Хронология – киберсигурност

На 6 юни 2025 г. министрите приеха концепцията на ЕС относно управлението на кризи в областта на киберсигурността, в която се дават насоки за реакцията на ЕС при мащабни киберинциденти или киберкризи.

• ЕС приема концепция за по-добро управление на европейските киберкризи и киберинциденти (съобщение за медиите, 6 юни 2025 г.)

На 2 декември 2024 г. министрите приеха Законодателния акт за киберсолидарност. С новите правила се цели да се укрепят солидарността и капацитетът на ЕС за откриване, подготовка и реагиране при киберзаплахи и киберинциденти и да се повиши неговата киберустойчивост.

• Пакет в областта на киберсигурността: Съветът приема нови законодателни актове за укрепване на капацитета в областта на киберсигурността в ЕС (съобщение за медиите, 2 декември 2024 г.)

Съветът прие нов законодателен акт относно изискванията за киберсигурност за продукти с цифрови елементи, с който се цели да се осигури безопасността преди пускане на пазара на продукти като свързани домашни камери, хладилници, телевизори и играчки.

• Законодателен акт за киберустойчивост: Съветът приема нов законодателен акт относно изискванията за сигурност за цифрови продукти (съобщение за медиите, 10 октомври 2024 г.)

Съветът прие санкции срещу шест лица, участвали в кибератаки срещу информационни системи, свързани с критична инфраструктура, критични функции на държавата, съхранение или обработка на класифицирана информация и правителствени екипи за реагиране при извънредни ситуации в държавите членки.

Сред санкционираните са членове на групите Callisto, Armagedon и Wizard Spider.

• Кибератаки: шест лица са добавени към списъка със санкции на ЕС за злонамерени действия в киберпространството/кибератаки срещу държави — членки на ЕС, и Украйна (съобщение за медиите, 24 юни 2024 г.)

Представителите на държавите членки (Корепер) постигнаха обща позиция по предложеното законодателство относно хоризонталните изисквания за киберсигурност за продукти с цифрови елементи (законодателен акт за киберустойчивост).

С предложените нови правила се цели да се гарантира, че продуктите с цифрови компоненти, като например свързани домашни камери, интелигентни хладилници, телевизори и играчки, са безопасни, преди да навлязат на единния пазар на ЕС.

• Законодателен акт за киберустойчивост: държавите членки постигат съгласие по обща позиция относно изискванията за сигурност за цифровите продукти (съобщение за медиите, 19 юли 2023 г.)

Съветът на ЕС и Европейският парламент постигнаха предварително споразумение по обща рамка за киберсигурност в институциите, органите, службите и агенциите на ЕС.

Споразумението ще спомогне за подобряване на тяхната устойчивост и капацитет за реагиране при инциденти и ще гарантира общи стандарти и сътрудничество.

След това споразумението ще бъде финализирано на техническо равнище, след което ще бъде изпратено на посланиците към ЕС за потвърждение. След като бъде потвърдено както от Съвета, така и от Парламента, ще бъде официално прието от двете институции.

• Киберсигурност в институциите, органите, службите и агенциите на ЕС: Съветът и Парламентът постигат предварително споразумение (съобщение за медиите, 26 юни 2023 г.)

Тъй като киберпространството е област на стратегическа конкуренция, рисковете за сигурността и отбраната на ЕС се увеличават във време на нарастващо геополитическо напрежение и зависимост от цифровите технологии.

В заключенията на Съвета относно киберотбраната се подчертава необходимостта ЕС и неговите държави членки:

• допълнително да укрепят устойчивостта си за справяне с киберзаплахи
• да повишат общата си киберсигурност и киберотбрана срещу злонамерено поведение и актове на агресия в киберпространството

• Киберотбрана: в заключения на Съвета се изтъква значението на по-нататъшното укрепване на устойчивостта на ЕС за справяне с киберзаплахи (съобщение за медиите, 23 май 2023 г.)

Съветът прие законодателен акт за гарантиране на високо общо ниво на киберсигурност в целия Съюз с цел по-нататъшно подобряване на устойчивостта и капацитета за реагиране при инциденти на публичния и частния сектор и на ЕС като цяло.

Новата директива, наречена „МИС 2“, ще замени действащата директива за мрежовата и информационната сигурност (директивата за МИС).

• ЕС решава да укрепи киберсигурността и устойчивостта в целия Съюз: Съветът приема нов законодателен акт (съобщение за медиите, 28 ноември 2022 г.)

Съветът прие позицията си по обща рамка за киберсигурност в институциите, органите, службите и агенциите на ЕС.

