"Използваме бисквитки, за да гарантираме, че сърфирането Ви ще се подобри. Необходимите бисквитки са нужното условие, за да се поддържат основните характеристики на уебсайта на Съвета. Незадължителните бисквитки ни помагат да изготвяме анонимни и обобщени статистически доклади, за да отговорим по-добре на Вашите нужди.
С Ваше позволение ще използваме бисквитки за събиране на обобщени анонимни данни за сърфирането и поведението на посетителите на нашия сайт. Ще използваме тези данни, за да подобряваме Вашата работа с нашия сайт.
Съвет по икономически и финансови въпроси, 10 юли 2026 г.
Основни резултати
Съюз на спестяванията и инвестициите
Единодушният ангажимент, поет днес от министрите, отразява силната политическа воля за постигане на споразумение по пакета за пазарната интеграция и надзора тази година, както и отчитането на факта, че за постигането на това ще е необходим компромис от държавите членки. Уверен съм, че можем да постигнем споразумение, което представлява благоприятен резултат за всички държави членки и което ще доведе до по-задълбочени и по-ефективни капиталови пазари за гражданите и предприятията в ЕС.
Саймън Харис, Заместник министър-председател и министър на финансите на Ирландия
Министрите обмениха мнения по пакета за пазарната интеграция и надзора — ключов елемент от съюза на спестяванията и инвестициите. Постигането на съгласие по този пакет е сред целите на пътната карта „Една Европа, един пазар“.
Въз основа на бележка с насоки от председателството министрите изразиха ясен политически ангажимент за постигане на стабилна и амбициозна преговорна позиция на Съвета по пакета до октомври и постигнаха широко съгласие по основните въпроси на политиката, които трябва да бъдат решени, за да се постигне тази цел.
Държавите членки очертаха приоритетите си за предстоящите преговори. Съветът по икономически и финансови въпроси взе под внимание обмена на мнения и председателството ще обмисли повдигнатите въпроси, като същевременно ще продължи да следи графика, одобрен от министрите.
Съветът възложи на техническите екипи да засилятработата си, за да спомогнат за да се постигне тази амбициозна цел, определена от финансовите министри от ЕС.
Законодателният проект за пазарната интеграция и надзора има за цел да се задълбочи интеграцията на капиталовите пазари в ЕС чрез премахване на пречките пред трансграничното предоставяне на инвестиционни дейности и повишаване на ефективността на надзора. Това от своя страна следва да спомогне за повишаване на конкурентоспособността на ЕС чрез мобилизиране на частни спестявания.
По-специално проектът за правила включва мерки, насочени към засилване на ролята на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA), включително чрез укрепване на неговата роля в надзора на равнище ЕС за ключови участници на пазара, като например значимите централни контрагенти, централните депозитари на ценни книжа, местата за търговия и доставчиците на услуги за криптоактиви, и чрез реформиране на неговото управление.
Ирландското председателство представи своята работна програма за второто полугодие в областта на икономическите и финансовите въпроси.
По-специално ирландското председателство обяви, че работата му ще се ръководи от три основни приоритета: конкурентоспособност, ценности и сигурност, в съответствие със стратегическата програма на ЕС за периода 2024 – 2029 г.
В икономическата и финансовата област Ирландия ще постави акцент върху укрепването на конкурентоспособността, устойчивостта и капацитета на ЕС да реагира на все по-трудната геополитическа и икономическа обстановка.
Приоритетите на нашето председателство отразяват основните предизвикателства, пред които е изправен ЕС, но и възможностите, които съществуват, когато Европа действа заедно като едно цяло. Изготвих амбициозна работна програма за останалата част от тази година в съответствие с целите на пътната карта „Една Европа, един пазар“. Успехът ще изисква всички държави членки и всяка институция да се обединят в дух на усилна работа и компромис. От наша страна Ирландия е готова да осигури своя принос, за да се даде тласък на текущата работа за сигурен и конкурентоспособен ЕС, в основата на който стоят европейските ценности.
Саймън Харис, Заместник министър-председател и министър на финансите на Ирландия
Министрите решиха да открият процедура при прекомерен дефицит (ППД) по отношение на България. Те приеха и препоръка към България, в която се очертават планът за нетните разходи и графикът, който трябва да бъде следван, за да се прекрати прекомерният дефицит до 2029 г.
Механизмът за ППД има за цел да гарантира, че държавите – членки на ЕС, се връщат към дисциплината в бюджетите на своите правителства или я поддържат. Процедури се откриват, когато някоя държава членка поддържа бюджетен дефицит, който надвишава референтната стойност от 3 % от БВП, в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Решението на Съвета да открие ППД днес се дължи на прогнозирания бюджетен дефицит на България за 2026 г. в размер на 4,1 % от БВП, който се очаква да продължи да надвишава 3 % от БВП през 2027 г. Използването от България на националната клауза за дерогация за разходи за отбрана в рамките на Пакта за стабилност и растеж не обяснява напълно превишението над прага от 3 %.
