Как реагира ЕС на енергийната криза от 2022 г.?

Как реагира ЕС на енергийната криза

Агресивната война на Русия срещу Украйна и използването на енергията като политическо оръжие оказаха опустошително въздействие върху енергийните пазари. Енергийната криза достигна своя връх през август 2022 г., когато цените на енергията достигнаха рекордно високи нива. Изключително високите сметки за енергия засегнаха тежко хората и предприятията в целия ЕС.

Държавите от ЕС бяха единни и бързи в ответните си действия. Едва няколко седмици след нахлуването на Русия в Украйна лидерите на 27-те държави – членки на ЕС, решиха, че ЕС ще прекрати поетапно зависимостта си от руските изкопаеми горива възможно най-скоро чрез:

• диверсифициране на доставките и доставчиците
• намаляване на използването на изкопаеми горива и ускоряване на прехода към по-чиста енергия

Европейската комисия бързо стартира REPowerEU – план за увеличаване на енергийната автономност на ЕС и насърчаване на чистата енергия.

През следващите месеци държавите от ЕС работиха неуморно в рамките на Съвета за приемане на законодателство за постигане на целите на REPowerEU.

За повечето решения Съветът действа самостоятелно като законодател на ЕС, както е възможно съгласно член 122 от Договора за функционирането на ЕС в извънредни ситуации.

Държавите от ЕС приеха в рамките на Съвета шест набора от законодателни мерки за по-малко от година. Правилата бяха приети в рекордно кратък срок – средно отне само няколко месеца, за да се стигне от етапа на предложение до влизане в сила, в сравнение със срока от две години, колкото обикновено отнема, за да се приеме законодателен акт на ЕС.

Сътрудничество и солидарност

Съвместната работа се оказа най-добрият начин за държавите от ЕС да смекчат въздействието на кризата и да намалят общите и индивидуалните рискове, свързани с енергийните доставки.

Министрите на енергетиката на 27-те държави – членки на ЕС, проведоха 10 заседания на Съвета, включително няколко заседания, проведени в кратък срок между началото на пълномащабното руско нашествие и края на 2022 г. Те бяха от ключово значение за договарянето на общи правила с цел по-добра защита на гражданите и предприятията от нарастващите разходи за енергия.

Солидарността между държавите от ЕС беше от решаващо значение за гарантиране на доставките на газ, по-специално за държавите, които бяха по-зависими от руската енергия и следователно бяха засегнати в по-голяма степен от прекъсванията на доставките.

Резултатите от съвместните действия

Съвместните усилия дадоха резултат. След месеци на рязко покачване, към края на 2022 г. цената на газа в ЕС спадна значително и през 2023 г. остана относително стабилна. През декември 2023 г. един мегаватчас (MWh) газ струваше 34 EUR – почти девет пъти по-малко, отколкото в разгара на кризата, когато цената достигна над 300 EUR/MWh.

Сигурност на доставките

Съоръженията за съхранение на газ бяха запълнени до над 99% от капацитета през октомври 2023 г., а през октомври 2024 г. запълненият им капацитет бе над 90%. Това осигури изобилни запаси преди всеки студен сезон.

Намаляване на търсенето на енергия

Държавите от ЕС работиха заедно за намаляване на търсенето на енергия. Потреблението на газ намаля с 18% в периода август 2022 г.—май 2024 г. в сравнение с предходните пет години.

Намалена зависимост от Русия

ЕС бързо диверсифицира вноса на енергия, за да измести вноса от Русия. Вносът на руски втечнен природен газ (ВПГ) и на природен газ по газопроводи намаля от 45 % през годините преди кризата на 13 % през 2025 г. и ще бъде напълно забранен съответно от края на 2026 г. и есента на 2027 г.

Увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници

2023 г. беше нова рекордна година за слънчевата енергия с инсталирана нова фотоволтаична мощност от 56 гигавата, което е с 60% повече в сравнение с 2021 г. (26 GW). През май 2022 г. за първи път в ЕС беше произведена повече електроенергия от източници на вятърна и слънчева енергия, отколкото от изкопаеми горива.

