"Използваме бисквитки, за да гарантираме, че сърфирането Ви ще се подобри. Необходимите бисквитки са нужното условие, за да се поддържат основните характеристики на уебсайта на Съвета. Незадължителните бисквитки ни помагат да изготвяме анонимни и обобщени статистически доклади, за да отговорим по-добре на Вашите нужди.
С Ваше позволение ще използваме бисквитки за събиране на обобщени анонимни данни за сърфирането и поведението на посетителите на нашия сайт. Ще използваме тези данни, за да подобряваме Вашата работа с нашия сайт.
Съвет по конкурентоспособност (научни изследвания и космическо пространство), 23 май 2025 г.
Основни резултати
Научни изследвания
„Хоризонт Европа“: междинна оценка
Министрите обсъдиха междинната оценка на програмата „Хоризонт Европа“, която беше приета на 30 април 2025 г. „Хоризонт Европа“ е рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации за периода 2021–2027 г. с бюджет от 93,5 милиарда евро. Министрите разгледаха извлечените поуки като подготовка за следващата (10-а) рамкова програма за периода 2027–2034 г.
Повечето делегации приветстваха положителните резултати от „Хоризонт Европа“ и подкрепиха решението на председателя на Комисията за нейното запазване като самостоятелна програма. Няколко министри обаче изразиха съжаление, че много отлични научноизследователски проекти не са получили финансиране, и призоваха за опростяване на административните процедури, по-специално за МСП. В този смисъл различни делегации се обявиха в полза на използването на еднократни суми. Докато мнозина изтъкнаха значението на високите постижения и конкуренцията за успеха на политиката в областта на научните изследвания, други подчертаха стойността на сътрудничеството и необходимостта „Хоризонт Европа“ да бъде от полза за всички региони.
Делегациите приветстваха и напредъка по отношение на половия баланс в политиката в областта на научните изследвания и насърчиха непрекъснатите усилия в тази посока. Различни становища бяха изразени във връзка с финансирането на научноизследователски проекти с двойна употреба (гражданска и военна) в рамките на Европейския съвет по иновациите – много министри изразиха подкрепа, докато други изтъкнаха отново гражданската насоченост на програмата.
Програма за политиката за европейското научноизследователско пространство за периода 2025 – 2027 г.
Министрите постигнаха политическо споразумение по препоръка относно програмата за политиката за ЕНИП за периода 2025–2027 г.
В препоръката се очертават основните дейности на ЕНИП и тя служи като пътна карта за следващите три години. Тази година ЕНИП отбелязва своята 25-годишнина като ключов инструмент за постигане на единен пазар за научни изследвания и иновации.
От 25 години ЕНИП помага на научноизследователската и иновационната общност да координира усилията си и да постига невероятни резултати. Програмата за политиката за периода 2025–2027 г. ще бъде пътната карта – ориентир в това общо пространство: истинска свобода на движение за изследователите в най-голямата екосистема за научни изследвания и иновации в света.
Марчин Кулашек, министър на науката и висшето образование на Полша
Министрите одобриха заключения на Съвета относно използването на изкуствен интелект (ИИ) в науката, в които се призовава за всеобхватна стратегия за насърчаване на навлизането на ИИ в науката с етичен, устойчив, приобщаващ и антропоцентричен подход.
Изкуственият интелект може изцяло да преобрази научните открития, да стимулира иновациите и да повиши производителността на нашите изследователи. Европа трябва да се възползва бързо от тези възможности, като същевременно се справи с етичните и обществените предизвикателства и рискове, свързани с тази бързо развиваща се технология.
Марчин Кулашек, министър на науката и висшето образование на Полша
Министрите бяха информирани и по два други въпроса:
няколко делегации ще изразят интерес за продължаване на Партньорството за научни изследвания и иновации в Средиземноморския регион (PRIMA) и след 2027 г.
датската делегация ще представи работната програма на предстоящото председателство в областта на научните изследвания.
Министрите одобриха заключения на Съвета относно използването на спътникови данни, по-специално от мрежи от спътници за наблюдение на Земята, за целите на гражданската защита и управлението на кризи.
В заключенията се отчита значението на наблюдението на Земята и на други космически данни за устойчивостта и готовността за действие при кризи и се разгледат използването на изкуствен интелект (ИИ) и други технологии за по-добра обработка на данни, както и мерки за сигурност срещу възможни заплахи (като например кибератаки).
Космическите технологии се превръщат във важен стълб на европейската сигурност – особено при предвиждането на заплахи и ефективното управление на кризи. Осигуряването на сигурен и надежден достъп в реално време до спътникови данни е от съществено значение. Европа има потенциала да бъде център за иновации, обединяващ авангардни дружества, стартиращи предприятия, академични институции и модерна, ангажирана публична администрация. Чрез насърчаване на сътрудничеството можем да създадем условия за по-силна сигурност и технологично лидерство.
Михал Барановски, заместник-държавен секретар в Министерството на икономическото развитие и технологиите
Космически данни за повишаване на устойчивостта, сигурността и управлението на кризи в ЕС
След приемането на заключенията на Съвета относно спътниковите данни за защита и управление на кризи министрите проведоха обмен на мнения по използването на космически данни за същата цел.
Министрите постигнаха съгласие, че управлението на рисковете от природни или човешки заплахи изисква пълноценно използване на космическите ресурси, като например образна диагностика, навигация и свързаност. Публичните и частните космически решения имат голям потенциал за повишаване на устойчивостта и сигурността. Много делегации предложиха идеи за подобряване на координацията между ЕС и държавите членки, включително трансграничното регионално сътрудничество, повишаването на осведомеността относно космическите данни и насърчаването на взаимодействието между участниците в космическото пространство, органите за управление на кризи и Комисията.
Няколко делегации изтъкнаха, че е важно да се оптимизира съществуващата инфраструктура – предвид високите разходи и дългите срокове на новите проекти – и да се използват инструменти като ИИ за обработка на данни, да се подобри използваемостта на данните за крайните ползватели и да се подобрят уменията на крайните получатели. Няколко държави членки също така подкрепиха двойното (за граждански и военни цели) използване на спътниковите способности, при условие да се зачитат сигурността на данните, поверителността и националните компетентности в областта на отбраната.
датската делегация запозна министрите с програмата на предстоящото председателство в областта на космическото пространство
генералният директор на Европейската космическа агенция сподели с министрите информация по темата „Космическото пространство за устойчивостта, сигурността и управлението на кризи“.
Медийната акредитация за международни срещи на върха, провеждани извън Европейския съюз, ще се извършва от правителствените органи на държавата домакин.
