Заключения на Съвета относно резултатите и новите елементи на политиката на сближаване и европейските структурни и инвестиционни фондове

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ:

(1) ПРИПОМНЯ заключенията си от 19 ноември 2014 г. относно Шестия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване: инвестиции за работни места и икономически растеж^[1] от 23 юни 2015 г. относно предизвикателствата, свързани с прилагането на кохезионната политика в периода 2014—2020 г.[2], от 18 ноември 2015 г. „Опростяване: приоритети и очаквания на държавите членки по отношение на европейските структурни и инвестиционни фондове“^[3], от 15 март 2016 г. „Инвестиции за работни места и заетост — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“^[4] и от 24 юни 2016 г. „По-интелигентна и по-опростена политика на сближаване в областта на научните изследвания и иновациите и европейските структурни и инвестиционни фондове в по-общ план“^[5];

(2) ПРИПОМНЯ, че ЕС разработва и осъществява свои инициативи, които водят до укрепването на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза и че специфичната мисия на политиката на сближаване е намаляването на неравенството между нивата на развитие на различните региони, както се посочва в член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

(3) ОТЧИТА, че политиката на сближаване е основната инвестиционна политика на равнище ЕС за постигане на целите, посочени в стратегията „Европа 2020“; и ПОДЧЕРТАВА добавената стойност на политиката на сближаване и на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове), по-специално:

а) за осигуряване на стабилна дългосрочна рамка и финансови средства на ЕС за инвестиции в работни места и растеж и за осъществяването на структурни реформи чрез интегрирана намеса, съобразена с държавите членки и различните региони на ЕС;

б) за мобилизиране и координиране на участниците на национално и поднационално равнище в рамките на механизма на споделяне на управлението чрез прякото им ангажиране, въз основа на принципа на партньорството, за постигане на резултати по приоритетите на ЕС посредством съфинансирани проекти;

в) за въвеждане на новаторски, основан на доказателства и ориентиран към постигането на резултати подход към инвестициите на ЕС;

г) за осигуряване на положителни стимули за много държави членки и участници на поднационално равнище при прилагането на структурни реформи, укрепване на тяхното стратегическо планиране, административен капацитет и сътрудничество.

I. Оценка на програмите на политиката на сближаване за периода 2007—2013 г.

(4) ПРИВЕТСТВА работния документ на службите на Комисията „Последваща оценка на ЕФРР и Кохезионния фонд за периода 2007—2013 г.“[6], в който се представят доказателства, че през програмния период 2007—2013 г. политиката на сближаване е осигурила голям принос за растежа, заетостта и възможностите за социално приобщаване навсякъде в различните видове региони на ЕС и целите, заложени в стратегиите на ЕС, както и за намаляването на регионалните неравенства между държавите членки;

(5) ИЗТЪКВА, че резултатите, поместени в последващата оценка на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд, са били постигнати в контекста на икономически и социални предизвикателства, в т.ч. дълбоката световна икономическа и финансова криза, необходимостта от изграждане на икономическия, инфраструктурния и административния капацитет, по-специално на 13-те държави членки, присъединили се към ЕС от 2004 г. насам, както и на променящи се стратегически политически приоритети и нововъзникващи предизвикателства на равнище ЕС;

(6) ПОДЧЕРТАВА по-специално следните констатации от Последващата оценка на ЕФРР и Кохезионния фонд:

а) по преценка на икономическото моделиране, осъществено от Комисията, сумата от 270 млрд. евро, инвестирана от ЕФРР и Кохезионния фонд през периода 2007—2013 г., заедно с националното съфинансиране, до 2023 г. ще е генерирала 1 трилион евро допълнителен БВП във всички държави членки;

б) данните, докладвани от управляващите органи на държавите членки, сочат, че ЕФРР и Кохезионният фонд ще са довели до създаването на почти 1 милион работни места, което представлява значителен принос към нетния общ брой от 3 милиона работни места, създадени в икономиката на ЕС през този период;

в) финансовата подкрепа по линия на програмите от ЕФРР е подпомогнала 400 000 МСП да устоят на въздействието на икономическата и финансовата криза и да увеличат своята конкурентоспособност и износ чрез иновации;

г) политиката на сближаване е допринесла за по-тясна интеграция на вътрешния пазар на ЕС, по-специално чрез подобряване на транспортните връзки (особено коридорите на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), за подобряване на енергийната ефективност, за пречистване на водата и на отпадъчните води, както и за управление на отпадъците, за модернизиране на инфраструктурата в областта на образованието и здравеопазването, както и за укрепване на научните изследвания и иновациите;