• Състояние на енергийния съюз през 2025 г.

Спешните мерки на практика

1. Диверсифициране на енергийните доставки

Повече от половината от цялата енергия, налична в ЕС, се внася. Въпреки че през 2020 г. Русия все още беше основният доставчик на изкопаеми горива за ЕС, състоянието се промени бързо след руското нашествие в Украйна през 2022 г. През март 2022 г. лидерите от ЕС се споразумяха постепенно да премахнат зависимостта на ЕС от вноса на руски газ, нефт и въглища. В резултат на това понастоящем основните доставчици на изкопаеми горива за ЕС са държави като Съединените щати, Норвегия, Алжир и Австралия.

Диверсифицирането на доставките и доставчиците е необходима стъпка с цел укрепване на енергийната устойчивост и автономност на ЕС, особено в случай на недостиг на енергия.

Действия на ЕС:

• постепенно прекратяване на вноса на енергия от Русия
• увеличаване на обема на вноса от партньорски държави, по-специално САЩ и Норвегия
• увеличаване на вноса на ВПГ

През януари 2026 г. Съветът прие регламента за пълно прекратяване на вноса на руски ВПГ и газ по газопроводи съответно от края на 2026 г. и есента на 2027 г.

• Внос на руски газ: Съветът дава окончателна зелена светлина за поетапна забрана (съобщение за медиите, 26 януари 2026 г.)
• Неформална среща на държавните и правителствените ръководители, Версай, 10–11 март 2022 г.
• REPowerEU (Европейска комисия)

2. Попълване на запасите

Тъй като по време на енергийната криза доставките на газ станаха по-непредвидими, включително поради спирането от Русия на доставките за редица държави от ЕС, Съветът предприе спешни мерки за:

• осигуряване на доставките на газ за студения сезон
• намаляване на търсенето на газ в ЕС

През юни 2022 г. Съветът прие регламент, за да гарантира, че всяка година преди настъпването на студения сезон съоръженията за съхранение на газ са пълни до поне 90% от капацитета си. Това гарантира, че държавите от ЕС разполагат с достатъчно запаси за отопляване на домовете и осъществяване на стопанска дейност.

През юли 2025 г. Съветът прие удължаване на срока на действие на правилата с две години и въведе допълнителна гъвкавост, която дава възможност на държавите членки да се адаптират към постоянно променящите се пазарни условия и да се борят с потенциалното манипулиране на пазара.

Запасите от газ в ЕС през последните години

3. Намаляване на сметките за енергия

Държавите от ЕС приеха извънреден регламент, за да помогнат на гражданите и предприятията, най-силно засегнати от енергийната криза.

Регламентът включва три спешни мерки:

• намаляване на потреблението на електроенергия
• таван за приходите на производителите на електроенергия
• осигуряване на солидарен принос от страна на предприятията, работещи с изкопаеми горива

Новите правила позволиха на държавите членки да събират средства от свръхприходите на енергийните дружества и да ги пренасочват към най-уязвимите хора и предприятия в ЕС, оказвайки пряка подкрепа на онези, които изпитват затруднения да си плащат сметките.

• Съветът приема официално спешни мерки за намаляване на цените на енергията (съобщение за медиите, 6 октомври 2022 г.)

Освен това ЕС извърши работа по реформирането на структурата на пазара на електроенергия. Реформата има за цел да се избегне рязкото покачване на цените на електроенергията, като особено внимание се обръща на:

• подобряването на защитата на потребителите
• засилването на стабилността за дружествата
• увеличаването на дела на зелената електроенергия

При настоящия пазарен модел цената на електроенергията се определя от източника на енергия с най-висока цена (по време на енергийната криза това беше газът). Целта на реформата е цените на електроенергията да станат по-малко зависими от цената на изкопаемите горива и по този начин да се намалят сметките за електроенергия, плащани от потребителите.

Съветът и Европейският парламент постигнаха предварително споразумение по реформата през декември 2023 г. Съветът прие реформата през пролетта на 2024 г.

