"Използваме бисквитки, за да гарантираме, че сърфирането Ви ще се подобри. Необходимите бисквитки са нужното условие, за да се поддържат основните характеристики на уебсайта на Съвета. Незадължителните бисквитки ни помагат да изготвяме анонимни и обобщени статистически доклади, за да отговорим по-добре на Вашите нужди.
Съвет по конкурентоспособност (вътрешен пазар и промишленост), 22 май 2025 г.
Основни резултати
Публичен интерфейс за деклариране на командироването на работници
Министрите одобриха позицията на Съвета (общ подход) по регламента за електронното деклариране на командированите работници. „Командирован работник“ е работник, изпратен от своя работодател да предоставя временно услуга в друга държава членка. Регламентът има за цел да се намали административната тежест за предприятията чрез подаване на декларации за командироването през нов доброволен онлайн интерфейс, който ще позволи лесното регистриране на командированите работници от разстояние и по електронен път.
По-голямата част от делегациите подкрепиха общия подход, подчертаха ползите, които електронното деклариране може да донесе по отношение на административното опростяване, интеграцията на единния пазар, свободата на движение и защитата на правата на работниците. Много министри припомниха доброволния характер на системата и необходимостта от поддържане на високо равнище на контрол от страна на националните органи.
Публичният интерфейс за командировани работници е решаващ фактор за промяна на вътрешния пазар на услуги. Използването на модерни цифрови технологии и изпращането на служители в друга държава членка ще бъде по-бързо, по-евтино и по-лесно; работниците ще продължат да се ползват от правата си, а единният пазар на услуги ще бъде по-близо до завършването си.
Михал Барановски, заместник държавен секретар в Министерството на икономическото развитие и технологиите
Министрите проведоха ориентационен дебат по начините за адаптиране на промишлените политики към традиционно силните отрасли. В рамките на компаса за конкурентоспособността бяха предложени няколко секторни водещи инициативи за важни отрасли, като например плана за действие в областта на стоманата и металите, представен на 19 март 2025 г., и плана за действие в областта на промишлеността за автомобилния сектор, представен на 5 март 2025 г. За 2025 г. е предвиден пакет за химическата промишленост.
Министрите обмениха мнения относно начините за повишаване на конкурентоспособността на традиционно силните отрасли, без да спира работата по целите в областта на климата. Много министри изтъкнаха необходимостта от прагматичен подход, по-ниски цени на енергията и подобряване на междусистемната инфраструктура, гарантиране на сигурността на доставките на суровини, стимулиране на технологичното развитие и осигуряване на финансиране за промишлеността. Много делегации подчертаха, че е важно да се гарантира търсенето на нисковъглеродни продукти в обществените поръчки, призоваха за опростяване на законодателството и намаляване на административната тежест, както и за борба с нелоялната конкуренция и изместването на въглеродни емисии чрез ефективно използване на инструменти за търговска защита и на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ).
Изпълнителният заместник-председател на Комисията, отговарящ за просперитета и промишлената стратегия, Стефан Сежурне, представи стратегията за единния пазар, която колегиумът на членовете на Комисията прие предишния ден. Стратегията е насочена към „Страшните десет“, които са най-значителните пречки в десет сектора, пречещи на предприятията от ЕС да разширяват дейността си във всички държави членки. В стратегията се подчертава необходимостта от по-голяма амбиция в областта на услугите, опростяването и цифровизацията, особено за МСП, и се призовава за по-голямо политическо участие чрез назначаването на „шерпа“ за вътрешния пазар от всяка държава членка.
Държавите членки приветстваха стратегията. Много делегации изразиха готовността си да си сътрудничат при нейното изпълнение. Министрите подчертаха различните си приоритети в стратегията, включително подкрепата за МСП, намаляването на административната тежест, увеличаването на междусистемните връзки между енергетиката, транспорта и данните, цифровизацията на процедурите и намаляването на териториалните ограничения на доставките.
Източникът е наличен единствено на следния(те) език(ци):
Обществени поръчки: стратегически цели и бъдещи действия
Министрите проведоха дебат относно ролята на обществените поръчки като стратегически инструмент с годишен бюджет от 2,3 трилиона евро и с 250 000 публични, регионални и местни власти като заинтересовани страни. Полското председателство изготви бележка, която да направлява дискусията. В последвалия дебат бяха обсъдени два въпроса, които председателството постави на министрите. Единият се отнася за бъдещите действия за постигане на многобройните и бързо развиващи се стратегически цели на ЕС, като например конкуренцията, устойчивостта, издръжливостта, иновациите, сигурността, безопасността и конкурентоспособността, чрез обществените поръчки. Другият въпрос имаше за цел да се проучат възгледите сред държавите членки относно степента на гъвкавост, с която националните органи да разполагат при избора какви цели да преследват и как.
