"Използваме бисквитки, за да гарантираме, че сърфирането Ви ще се подобри. Необходимите бисквитки са нужното условие, за да се поддържат основните характеристики на уебсайта на Съвета. Незадължителните бисквитки ни помагат да изготвяме анонимни и обобщени статистически доклади, за да отговорим по-добре на Вашите нужди.
С Ваше позволение ще използваме бисквитки за събиране на обобщени анонимни данни за сърфирането и поведението на посетителите на нашия сайт. Ще използваме тези данни, за да подобряваме Вашата работа с нашия сайт.
Съвет по икономически и финансови въпроси, 20 януари 2026 г.
Основни резултати
Работна програма на председателството
Кипърското председателство представи своята работна програма за първото полугодие в областта на икономическите и финансовите въпроси.
В този критичен момент насърчаването на финансовата автономност на ЕС и укрепването на неговата икономическа позиция в световен мащаб ще бъдат водещите принципи на кипърското председателство при управлението на дневния ред на Съвета по икономически и финансови въпроси. Искаме да създадем импулс за процъфтяваща и по-конкурентоспособна Европа. Нека бъде ясно: ще работим, за да гарантираме, че подкрепата на ЕС за Украйна, включително финансовата подкрепа, остава непоколебима.
Макис Керавнос, министър на финансите на Кипър
По-специално председателството изтъкна отново ангажимента си за постигане на напредък в законодателната работа по съюза на спестяванията и инвестициите (ССИ), програмата на ЕС за рационализиране и опростяване на данъчното облагане и за постигане на напредък към модернизиран митнически съюз, наред с други инициативи.
Съветът откри процедура при прекомерен дефицит (ППДф) по отношение на Финландия. Той прие и препоръка към Финландия, в която се очертават планът за нетните разходи и графикът, който трябва да бъде следван, за да се прекрати прекомерният дефицит до 2028 г.
Решението на Съвета за откриване на ППДф днес е оправдано предвид бюджетния дефицит на Финландия от 4,4% през 2024 г. и планирания бюджетен дефицит от 4,3% през 2025 г.
В препоръката си Съветът постановява, че Финландия следва да предприеме ефективни действия и до 30 април 2026 г. да представи необходимите мерки за намаляване на дефицита си. Финландия следва също така да гарантира, че номиналният кумулативен темп на растеж на нетните разходи не надвишава 2,5% през 2026 г., 4,1% през 2027 г. и 5,9% през 2028 г.
Механизмът за ППДф има за цел да гарантира, че държавите – членки на ЕС, се връщат към дисциплината в бюджетите на своите правителства или я поддържат. Процедури се откриват, когато някоя държава членка поддържа бюджетен дефицит, надвишаващ референтната стойност по Договора от 3% от БВП.
Министрите одобриха заключения на Съвета относно доклада за механизма за предупреждение за 2026 г., публикуван от Комисията на 25 ноември 2025 г.
С доклада за механизма за предупреждение за 2026 г. се поставя началото на годишната процедура при макроикономически дисбаланси в рамките на европейския семестър.
Процедурата има за цел да се установи, предотврати и преодолее появата на потенциално вредни макроикономически дисбаланси, които биха могли да окажат неблагоприятно въздействие върху икономическата стабилност в дадена държава членка, еврозоната или ЕС като цяло.
В заключенията си Съветът като цяло изразява съгласие с оценката в доклада относно развитието на макроикономическите дисбаланси и възникващите рискове. В заключенията се призовава и за по-нататъшна работа за ефективно и ефикасно прилагане на процедурата при макроикономически дисбаланси, както и за това държавите членки да продължат да преодоляват уязвимостите в тази област.
В тазгодишния доклад не са посочени нови държави, които да се нуждаят от задълбочен преглед. В резултат на това Съветът ще продължи да следи положението в седемте държави, за които през 2025 г. беше установено, че са засегнати от дисбаланси. Задълбочените прегледи ще бъдат публикувани през пролетта на 2026 г., преди пролетния пакет на европейския семестър.
Източникът е наличен единствено на следния(те) език(ци):
Съветът прие решения за изпълнение за одобряване на целевите изменения, представени от Финландия, Ирландия, Нидерландия, Испания, Германия и Швеция в техните планове за възстановяване и устойчивост.
Механизмът за възстановяване и устойчивост е широкомащабната програма на ЕС за финансова подкрепа в отговор на предизвикателствата, които пандемията от COVID-19 постави пред европейската икономика. Той е в основата на NextGenerationEU – временен инструмент за възстановяване, който дава на Комисията възможност да набира средства за подпомагане на отстраняването на непосредствените икономически и социални вреди, причинени от пандемията.
За да ползват механизма, държавите членки трябва да представят на Комисията планове за възстановяване и устойчивост (ПВУ), в които се определят реформите и инвестициите, които те възнамеряват да осъществят до края на август 2026 г.
Към днешна дата по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост са изплатени приблизително 393 милиарда евро.
Като точка без обсъждане днес Съветът официално реши да предостави на Йордания допълнителна макрофинансова помощ (МФП) в размер на 500 милиона евро.
Помощта от ЕС ще спомогне за укрепване на икономическата стабилност на Йордания и ще подкрепи настоящата ѝ програма за реформи в контекста на нарастващите вътрешни и външни предизвикателства. С помощта се цели подкрепа за възстановяване на устойчивото външно финансиране за страната, като по този начин се подпомогне нейното икономическо и социално развитие.
Помощта, предоставена в отговор на поисканата от Йордания през януари 2025 г. допълнителна подкрепа, ще бъде на разположение за период от две години и половина и ще бъде предоставена под формата на дългосрочни заеми, които ще бъдат изплатени на три транша.
Изплащането на траншовете ще бъде строго обвързано с напредъка на Йордания в реформите, очертани в меморандум за разбирателство, който ще бъде договорен между Йордания и Комисията.
Медийната акредитация за международни срещи на върха, провеждани извън Европейския съюз, ще се извършва от правителствените органи на държавата домакин.