4. Засилване на солидарността

Бяха въведени и мерки за засилване на сътрудничеството и солидарността между държавите членки и за предоставяне на възможност на държавите членки и енергийните дружества да закупуват съвместно газ на световните пазари.

Обединяването на търсенето на равнището на ЕС постави държавите от ЕС в по-добра позиция при закупуването на газ на световните пазари и отстрани конкуренцията помежду им.

С новите правила се разширяват и възможностите на споразуменията за солидарност между страните от ЕС. Страните, които все още нямат споразумение с друга държава – членка на ЕС, могат да поискат солидарност в случай на нужда.

• Пазарът на газ: мерки за гарантиране и обединяване на доставките в ЕС (инфографика)
• Съветът постига съгласие по съществото на нови мерки за съвместно закупуване на газ и механизъм за солидарност (съобщение за медиите, 24 ноември 2022 г.)

5. Предотвратяване на скокове на цените

Страните от ЕС приеха пазарен механизъм за ограничаване на епизодичните случаи на прекомерно високи цени на газа в ЕС и по този начин за намаляване на въздействието на скоковете на цените върху гражданите и икономиката.

Как работеше механизмът? В случай на изключителни равнища на цените на газа за сделките с газ можеше да се прилага ценови таван.

• Пазарен механизъм за ограничаване на прекомерните скокове на цените на газа (инфографика)
• Съветът постига съгласие по временен механизъм за ограничаване на прекомерните цени на газа (съобщение за медиите, 19 декември 2022 г.)

Реформата на пазара на електроенергия също такацели избягването на ценови шокове.

6. По-бързо преминаване към по-чиста енергия

Дългосрочният план на ЕС е да декарбонизира енергийния сектор в съответствие с целите на ЕС в областта на климата. Енергийната криза подтикна лидерите да ускорят действията за постигане на тази цел.

Страните от ЕС се споразумяха да изготвят по-амбициозни планове на ЕС и да ускорят действията си:

• нова цел в областта на енергията от възобновяеми източници: до 2030 г. най-малко 42,5% от енергията в ЕС да бъде от възобновяеми източници (първоначално предложената цел беше 40%)
• нова цел в областта на енергийната ефективност: ЕС да намали потреблението на енергия с 11,7% до 2030 г. в сравнение с направените през 2020 г. прогнози за потреблението за 2030 г.
• мерки за ускоряване на внедряването на енергията от възобновяеми източници и ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници
• реформа на пазара на газ в ЕС, чрез която газът от изкопаеми източници постепенно да бъде заменен от възобновяеми и нисковъглеродни газове, включително водород

Преминаването към по-чиста енергия спомага и за укрепване на енергийната автономност на ЕС, тъй като зелената енергия може да се произвежда в ЕС и намалява зависимостта от внос.

• „Подготвени за цел 55“: как ЕС планира да увеличи дела на енергията от възобновяеми източници (инфографика)
• „Подготвени за цел 55“: как ЕС ще повиши енергийната си ефективност (инфографика)
• „Подготвени за цел 55“: обяснение на пакета за пазара на водород и декарбонизиран газ (инфографика)
• Енергия от възобновяеми източници: Съветът приема нови правила (съобщение за медиите, 9 октомври 2023 г.)

Каква беше причината за енергийната криза?

Цените на енергията в ЕС започнаха да нарастват значително през 2021 г. в резултат на икономическото възстановяване от пандемията от COVID-19, което доведе до увеличаване на търсенето на втечнен природен газ и по-голямо потребление на газ в Азия.

Руското пълномащабно нашествие в Украйна през 2022 г. оказа опустошително въздействие върху енергийния пазар и доведе до рекордни равнища на цените на енергията.

Едностранното решение на Русия да прекъсне доставките на газ за редица държави от ЕС доведе до несигурност, което доведе до рязко покачване на цените на газа. Това се отрази и на разходите за електроенергия, чиято цена в ЕС е свързана с цената на изкопаемите горива.

Виж също