Процедури на ЕС за предоставяне на убежище и процедури на границата

Как функционират процедурите за предоставяне на убежище в ЕС

Пактът за миграцията и убежището установява обща рамка на ЕС в областта на убежището и миграцията. Пактът има за цел да гарантира, че молбите за убежище се обработват в съответствие с общи стандарти в целия ЕС, като по този начин системата става по-ефективна и предвидима.

Ключов аспект на пакта е Регламентът относно процедурата за предоставяне на убежище, в който се определя как се обработват молбите за международна закрила. С него също така се въвеждат правила за процедурите по външните граници на ЕС.

Взети заедно, тези разпоредби определят начина, по който молбите се регистрират и разглеждат, правата и задълженията на лицата, търсещи убежище, специалните процедурни гаранции за уязвимите лица, например непридружените ненавършили пълнолетие лица, и случаите, когато на границата се прилагат специални процедури.

Правилата на ЕС предвиждат и специални разпоредби за кризисни ситуации или форсмажорни обстоятелства, които позволяват прилагането на дерогации при извънредни обстоятелства и за възможно най-кратък период от време.

Кандидатстване за убежище

Регламентът относно процедурата за предоставяне на убежище определя процедурата за разглеждане на молбите за международна закрила. С него се цели процедурите за предоставяне на убежище да станат по-справедливи и по-ефективни, като същевременно се намалят стимулите за придвижване на хората между държавите от ЕС с цел търсене на убежище.

Регламентът определя ясни правила и срокове за всеки етап от процедурата. В него се изясняват стъпките от изразяването на желание да се потърси международна закрила до регистрирането и официалното подаване на молба. Заявителите обикновено разполагат с 21 дни, за да подадат заявлението си след регистрацията. Обикновено решението следва да бъде издадено в срок от шест месеца, въпреки че при определени обстоятелства този срок може да бъде удължен с още шест месеца. По ускорената процедура следва да се вземе решение в срок от три месеца. С регламента също така се определят срокове за преценка на недопустимостта на дадена молба, които варират от 10 дни до два месеца в зависимост от обстоятелствата.

Освен това с регламента:

се определят задължения за лицата, търсещи убежище, да сътрудничат на органите и се предвиждат последици, когато тези задължения не са изпълнени
се предвиждат специални процедурни гаранции за уязвими лица, например непридружени ненавършили пълнолетие лица
се засилват мерките за предотвратяване на злоупотребите и вторичните движения, включително специфични правила за последващи молби и за лица, които кандидатстват за убежище в повече от една държава от ЕС
се пояснява кога дадена молба може да се счита за недопустима, включително когато се прилагат понятията за сигурна трета държава или първа държава на убежище
свързва по-тясно процедурите за предоставяне на убежище и за връщане, така че отрицателното решение за предоставяне на убежище да може да бъде придружено от решение за връщане, а жалбите срещу двете решения да могат да се разглеждат в едни и същи срокове

Процедури на границата за предоставяне на убежище

Процедурата на границата за предоставяне на убежище позволява на държавите от ЕС да разглеждат определени молби за убежище на външните граници на ЕС или в близост до тях, без да се разрешава на кандидата да влезе на територията. Процедурата е задължителна в конкретни случаи, включително когато кандидатът е подвел органите, счита се, че представлява риск за сигурността или обществения ред или идва от държава с нисък процент на признаване на международна закрила, което означава, че е малко вероятно да получи международна закрила.

Процедурата на границата за предоставяне на убежище може да продължи до 12 седмици. Ако определена молба бъде отхвърлена, кандидатът ще бъде насочен към процедурата на границата за връщане, която може да продължи още 12 седмици. Тази процедура има за цел да улесни бързото връщане на хората, които нямат право да останат в ЕС.

Процедурата на границата може да се прилага само когато държавата членка разполага с достатъчен капацитет, включително подходяща инфраструктура и обучен персонал, за обработване на молбите за убежище и връщанията. Адекватният капацитет в целия ЕС е определен на 30 000 места, разпределени по национални капацитети.

Процедурите на границата за предоставяне на убежище и за връщане са тясно свързани, но се уреждат от отделни правила на ЕС. Процедурата на границата за връщане е установена с Регламента относно процедурата на границата за връщане, който е част от общите правила на ЕС относно връщането.

Права и задължения на лицата, търсещи убежище

Правилата на ЕС определят стандарти за правата и задълженията на лицата, търсещи международна закрила, и осигуряват гаранции по време на цялата процедура за предоставяне на убежище.

Лицата, търсещи убежище, имат право:

да получават ясна и навременна информация за процедурата, за правата и задълженията си и как се подава молба
да получават устен превод и да бъдат изслушвани по време на лично интервю като част от разглеждането на молбата
да получат достъп до безплатни правни консултации по време на административния етап на процедурата, както и до безплатна правна помощ и представителство по време на обжалване
да останат в компетентната държава от ЕС, докато молбата им се разглежда, при спазване на условията, определени в правото на ЕС

Правилата също така предвиждат допълнителни гаранции за лицата със специални процедурни нужди, включително непридружените ненавършили пълнолетие лица и семействата с деца.

Основните права трябва да се зачитат по време на цялата процедура за предоставяне на убежище. Държавите от ЕС трябва да спазват Хартата на основните права на ЕС и принципа на забрана за връщане, който защитава хората от връщане в държава, в която биха били подложени на преследване или тежки посегателства. Независим механизъм също така наблюдава зачитането на основните права по време на скрининга и процедурата на границата за предоставяне на убежище.

Сигурни държави

Правилата на ЕС в областта на убежището предвиждат две допълнителни понятия, които също могат да повлияят на начина, по който се разглежда дадена молба за убежище: сигурни трети държави и сигурни държави на произход.

Сигурни трети държави

Понятието за сигурна трета държава позволява на държава от ЕС да счита молба за убежище за недопустима, ако кандидатът е можел да потърси и, когато отговаря на условията, да получи международна закрила в сигурна държава извън ЕС. Трета държава може да се счита за сигурна, когато кандидатът има достъп до ефективна закрила, включително правото да остане, подходящ стандарт на живот, здравеопазване и образование, както и закрила до намирането на трайно решение.

Понятието се прилага и когато има връзка между кандидата и третата държава, когато кандидатът е преминал транзитно през държавата или когато споразумение или договореност гарантира, че молбата за убежище на кандидата ще бъде разгледана в нея. Понятието не може да се прилага въз основа на такова споразумение или договореност в случай на непридружени ненавършили пълнолетие лица.

Сигурни държави на произход

Понятието за сигурна държава на произход се прилага за държави, в които по принцип се счита, че хората са защитени от преследване или тежки посегателства. Молбите от граждани на такива държави могат да бъдат разглеждани по ускорена процедура.

На 24 февруари 2026 г. Съветът и Европейският парламент подписаха регламента с първия общоевропейски списък на сигурните държави на произход, обхващащ Бангладеш, Колумбия, Египет, Индия, Косово, Мароко и Тунис. Държавите – кандидатки за присъединяване към ЕС, също се определят като сигурни държави на произход на равнището на ЕС, с някои изключения, например Украйна. Понастоящем те включват Албания, Босна и Херцеговина, Грузия, Молдова, Северна Македония, Сърбия, Турция и Черна гора.

Държавите членки могат да поддържат свои собствени национални списъци с допълнителни държави.