д) финансирането по линия на програмите за Европейско териториално сътрудничество (Interreg) е подобрило сътрудничеството между съседни региони на различни държави членки, между държавите членки в целия ЕС, както и между държавите членки и страни извън Съюза, и е имало и по-обширно въздействие, по-специално по отношение намаляването на специфичните пречки пред сътрудничеството в различните сектори и по-добрата икономическа, социална и екологична интеграция, явявайки се по този начин ярък пример за добавена стойност на ЕС;

(7) Въпреки положителните резултати от политиката на сближаване за периода 2007—2013 г. ОТБЕЛЯЗВА някои пропуски през този период, и по-специално:

• слабости във връзка с целесъобразността, наблюдението, ефективността и съгласуваността на предприетите действия, което показва недостатъчен акцент върху ориентираността към постигане на резултати; и
• необходимостта от засилване на административния капацитет на равнището на управление на програмите и от намаляване на административната тежест и на разходите;

(8) ОТБЕЛЯЗВА, че оценките, залегнали в работния документ на службите на Комисията, отразяват положението в края на 2014 г., когато програмите все още не са можели да докладват напълно за постигането на общите и конкретните цели;

(9) ОТБЕЛЯЗВА, че Комисията е предприела последваща оценка и на Европейския социален фонд (ЕСФ), и ОЧАКВА представянето на резултатите в съответния работен документ на службите на Комисията; ПРИКАНВА Комисията да представи съгласувано резултатите от бъдещите оценки на ЕСИ фондовете, за да се улесни пълноценното оценяване, като по целесъобразност обръща специално внимание на ориентирания към местните условия подход;

(10) ПОДЧЕРТАВА, че политиката на сближаване, придружавана от цялостен набор от строги оценки, представлява най-добра практика на основано на доказателствата изготвяне на политики и може да послужи за пример за други политики на ЕС, финансирани от бюджета на Съюза;

(11) ПРИЗОВАВА Комисията и държавите членки, в сътрудничество с всички имащи отношение заинтересовани страни, да осъществяват широко разпространение сред обществеността на подкрепяните от налични оценки резултати и ползи от политиката на сближаване.

II. Оценка на някои нови елементи на политиката на сближаване и на ЕСИ фондовете за периода 2014—2020 г.

(12) ИЗТЪКВА, че в сравнение с програмния период 2007—2013 г. в законодателната рамка за 2014—2020 г. бяха въведени редица нови елементи, с цел да се повиши ефективността и ориентираността към резултати, а също и ползата за ЕС на ЕСИ фондовете. По време на изготвянето на техните споразумения и програми за партньорство в държавите членки бе събран първоначален конкретен опит от някои нови елементи, по-специално от рамката за изпълнение, тематичната концентрация, предварителните условия и връзката с икономическото управление на ЕС. Практическото прилагане на новите елементи изискваше внимателна подготовка от гледна точка на време и ресурси, за да се осигурят необходимите условия за ефективност на разходите, включително въвеждането на нови системи за управление и контрол. Същевременно новите инструменти от правната рамка като съвместните планове за действие, интегрираните териториални инвестиции или стратегиите за водено от общностите местно развитие предлагат нови възможности на държавите членки;

(13) ОТБЕЛЯЗВА, че всеобхватното изготвяне на програми в съчетание със закъснялото приемане на правните актове, успоредната подготовка за приключване на периода 2007—2013 г. и по-продължителното от очакваното определяне на органите забавиха фазата на изпълнение на периода 2014—2020 г.; ОЧАКВА обаче усилията на държавите членки и Комисията в процеса на изготвяне на програмите да бъдат възнаградени през следващите години с по-ефективно изпълнение на по-качествени програми и с възможността в бъдеще да се надгражда върху подобренията, внесени в настоящия период; ПРИЗОВАВА държавите членки и Комисията да предприемат необходимите стъпки за ускоряване на изпълнението и да докладват за напредъка по настоящите програми;

(14) ПРИПОМНЯ, че по инициативата за младежка заетост е предвидена целева подкрепа за преодоляване на младежката безработица в допълнение към традиционните действия, подкрепяни от ЕСФ, и към националните стратегически рамки, включително посредством изпълнението на гаранцията за младежта; и ВЗЕМА ПОД ВНИМАНИЕ неотдавнашното съобщение на Комисията[7], в което са представени резултатите от изпълнението на гаранцията за младежта и на инициативата за младежка заетост от 2013 г. до момента;

