на върха, провеждани извън Европейския съюз, ще се извършва от правителствените органи на държавата домакин.