"Използваме бисквитки, за да гарантираме, че сърфирането Ви ще се подобри. Необходимите бисквитки са нужното условие, за да се поддържат основните характеристики на уебсайта на Съвета. Незадължителните бисквитки ни помагат да изготвяме анонимни и обобщени статистически доклади, за да отговорим по-добре на Вашите нужди.
С Ваше позволение ще използваме бисквитки за събиране на обобщени анонимни данни за сърфирането и поведението на посетителите на нашия сайт. Ще използваме тези данни, за да подобряваме Вашата работа с нашия сайт.
Съвет по икономически и финансови въпроси, 5 май 2026 г.
Основни резултати
Борба с данъчните измами
Съветът постигна съгласие по нови правила за засилване на борбата с измамите с данъка върху добавената стойност (ДДС) в ЕС чрез укрепване на сътрудничеството между държавите членки, Европейската прокуратура и Европейската служба за борба с измамите (OLAF).
Новата рамка ще предостави на Европейската прокуратура и OLAF по-пряк достъп до ключови данни за ДДС по трансгранични търговски сделки в ЕС, включително информация, съхранявана от Eurofisc – мрежата на ЕС за борба с измамите с ДДС.
През последните години постигнахме огромен напредък в борбата с измамите с ДДС. Нашите бюджети обаче все още губят милиарди евро всяка година и органите се нуждаят от правилните инструменти, за да се справят по-бързо с тези престъпни дейности. Днешното споразумение ще предостави на разследващите органи на ЕС целевата информация, от която се нуждаят, за да преследват бързо престъпниците и да защитават националните приходи и приходите на ЕС, които са от полза за всички нас.
Макис Керавнос, министър на финансите на Република Кипър
Министрите обмениха мнения и изтъкнаха необходимостта от допълнителни политически насоки относно пакета за пазарната интеграция и надзора – ключов елемент на съюза на спестяванията и инвестициите. Пакетът е част и от пътната карта „Една Европа, един пазар“, в която се призовава за окончателното му приемане до края на 2026 г.
Законодателният проект има за цел да се задълбочи интеграцията на капиталовите пазари в ЕС чрез премахване на пречките пред трансграничното предоставяне на инвестиционни дейности и повишаване на ефективността на надзора. Това от своя страна следва да спомогне за повишаване на конкурентоспособността на ЕС чрез мобилизиране на частни спестявания.
По-специално проектът за правила включва мерки, насочени към засилване на ролята на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), включително чрез укрепване на неговата роля в надзора на равнище ЕС в договорените области и реформиране на неговото управление.
Като цяло по време на обсъждането министрите отчетоха, че е необходимо да се постигнат резултати по целите на пакета за пазарната интеграция и надзора. Мнозина подчертаха, че е важно да се избегне дублирането на усилия и увеличаването на разходите, както и че трябва да се намери точният баланс между амбиция и бързина.
Всички държави членки се съгласиха с основните цели на предложеното законодателство, като същевременно изразиха силно различаващи се мнения относно подходящото равнище на централизация на надзора в ЕС, както и относно обхвата и структурата на този надзор. Някои държави членки подчертаха и необходимостта от постигане на споразумение по окончателния пакет до края на 2026 г.
Въз основа на актуална информация от Комисията министрите проведоха обмен на мнения по актуалното състояние на икономическите и финансовите последици от агресията на Русия срещу Украйна. Това е често присъстваща точка от дневния ред на Съвета по икономически и финансови въпроси.
Обсъждането беше съсредоточено върху оперативното изпълнение на заема от ЕС за Украйна в размер на 90 млрд. евро, който беше договорен от Европейския съвет през декември 2025 г. и чиято законодателна рамка беше финализирана на 23 април 2026 г.
Заемът ще бъде финансиран чрез заемане на средства от страна на ЕС на капиталовите пазари и подкрепен от маржа в бюджета на ЕС. Заемът трябва да бъде погасен чрез репарации, дължими от Русия на Украйна.
Съветът прие решения за изпълнение за одобряване на целевите изменения, представени от Дания в нейния план за възстановяване и устойчивост.
Механизмът за възстановяване и устойчивост е широкомащабната програма на ЕС за финансова подкрепа в отговор на предизвикателствата, които пандемията от COVID-19 постави пред европейската икономика. Той е в основата на NextGenerationEU – временен инструмент за възстановяване, който дава възможност на Комисията да набира средства за подпомагане на отстраняването на непосредствените икономически и социални вреди, причинени от пандемията.
За да ползват механизма, държавите членки трябва да представят на Комисията планове за възстановяване и устойчивост, в които се определят реформите и инвестициите, които те възнамеряват да осъществят до края на август 2026 г.
Към днешна дата по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост са изплатени приблизително 398 млрд. евро.
Председателството и Комисията информираха Съвета за основните резултати от срещата на министрите на финансите и управителите на централните банки на държавите от Г-20, която се проведе на 16 април във Вашингтон, успоредно с пролетните срещи на МВФ и Световната банка.
Диалог с регионалните партньори
Успоредно със заседанието на Съвета беше проведен годишният икономически и финансов диалог с регионалните партньори.
Настоящото и двете следващи председателства (Кипър, Ирландия и Литва), както и Комисията, ЕЦБ, ЕИБ, партньорите от Западните Балкани, Молдова и Украйна като наблюдател обсъдиха икономическото развитие, предизвикателствата и плановете за политиката.
Участниците в диалога приеха съвместни заключения с целеви насоки за политиката за всеки участващ партньор.
Източникът е наличен единствено на следния(те) език(ци):
Медийната акредитация за международни срещи на върха, провеждани извън Европейския съюз, ще се извършва от правителствените органи на държавата домакин.