(15) ПРИЗОВАВА Комисията да представи законодателните предложения за следващия програмен период на ЕСИ фондовете възможно най-рано през 2018 г. с оглед на това да позволи на съзаконодателите да постигнат своевременно споразумение и да бъде положена основа за ранно начало на процеса на изготвяне на програми;

(16) ПРИЗОВАВА Комисията да помисли за използването на нови елементи на ЕСИ фондовете като пример за други политики на ЕС, финансирани от бюджета на ЕС, в контекста на своята инициатива от 2015 г. за „Бюджет на ЕС, ориентиран към резултатите“[8];

Рамка за изпълнение

(17) ПРИПОМНЯ, че ЕСИ фондовете бяха първите инструменти на ЕС за финансиране, които въведоха рамка за изпълнение на основата на измерими показатели и преглед с резерв за изпълнение, който да бъде отпуснат през 2019 г. единствено за онези приоритети в програмите на държавите членки, за които са постигнати основните резултати, изложени в рамката за изпълнение на програмите;

(18) ОТЧИТА положените от държавите членки и Комисията усилия и отпуснатите средства за разработване на логика за намеса и рамка за изпълнение за програмите на ЕСИ фондовете (особено за определяне на устойчиви показатели с основни и целеви стойности); ОТБЕЛЯЗВА, че този процес предизвика полезен обмен на мнения и обсъждания относно набелязването на цели, наблюдаването на напредъка и допринесе за промяна на нагласите, така че да се обръща по-голямо внимание на резултатите и ефективността в държавите членки и Комисията;

Тематична концентрация

(19) ПРИПОМНЯ, че за ЕСИ фондовете съществуват правни изисквания за тематична концентрация, което води до по-голяма концентрация на финансовата подкрепа в по-малко на брой области, които в най-голяма степен допринасят за постигането на целите на стратегия „Европа 2020“, и се очаква да донесе по-добри резултати;

(20) ПРИВЕТСТВА факта, че в програмите на държавите членки по ЕФРР и ЕСФ е постигната тематична концентрация и в много случаи минималните изисквания са надхвърлени; СЧИТА обаче, че трябва да се поддържа равновесие между предварително определените изисквания за концентрация в ограничен брой тематични области и нуждите на държавите членки, включително гъвкавостта да се реагира по време на програмния период на специфични предизвикателства, свързани с националното и регионалното развитие;

Предварителни условия

(21) ПРИПОМНЯ, че предварителните условия бяха въведени в периода 2014—2020 г. за гарантиране на наличието на необходимите условия за ефективно използване на средствата в държавите членки преди извършването на инвестицията по линия на ЕСИ фондовете;

(22) СЧИТА, че макар понякога изпълнението на предварителните условия да изисква значително време и ресурси за внасяне на законодателни промени или извършване на сложни реформи, те оказват положително въздействие върху цялостната инвестиционна среда, засилването на административния капацитет и доброто управление в много държави членки; ПРИВЕТСТВА ролята на предварителните условия за улесняване на подготовката на проектите, стратегическите документи като стратегиите за интелигентна специализация, а също и за по-бързото въвеждане на достиженията на правото на ЕС;

Връзка с икономическото управление на ЕС

(23) ПРИПОМНЯ, че в законодателната рамка за периода 2014—2020 г. бяха въведени мерки, които да гарантират, че многогодишните инвестиции от ЕСИ фондовете ще бъдат насочени към съответните специфични за всяка държава препоръки. В резултат на изготвянето на програмите сегашните програми по линия на ЕСИ фондовете са направени така, че да подкрепят структурните реформи в съответствие с приоритетите на ЕС, определени посредством процеса на европейския семестър;

(24) СЧИТА, че инвестициите, които са насочени към съответните специфични за всяка държава препоръки, допринасят за извършването на струкруните реформи и за подобряването на цялостното макроикономическо положение на съответната държава членка;

(25) СЧИТА, че следва да се търси по-голяма последователност в бъдеще между различните мерки, като се обвърже ефективността на ЕСИ фондовете с икономическото управление, надграждайки над първоначалния положителен опит от въвеждането на предварителни условия, като се отчита нуждата от отразяване на социалните, икономическите и териториалните предизвикателства, както и приемствеността и стабилността на многогодишните програми;

