Заключения на Съвета относно финансирането на борбата с изменението на климата

1. ПОТВЪРЖДАВА силната подкрепа на ЕС и неговите държави членки за навременното изпълнение на Парижкото споразумение заедно с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие. ЗАЯВЯВА ОТНОВО, че е важно да се постигне бърз и амбициозен напредък по трансформационната цел на Парижкото споразумение — да се приведат финансовите потоци в съответствие с насоката за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на изменението на климата развитие, както и че е важно да се предприемат действия, поотделно и колективно, за да се осъществи този глобален отговор на заплахата от изменението на климата. ИЗТЪКВА значението на тази цел, която е отразена в оценката на напредъка към постигането на дългосрочните цели на Парижкото споразумение, включително чрез глобалния преглед, и ПОСОЧВА необходимостта от разработване на методи и начини за по-нататъшна количествена оценка на колективния напредък към изпълнението на член 2, параграф 1, буква в) от Парижкото споразумение.

2. ПОДЧЕРТАВА, че е важно да се увеличи наличността на капитала за екологосъобразни и устойчиви инвестиции и, в този контекст, ПРИВЕТСТВА неотдавнашното развитие на международно, регионално и национално равнище с цел подобряване способността на финансовата система да мобилизира финансиране за ниски емисии и устойчиво на изменението на климата развитие и адекватно да управлява съответните финансови рискове, включително работата на проучвателната група на Г-20 за екологосъобразно финансиране, работната група относно оповестяване на финансова информация във връзка с климата на Съвета за финансова стабилност (СФС), експертната група на високо равнище по въпросите на устойчивото финансиране и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. ПОДЧЕРТАВА, че ценообразуването на въглеродните емисии е един от ключовите компоненти на благоприятстващата среда за пренасочване на инвестициите към екологосъобразни и устойчиви производствени технологии, както и за насърчаване на новаторски решения. Във връзка с това ПОДКРЕПЯ инициативите за ценообразуване на въглеродните емисии, както и инициативите за насърчаване на постепенното премахване на вредните за околната среда и икономиката субсидии и, наред с останалото, за непрекъснатото намаляване на финансирането за проекти с високи нива на емисии.

3. ОТЧИТА, че общата цел за мобилизиране на 100 милиарда щатски долара годишно до 2020 г. продължава да бъде важен принос за стимулиране на трансформационната промяна, предвидена в Парижкото споразумение. ПОТВЪРЖДАВА, че ЕС и неговите държави членки са решени да продължат да увеличават мобилизирането на международно финансиране за борба с изменението на климата като част от колективната цел на развитите страни да мобилизират съвместно 100 милиарда щатски долара годишно до 2020 г., както и в периода до 2025 г., от широк кръг източници, инструменти и канали за целите на смекчаването на последиците и адаптирането към изменението на климата. ЗАЯВЯВА ОТНОВО, че публичното финансиране на борбата с изменението на климата ще продължи да бъде от съществено значение. ПОДЧЕРТАВА, че ЕС и неговите държави членки са най-големият източник на публично финансиране за борба с изменението на климата и изтъква необходимостта от бъдещото ангажиране на по-широк кръг участници. НАСТОЯТЕЛНО ПРИЗОВАВА останалите развити държави, които са страни по споразумението, да изпълнят ангажиментите си и да мобилизират финансиране от частния сектор за постигането на тази колективна цел. НАБЛЯГА на значението на ориентирана към резултати перспектива за финансиране на борбата с изменението на климата, която да осигурява максимално въздействие на предоставените и мобилизираните средства.

4. ИЗТЪКВА важната роля на частния сектор като ключов източник на финансиране на борбата с изменението на климата и необходимостта да се мобилизира по-добре неговият потенциал за финансиране на действия за смекчаване на последиците и адаптиране към тях, и ОТБЕЛЯЗВА централната и необходима роля на стабилна политическа среда, благоприятстваща мобилизирането на финансиране от частния сектор. ОТБЕЛЯЗВА, че ЕС е въвел и ще продължи да разработва и усъвършенства широк набор от инструменти за мобилизиране на финансиране от частния сектор за международни действия за борба с изменението на климата.

