"Използваме бисквитки, за да гарантираме, че сърфирането Ви ще се подобри. Необходимите бисквитки са нужното условие, за да се поддържат основните характеристики на уебсайта на Съвета. Незадължителните бисквитки ни помагат да изготвяме анонимни и обобщени статистически доклади, за да отговорим по-добре на Вашите нужди.
Видеоконференция на министрите на външните работи, 19 ноември 2020 г.
Основни резултати
Текущи въпроси
Положението в Беларус продължава да се влошава; репресиите от страна на държавата срещу народа не са спрели. Днес се споразумяхме да продължим с подготовката на следващия кръг от санкции — в отговор на жестокостта на властите и в подкрепа на демократичните права на беларуския народ.
Жозеп Борел, върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност
Министрите на външните работи от ЕС обсъдиха влошаващото се положение в Беларус и продължаващите репресии срещу протестиращите и постигнаха съгласие да се пристъпи към трети пакет от санкции.
Министрите имаха и първа възможност да обменят мнения относно резултатите от изборите в САЩ през 2020 г. и общата посока на трансатлантическите отношения. Обсъжданията по втория въпрос ще продължат на министерско равнище на 7 декември.
Беше обърнато внимание и на предстоящата международна конференция за 2020 г. за поемане на ангажименти в Афганистан, която ще се проведе на 23 и 24 ноември. Върховният представител изтъкна готовността на ЕС да даде положителен тласък на мирния процес в Афганистан и да изпрати ясни послания за солидарност с афганистанския народ чрез финансов ангажимент.
Министрите имаха също така възможност да обсъдят положението в Нагорни Карабах, във връзка с което ЕС излезе с декларация, припомняща значението, което се отдава на разрешаването на този конфликт, както и готовността на ЕС да изиграе своята роля в усилията за постигане на траен мир в ключов регион в съседни на ЕС държави.
След това върховният представител информира министрите за Либия, където се предприемат окуражаващи стъпки, но положението остава нестабилно, и за Етиопия. Що се отнася до положението в региона на тигрейците, целенасоченото етническо насилие и твърденията за жестокости и нарушения на правата на човека бяха повод за дълбока загриженост сред министрите, които призоваха всички страни да се въздържат от насилие и да се върнат към диалога.
Накрая министрите обсъдиха продължаващото влошаване на положението в Източното Средиземноморие и потвърдиха отново солидарността на ЕС с Кипър и Гърция. Неотдавнашните действия и изявления на Турция във връзка с Кипър бяха счетени за противоречащи на резолюциите на ООН и за продължаващи да предизвикват напрежение.
Многостранно сътрудничество
Министрите обсъдиха начините, по които ЕС може да помогне за защитата и модернизирането на системата на многостранно сътрудничество, така че тя да може да засили сътрудничеството по глобалните предизвикателства и да подкрепи реформите в областите, в които това е необходимо. Освен това министрите предоставиха насоки за това как ЕС може най-добре да популяризира своите ценности и да отстоява интересите си в рамките на многостранни форуми.
Днешното обсъждане ще послужи за основа на предстоящата работа по съвместното съобщение на върховния представител и Комисията относно укрепването на приноса на ЕС към основаното на правила многостранно сътрудничество, предвидено за първото полугодие на 2021 г.
Други точки
В рамките на видеоконференцията министрите обмениха мнения с палестинския министър на външните работи Рияд ал-Малики относно положението в Палестина, близкоизточния мирен процес и двустранните отношения.
Министрите приветстваха по-специално неотдавнашното решение на Палестинската власт да възобнови сътрудничеството и диалога с Израел, изтъкнаха отново европейската подкрепа за договорено решение за две държави и обсъдиха как ЕС може да допринесе за създаването на по-добри условия за възобновяване на преговорите между израелците и палестинците.
Преди видеоконференцията Съветът одобри Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2020—2024 г., който съдържа основните приоритети на ЕС за постигане на напредък и защита на правата на човека и демокрацията чрез външните ни действия.
Медийната акредитация за международни срещи на върха, провеждани извън Европейския съюз, ще се извършва от правителствените органи на държавата домакин.