Кои са най-големите киберзаплахи в ЕС?
Киберзаплахите се увеличават по обем и сложност. Държавите от ЕС укрепват киберсигурността, за да защитят критичната инфраструктура, икономическата стабилност и неприкосновеността на личния живот в електронната среда.
Защо повишаването на киберсигурността е от огромно значение
Киберзаплаха е всяка злонамерена дейност, насочена към нарушаване на целостта, поверителността или наличността на цифровите системи, мрежи или данни.
Киберзаплахите продължават да нарастват в цяла Европа и по света. През 2020 г. цената на киберпрестъпността в световен план достигна два пъти равнището от 2015 г.
Кибератаките не само нарастват по обем, но и се развиват по сложност, тъй като престъпниците вече използват усъвършенствани техники, включително генеративен изкуствен интелект (ИИ), за да затруднят откриването и противодействието на своите атаки.
Как ЕС се бори с киберпрестъпността
Най-сериозните киберзаплахи, които оказват въздействие върху ЕС
Атаките стават все по-сложни и разнообразни, като са насочени към широк кръг от сектори. Според Агенцията на ЕС за киберсигурност (ENISA) това са основните киберзаплахи, които понастоящем засягат ЕС:
заплахи за наличността
атаки, целящи да нарушат наличността на дадена система или услуга чрез изчерпване на ресурсите ѝ или претоварване на мрежовата инфраструктура
рансъмуер
атакуващите изземват контрола върху активите, като изискват откуп за възстановяване на достъпа или за предотвратяване на разкриването на данни
заплахи за данните
неразрешен достъп до чувствителни, поверителни или защитени данни с цел манипулиране, разкриване или унищожаване на информация
социално инженерство
манипулативни тактики, които заблуждават жертвите да правят критични грешки или да предават чувствителна информация
малуер
зловреден софтуер, предназначен за проникване в системи, причиняване на щети, нарушаване на услугите и кражба на данни
атаки срещу веригата на доставки
атаки, насочени към дадена организация чрез уязвимости в нейната верига на доставки, с потенциални каскадни ефекти
Заплахите за наличността представляват 46% от киберзаплахите
Заплахите за наличността, рансъмуерът и заплахите за данните са най-значимите киберзаплахи в ЕС.
Заплахи за наличността – 46%
Рансъмуер – 27%
Заплахи за данните – 16%
Други – 11%
Основни участници в кибератаките
Участниците в киберзаплахите са разнообразни, като варират предимно от свързани с държавата групи до финансово мотивирани престъпници, частни субекти и хактивисти. Всяка група има специфични методи и цели:
- участници, свързани с държавата
групи, свързани с правителството, които извършват атаки за политически или стратегически цели, като шпионаж - участниците в киберпрестъпления
търсят финансова изгода чрез опортюнистични атаки, като например социално инженерство - занимаващи се с офанзива субекти от частния сектор
дружества, които разработват и продават кибероръжия, често на правителства и частни лица - хактивисти
занимават се с предизвикване на смущения и хакерски атаки, целящи политически или социални промени, и понякога са подкрепяни от свързани с държавата участници
Сектори, които са най-силно засегнати от киберзаплахи
Почти 20% от кибератаките са насочени към организации в публичната администрация – сектор, който е от съществено значение за обществените услуги и сигурността. Следват секторите на транспорта (11%), финансите (9%), цифровата инфраструктура (9%), бизнес услугите (8%), широката общественост (8%) и преработващата промишленост (6%).
Публична администрация – 19%
Транспорт – 11%
Финанси – 9%
Цифрова инфраструктура – 9%
Вижте също
Киберсигурност на ЕС: стратегия и ключови политики
Киберсигурност: социално инженерство
Безопасност в интернет
Последна актуализация: 5 февруари 2025 г.