Миграционна политика: Съветът постигна съгласие по ключови законодателни актове в областта на убежището и миграцията

Днес Съветът предприе решителни мерки за модернизиране на нормативната уредба на ЕС в областта на убежището и миграцията. Съветът постигна съгласие по преговорна позиция във връзка с Регламента относно процедурата за предоставяне на убежище и Регламента относно управлението на убежището и миграцията. Тази позиция ще послужи за основа на преговорите между председателството на Съвета и Европейския парламент.

Нито една държава членка не може да се справи сама с предизвикателствата на миграцията. Държавите на първа линия се нуждаят от нашата солидарност. Всички държави членки трябва да могат да разчитат на отговорното спазване на договорените правила. Радвам се, че на тази основа постигнахме съгласие по нашата преговорна позиция.

Мария Малмер Стенергард, министър по въпросите на миграцията на Швеция

Рационализиране на процедурата за предоставяне на убежище

С Регламента относно процедурата за предоставяне на убежище се установява обща процедура в целия ЕС, която държавите членки трябва да следват по отношение на търсещите международна закрила. С него се рационализират процедурните договорености (напр. продължителността на процедурата) и се определят стандарти за правата на търсещите убежище лица (напр. правото да се ползват от услугите на устен преводач или правото да се ползват от правна помощ и представителство).

Друга цел на регламента е предотвратяването на злоупотреби със системата чрез установяването на ясни задължения за кандидатите да сътрудничат на органите по време на цялата процедура.

Процедури на границата

С Регламента относно процедурата за предоставяне на убежище се въвеждат задължителни процедури на границата, чиято цел е бързо да се прецени на външните граници на ЕС дали молбите са неоснователни или недопустими. Лицата, към които се прилага процедурата на границата за предоставяне на убежище, нямат право да влязат на територията на държавата членка.

Процедурата на границата ще се прилага, когато лице, търсещо убежище, подаде молба на граничен контролно-пропускателен пункт на външната граница след задържане във връзка с незаконно преминаване на външната граница и след сваляне на брега след операция по търсене и спасяване. Процедурата е задължителна за държавите членки, когато кандидатът представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред, когато кандидатът е подвел органите, като е предоставил невярна информация или не е предоставил информация, и когато кандидатът е с гражданство, за което делът на решенията за предоставяне на международна закрила е под 20%.

Общата продължителност на процедурата на границата за предоставяне на убежище и връщане следва да не надвишава 6 месеца.

Адекватен капацитет

С оглед на провеждането на процедурите на границата държавите членки трябва да осигурят адекватен капацитет по отношение на инфраструктурата за приемане и човешките ресурси, необходими за разглеждане във всеки един момент на определен брой молби и за изпълнение на решенията за връщане.

На равнище ЕС този адекватен капацитет е определен на 30 000. Адекватният капацитет на всяка държава членка ще бъде установен въз основа на формула, която отчита броя незаконни преминавания на границата и отказите за влизане за период от три години.

Изменение на правилата от Дъблин

След като бъде договорен, Регламентът относно управлението на убежището и миграцията следва да замени действащия Регламент от Дъблин. В Регламента от Дъблин се установяват правилата за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище. Регламентът относно управлението на убежището и миграцията ще рационализира тези правила и ще съкрати сроковете. Например, сега действащата сложна процедура по обратно приемане, чиято цел е кандидатът да бъде прехвърлен обратно в държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молбата му, ще бъде заменена от обикновено уведомление за обратно приемане.

Нов механизъм за солидарност

За да се постигне баланс в настоящата система, при която няколко държави членки отговарят за по-голямата част от молбите за убежище, се предлага нов опростен, предвидим и лесно приложим механизъм за солидарност. Новите правила включват задължителна солидарност, съчетана с гъвкавост, за държавите членки по отношение на избора на индивидуален принос. Този принос включва премествания, финансови вноски или алтернативни мерки за солидарност, като например разполагане на персонал или мерки, насочени към изграждане на капацитет. Държавите членки имат пълна свобода на преценка под каква форма на солидарност да дадат своя принос. При никакви обстоятелства държава членка няма да бъде задължена да извършва премествания.

Ще бъде определен минимален годишен брой премествания от държавите членки с най-висок брой влизания в ЕС към държавите членки с най-нисък. Цифрата за преместванията е определена на 30 000, а минималният годишен размер на финансовите вноски ще бъде определен на 20 000 EUR за преместване. При необходимост тези цифри могат да бъдат увеличени, като ще се отчитат също и ситуациите, при които през дадена година няма да има прогнозирана необходимост от солидарност.

За да се компенсира евентуално недостатъчният брой на преместванията, за които е поет ангажимент, компенсации за отговорност ще могат да се използват като вторична мярка за солидарност за подкрепа на държави членки, които се ползват от мярка за солидарност. Това означава, че допринасящата държава членка ще поеме отговорност за разглеждането на молби за убежище от лица, които при нормални обстоятелства биха подлежали на прехвърляне в компетентната държава членка (ползващата се държава членка). Тази схема ще стане задължителна, ако ангажиментите за преместване са по-малко от 60% от общите нужди, установени от Съвета за дадената година, или не достигнат броя, определен в регламента (30 000).

Предотвратяване на злоупотребите и вторичните движения

Регламентът относно управлението на убежището и миграцията съдържа и мерки, насочени към предотвратяване на злоупотребите от страна на търсещите убежище лица и на вторичните движения (когато мигрант се премества от държавата, в която е пристигнал за първи път, за да потърси закрила или постоянно презаселване другаде). Регламентът например определя задължения за лицата, търсещи убежище, да подават молба в първата държава членка на влизане или на законен престой. Регламентът способства за възпиране на вторичните движения, като ограничава възможностите за прекратяване или прехвърляне на компетентността между държавите членки и по този начин намалява възможностите на кандидата да избере държавата членка, в която да подаде молбата си.

Въпреки че новият регламент следва да запази основните правила за определяне на компетентността, договорените мерки включват изменени срокове за валидността на тази компетентност:

• първата държава членка на влизане ще бъде компетентна за разглеждане на молбата за убежище за срок от две години
• когато дадена държава иска да прехвърли дадено лице в държавата членка, която е действително компетентна за разглеждането на молбата му, но лицето се укрива (напр. за да избегне прехвърлянето), прехвърлящата държава членка става компетентна държава след три години
• ако държава членка отхвърли молба на кандидат в рамките на процедурата на границата, тя престава да бъде компетентна по отношение на въпросния кандидат след 15 месеца (в случай на подаване на нова молба)

Контекст и следващи стъпки

Двата законодателни акта, по които Съветът договори общ подход, са част от Пакта за миграцията и убежището, включващ редица предложения за реформа на правилата на ЕС в областта на миграцията и убежището. Новият пакт за миграцията и убежището от 23 септември 2020 г. беше придружен от няколко законодателни предложения. Тези предложения включваха предложението за регламент относно управлението на убежището и миграцията и изменение на предложението от 2016 г. за регламент относно процедурата за предоставяне на убежище.

• Предложение за регламент относно управлението на убежището и миграцията, 13 юни 2023 г.
• Предложение за регламент за установяване на обща процедура за международна закрила, 14 юни 2023 г.