5. ИЗТЪКВА значението на многостранните банки за развитие като катализатор на трансформационната промяна, предвидена в Парижкото споразумение, включително чрез изпълнението на техните ангажименти за финансиране на борбата с изменението на климата до 2020 г. НАСТОЯТЕЛНО ПРИЗОВАВА тези банки, включително наскоро създадените, да продължат да увеличават инвестициите, свързани с борбата с изменението на климата, като използват своите ресурси по по-иновативен и ефективен начин за мобилизиране на частен капитал, и да приведат своите дейности в по-пълно съответствие с Парижкото споразумение и съответните цели за устойчиво развитие, включително чрез подпомагане на изграждането на национален капацитет за разработване и изпълнение на проекти.

Освен това ПРИВЕТСТВА усилията на многостранните банки за развитие да интегрират съображенията, свързани с климата, в своите портфейли, като действат със собствените си основни силни страни и мандати. Поради това НАСЪРЧАВА многостранните банки за развитие да продължат да намаляват финансирането на електроцентралите, работещи на въглища, като вземат предвид текущото развитие и енергийните нужди на нашите партньорски държави. НАСЪРЧАВА международните и регионалните финансови институции и агенциите на ООН да предоставят на страните информация чрез секретариата на РКООНИК относно начина, по който интегрират целите, свързани с изменението на климата, и включват мерки за устойчивост спрямо изменението на климата в своите програми за помощ за развитие и за финансиране на борбата с изменението на климата.

6. ПОДЧЕРТАВА, че рамката за прозрачност ще бъде от ключово значение за успешното прилагане на Парижкото споразумение чрез подобряване на проследяването на: i) финансирането на борбата с изменението на климата; и ii) напредъка в осъществяването на действия, планирани в рамките на национално определените приноси. ИЗТЪКВА необходимостта от постигането на балансиран напредък във всички аспекти на рамката за прозрачност. ИЗТЪКВА значението на навременното и ефективно изпълнение на инициативата за изграждане на капацитет в подкрепа на прозрачността и други инициативи за повишаване на прозрачността. ПРИВЕТСТВА значителния напредък в преговорите по РКООНИК относно реда и условията за отчитане на предоставените и мобилизираните финансовите ресурси и ПОДКРЕПЯ необходимостта от по-нататъшно разработване на методологии за надеждно проследяване на частното финансиране, мобилизирано чрез публични интервенции, което дава възможност за обобщаване и същевременно се избягва двойното отчитане. В това отношение НАСЪРЧАВА прилагането на принципите за отчитане на мобилизираното частно финансиране, разработени от мрежата на ОИСР „Research Collaborative“ и Комитета за подпомагане на развитието.

7. ИЗТЪКВА значението на ефективната структура за финансиране на борбата с изменението на климата в световен мащаб. ПРИЗНАВА важния принос на международните финансови институции и механизми за финансиране на борбата с изменението на климата и ЗАЯВЯВА ОТНОВО готовността си да продължи да подкрепя такива институции и механизми, включително Зеления фонд за климата. ИЗТЪКВА необходимостта от подобряване на ефикасността и ефективността, както и съгласуваността и взаимното допълване на настоящата институционална структура за финансиране на борбата с изменението на климата по линия на РКООНИК. ПОДЧЕРТАВА, че тези подобрения биха осигурили възможност за ефикасен достъп до финансиране на развиващите се страни в подкрепа на направлявани от държавите стратегии за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на изменението на климата развитие.

8. ПОДЧЕРТАВА, че е важно да се увеличат ресурсите, за да се отговори на нуждите и да се осигури подкрепа на най-бедните и особено уязвими развиващи се страни, например най-слабо развитите страни и малките островни развиващи се държави. Във връзка с това, по повод 10-ата годишнина от учредяването му, ОТЧИТА значителния принос на Фонда за адаптация, като част от по-широкия финансов ландшафт, свързан с адаптирането. ИЗТЪКВА, че ЕС и неговите държави членки колективно полагат и ще продължат да полагат усилия, за да насочат значителен дял от публичното финансиране на борбата с изменението на климата към финансиране на адаптирането, и че ЕС вече подкрепя адаптирането чрез няколко технически и финансови инструменти. НАБЛЯГА на необходимостта да се подкрепят развиващите се страни да интегрират целите в областта на климата в стратегии за развитие, и по-специално съображенията, свързани с адаптирането, да бъдат интегрирани на всички равнища на плановете за развитие.

9. ОТПРАВЯ ИСКАНЕ към Европейската комисия да представи преглед на международното финансиране на борбата с изменението на климата от страна на ЕС, включително от Европейската инвестиционна банка и неговите държави членки за 2016 г., и Съветът да одобри този принос преди 23-тата конференция на страните по РКООНИК.