Министрите споделиха вижданията си за очакваното преразглеждане на законодателството на ЕС в областта на обществените поръчки, като изразиха различни становища. Всички делегации и Комисията подчертаха необходимостта от опростяване на съществуващата европейска рамка чрез намаляване на броя на правните актове, въвеждане на цифрови инструменти и установяване на по-ясни правила. Министрите обсъдиха и за кои стратегически цели на ЕС – като например в областта на околната среда, социалните политики, икономическия суверенитет и националната сигурност – обществените поръчки биха могли да спомогнат да бъдат постигнати, и обсъдиха дали и кога може да бъде въведена клауза за преференции на ЕС. Много делегации се застъпиха за това да се даде възможност на националните, регионалните и местните възлагащи органи да разполагат с гъвкавостта да адаптират прилагането на новите секторни критерии, включително преференциите на ЕС, към своите специфични потребности. Те отправиха силен сигнал, че преразглеждането трябва да се съсредоточи върху опростяването на процедурите за възлагане на обществени поръчки на равнището на ЕС, иначе казано за това „как да се купува“, като същевременно на възлагащите органи се дава избор да решават „какво да се купува“.
Съветът като филтър за бюрокрацията
Министрите проведоха втори ориентационен дебат относно начините за подобряване на законодателния процес, за да стане той по-благоприятен за бизнеса. В заключенията си от 20 март 2025 г. Европейският съвет подчерта необходимостта от спешно опростяване и драстично намаляване на административната, регулаторната и отчетната тежест. В заключенията се призовава за рационализирано законодателство на ЕС, което да насърчава ясна, опростена и благоприятстваща иновациите регулаторна рамка. Гарантирането, че регулаторната рамка на ЕС е пригодена към конкурентоспособността, е първият хоризонтален фактор, набелязан в компаса за конкурентоспособността. Министрите споделиха вижданията си по два въпроса: по какъв начин Съветът може да приложи собствените си принципи за по-добро регулиране и по какъв начин Съветът може да действа като ефективен „филтър за бюрокрацията“ чрез насърчаване на по-благоприятна за бизнеса регулаторна среда.
Всички министри изразиха съгласие, че подобряването на регулирането и опростяването на процесите следва да бъдат приоритет за всички европейски институции: Комисията, Парламента и Съвета. Много делегации предложиха решения за подобряване на законодателния процес, като например провеждане на широки консултации със заинтересованите страни, извършване на задълбочени оценки на въздействието (включително за съществени изменения) и оценка на въздействието на законодателството, особено върху малките и средните предприятия. Някои делегации призоваха за прилагане на принципи като пропорционалност, субсидиарност и правилото за отмяна на предишни тежести при въвеждането на нови (съгласно което се премахва съществуващото законодателство, когато се предлагат нови законодателни актове), за да се гарантира, че новите правни актове ще бъдат ефективни и не прекалено обременяващи. Председателството потвърди, че по-доброто регулиране ще остане приоритет за тройката председателства.
Други въпроси
В рамките на точка „Други въпроси“ министрите бяха информирани по следните теми:
Полското председателство информира министрите за актуалното състояние на законодателните досиета, разглеждани по време на председателството:
регламентът за борба със забавата на плащанията по търговски сделки
регламентът относно принудителното лицензиране с оглед на управлението на кризи
регламентът относно безопасността на играчките
регламентът относно детергентите и повърхностноактивните вещества
Делегациите на Германия, Испания, Италия, Латвия, Португалия, Словакия, Унгария,Франция и Чехия напомниха на министрите, че е необходимо да продължат обсъжданията по регулирането на патентите от съществено значение за стандарт.
Делегацията на Франция насочи вниманието към бързото изпълнение на плана за действие в областта на промишлеността за европейския автомобилен сектор, включително подкрепата за веригата за създаване на стойност в сектора на батериите в Европа.
Делегацията на Франция насочи вниманието и към мобилизирането на финансиране за промишлеността и стратегическата автономност на ЕС на европейско и национално равнище.
Франция също така изтъкна и трета точка относно увеличаването на митата от страна на органите на САЩ, мерките за защита на пазара на ЕС от потоци от свръхкапацитет.
Делегацията на Дания информира министрите за работната програма на предстоящото председателство в областта на вътрешния пазар и промишлеността.
Освен това Съветът прие без обсъждане точките, включени в списъците на точки А за незаконодателни дейности.
Медийната акредитация за международни срещи на върха, провеждани извън Европейския съюз, ще се извършва от правителствените органи на държавата домакин.