В препоръката си Съветът постановява, че България следва поради това да предприеме ефективни действия и до 15 октомври 2026 г. да представи необходимите мерки за намаляване на своя дефицит. България следва освен това да гарантира, че номиналният кумулативен темп на растеж на нетните разходи няма да надвиши 4,2% през 2026 г., 7,7% през 2027 г. и 11,4% през 2028 г., както и 15% през 2029 г.
Съветът прие препоръките си относно икономическите и социалните политики, политиките по заетостта, структурните и бюджетните политики на всяка държава членка, които са част от процеса на европейския семестър за 2026 г.
Тази година в специфичните за всяка държава препоръки (СДП) се поставя специален акцент върху конкурентоспособността, енергийната сигурност, икономическата сигурност, отбранителната готовност и социалната справедливост.
В този смисъл държавите членки се насърчават да постигнат напредък по ключови приоритети в подкрепа на конкурентоспособността, да гарантират бързото изпълнение на фондовете на политиката на сближаване и да продължат с реформите и инвестициите, подкрепяни по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост.
Други, по-скоро фискални препоръки се фокусират върху пътя, по който държавите членки трябва да поемат, за да постигнат или поддържат стабилни публични финанси, както и върху разумното прилагане на мерки в областта на енергетиката в рамките на правилата на ЕС за икономическо управление.
Съветът одобри също заключения относно задълбочените прегледи за 2026 г. в рамките на процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД). Целта на тази процедура е да се установи, предотврати и противодейства на възникването на потенциално вредни макроикономически дисбаланси, които биха могли да окажат отрицателно въздействие върху икономическата стабилност на дадена държава членка, еврозоната или ЕС като цяло.
Днес Съветът одобри нов план за възстановяване и устойчивост (ПВУ) за Унгария. Новият план следва да позволи да бъдат изплатени 10 милиарда евро на Унгария, разпределени между близо 6,5 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства и близо 3,5 милиарда евро под формата на заеми.
Днешното одобрение идва след неотдавнашното представяне от Унгария на новия ѝ план след закъсненията при изпълнението на амбициозните ключови етапи в предишния ѝ план, които предопределиха, че той вече не може да бъде изпълнен поради увеличаване на разходите, произтичащо от нестабилност на цените на енергията, неочаквани промени в геополитическите обстоятелства, непредвидени предизвикателства при изпълнението, закъснения в резултат на времеви ограничения или натиск по отношение на графика, както и други промени.
Същевременно министрите одобриха целеви изменения на националните планове на Кипър, Финландия, Германия, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия и Словения.
В ПВУ се определят националните програми за реформи и инвестиции в контекста на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) – основният елемент на NextGenerationEU – временният инструмент на ЕС за улесняване и ускоряване на екологичния и цифровия преход в държавите членки, като същевременно се повишават устойчивостта, сближаването и устойчивият растеж.
За да ползват механизма, държавите членки трябва да представят на Комисията планове за възстановяване и устойчивост (ПВУ), в които се определят реформите и инвестициите, които те възнамеряват да осъществят до края на август 2026 г.
Към днешна дата по линия на МВУ са изплатени приблизително 429 млрд. евро.
Съветът определи плана за максималните нетни разходи за Нидерландия — ключов елемент от нейния средносрочен фискално-структурен план.
Съгласно рамката на ЕС за икономическо управление, която е в сила от края на април 2024 г., от държавите членки се изисква да представят национални средносрочни фискално-структурни планове, обхващащи период от четири до пет години, в зависимост от изборния им цикъл.
Плановете са крайъгълен камък на новата рамка на ЕС за икономическо управление, съдържаща фискалната траектория на държавите членки, заедно с предвидените реформи и инвестиции.
Плановете за нетните разходи, определени от Съвета, представляват най-важният оперативен показател за фискален надзор на равнище ЕС. Това бюджетно ограничение ще определи рамката на националните фискални политики на Нидерландия до 2030 г. и ще спомогне да се определи дали страната поддържа стабилни финанси.
Въз основа на актуална информация от Комисията министрите проведоха обмен на мнения по актуалното състояние на икономическите и финансовите последици от агресията на Русия срещу Украйна. Това е често присъстваща точка в дневния ред на Съвета по икономически и финансови въпроси.
Медийната акредитация за международни срещи на върха, провеждани извън Европейския съюз, ще се извършва от правителствените органи на държавата домакин.