Опростяване

(26) ИЗРАЗЯВА СЪЖАЛЕНИЕ, че пълният потенциал за ефективност и ориентираност към резултатите на законодателната рамка за ЕСИ фондовете е възпрепятстван от свръхрегулиране и от наличието на твърде много пластове от правила и проверки (на равнище ЕС, на национално и на регионално равнище); ПРИПОМНЯ, че доверието между всички участници е от основно значение за ефективното функциониране на механизма за споделяне на управлението и следва да бъде допълнително укрепено чрез опростяване на ЕСИ фондовете и повишаване на тяхната достъпност и разбираемост за гражданите, деловите среди и администрациите; ИЗТЪКВА ОТНОВО във връзка с това колко са важни механизмите за ранно предупреждение и укрепването на превантивната роля на одита на равнището на ЕС и на национално равнище;

(27) ПРИВЕТСТВА заключенията и препоръките до момента на създадената от Комисията група на високо равнище за наблюдение на опростяването за бенефициерите на ЕСИ фондовете и ОЧАКВА нейната бъдеща работа във връзка с подготовката на програмния период след 2020 г.;

(28) ВЗЕМА ПОД ВНИМАНИЕ законодателното предложение, насочено към опростяване на ЕСИ фондовете за текущия програмен период, представено от Комисията на Съвета през септември 2016 г., и ЗАПАЗВА АНГАЖИМЕНТА си за бързото му приемане; ПРИЗОВАВА Комисията и държавите членки да използват по възможно най-добрия начин всички възможности на правната рамка (включително за изготвянето на делегирани актове на ранен етап), които спомагат за опростяване на изпълнението на текущите програми по линия на ЕСИ фондовете;

(29) ЗАЯВЯВА своята ангажираност за съществено опростяване, като се балансират нуждите от стабилност и приемственост със съществено намаляване на административната тежест и разходи за периода след 2020 г.; СЧИТА, че, без да се засягат бъдещите обсъждания, следва внимателно да бъдат проучени следните указания и нови насоки:

а) прост, ясен и лек набор от правила за ЕСИ фондовете с по-голям акцент върху интегрирания подход (напр. общи програми за различни фондове и общи правила за всички ЕСИ фондове), като се гарантира възможността на всеки ЕСИ фонд да изпълнява ефективно и ефикасно специфичното си предназначение, както и отдаването на предпочитание на най-простите възможни решения;

б) правилата за ЕСИ фондовете и правилата, приложими за другите фондове на ЕС, както и останалите политики на ЕС, които оказват въздействие върху изпълнението на ЕСИ фондовете (по-специално правилата за държавната помощ), следва да бъдат допълнително съгласувани помежду си, за да се опрости изпълнението на фондовете на ЕС за бенефициерите, да се улеснят полезните взаимодействия и допълването между различните програми, както и смесването на различните източници, и също да се даде възможност за сравняване на ефективността и ефикасността на всички инструменти за финансиране на ЕС;

в) допълнително улесняване на усвояването и ефективно използване на пълната гама от опростени варианти на разходите, придружено от ясни изисквания за тяхното контролиране и одит;

г) по-прост и безпрепятствен модел за споделяне на управлението, който да се основава на ефективността, вместо на спазването на изисквания, за да се укрепи още повече ориентираността на ЕСИ фондовете към резултатите, като същевременно се отчита значението на предотвратяването, пропорционалността и икономическата изгода;

д) оценка дали изводите от използваните в други области на политиката на ЕС механизми за постигане на резултати биха могли да допринесат за повишаване на ефективността на политиката на сближаване и на ЕСИ фондовете;

е) по-широко прилагане на пропорционалността и въвеждане на диференциация в изпълнението на програмите по линия на ЕСИ фондовете въз основа на обективни критерии и положителни стимули за програмите;

(30) ПРОДЪЛЖАВА да бъде ангажиран с провеждането на редовен политически дебат между съответните министри в Съвета по общи въпроси за обсъждане на изпълнението и на резултатите от политиката на сближаване и ЕСИ фондовете, както и с оказването на подкрепа за подготовка на рамката от политики за периода след 2020 г.

^[1] Док. 15802/14.
^[2] Док. 9622/1/15 REV 1.
^[3] Док. 14266/1/15 REV 1.
^[4] Док.  7075/16.
^[5] Док. 10668/16.
^[6] Док. 12371/16.
^[7] Док. 12749/16 + ADD 1—3.
^[8] http://ec.europa.eu/budget/budget4results/index_en.cfm