На фона на увеличаващите се все по-усъвършенствани кибератаки срещу публичната администрация на ЕС, през март 2022 г. Европейската комисия предложи мерки, чиято цел е да се гарантира високо общо ниво на киберсигурност.

Чрез създаването на обща рамка тези мерки целят подобряване на устойчивостта и капацитета за реагиране при инциденти на всички субекти от ЕС и преодоляване на различията в техния подход.

Следващата стъпка след приемането на позицията на Съвета ще бъде започването на преговори с Европейския парламент, след като Парламентът гласува мандата си за водене на преговори.

• Киберсигурност в институциите, органите, службите и агенциите на ЕС: Съветът приема позиция относно общите правила (съобщение за медиите, 18 ноември 2022 г.)

Съветът прие заключения, в които се призовава за по-голяма сигурност на веригите за доставки на ЕС в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ). В заключенията се разглеждат и зависимостите във веригите за доставки на ИКТ. Призивът за действие е още по-належащ в контекста на агресията на Русия срещу Украйна.

В заключенията Съветът призовава за адаптиране на рамките за скрининг на обществените поръчки или на преките чуждестранни инвестиции, включително критериите за подбор, свързани с киберсигурността. Държавите членки приканиха Комисията да издаде методологични насоки, за да насърчи възлагащите органи да поставят подходящ акцент върху практиките в областта на киберсигурността на участниците в търговете и техните подизпълнители.

В заключенията се уточнява начинът, по който съществуващото и предстоящото специфично за киберпространството законодателство също може да допринесе за сигурността на веригата за доставки на ИКТ:

• преразгледаната директива за мрежовата и информационна сигурност (МИС 2)
• схемите за сертифициране, издадени в рамката, определена в Акта за киберсигурността
• предложението за законодателен акт за киберустойчивост

В заключенията също се предлага да бъдат използвани механизми за подкрепа за финансиране на изграждането на сигурна цифрова инфраструктура, за подобряване на общото разбиране и осведоменост и за задълбочаване на международното сътрудничеството с цел повишаване на сигурността на веригата за доставки на ИКТ в ЕС и извън него.

• Съветът постигна споразумение за укрепване на сигурността на веригата за доставки на ИКТ (съобщение за медиите, 17 октомври 2022 г.)

В контекста на руската агресия срещу Украйна и след одобрението на стратегическия компас от Европейския съвет на 24 и 25 март, Съветът на ЕС изтъкна отново в заключенията си значението на разработването на инструментариум на ЕС срещу хибридните заплахи.

С този инструментариум се създава рамката за координиран отговор на хибридни заплахи и кампании, засягащи ЕС и неговите партньори. Той обединява всички имащи отношение участници, политики и инструменти за неутрализиране на въздействието на хибридните заплахи по по-координиран начин.

Съветът изтъкна отново, че основна отговорност за противодействието на хибридните заплахи носят държавите членки, и подчерта, че решенията за координиран отговор на ЕС на хибридни кампании следва:

• да служат за защита на демокрацията и международното право
• да служат за постигане на целите на Съюза
• да са пропорционални спрямо кампанията
• да съдържат ситуационна осведоменост
• да отчитат по-широкия контекст
• да зачитат международното право и да защитават основните права и свободи

• Заключения на Съвета относно рамка за координиран отговор на ЕС на хибридни кампании (прессъобщение, 21 юни 2022 г.)

Съветът одобри заключения относно установяването на позицията на ЕС в киберпространството, свързана с общата сила и устойчивост на киберсигурността при киберзаплахи.

Чрез установяването на позицията в киберпространството ЕС може да се противопостави по-добре на офанзивните кибердейности, насочени срещу него и държавите членки. Целта е да се осигури незабавен и дълготраен отговор на субекти, които се опитват да възпрепятстват сигурния и открит достъп на ЕС до киберпространството – включително като се предотвратяват, потискат и възпират заплахите и същевременно се подобряват киберспособностите.

Заключенията водят началото си от няколко законодателни акта и политики на ЕС, в това число Стратегическия компас – плана за действие на ЕС за укрепване на неговата политика за сигурност и отбрана до 2030 г.

• Позиция в киберпространството: Съветът одобрява заключения (съобщение за медиите, 23 май 2022 г.)

Съветът реши да удължи срока на действие на рамката за ограничителни мерки срещу кибератаки, застрашаващи ЕС и неговите държави членки, с още три години, до 18 май 2025 г.

Тази рамка позволява на ЕС да налага целенасочени ограничителни мерки на лица или образувания, замесени в кибератаки със значително въздействие, които представляват външна заплаха за ЕС или неговите държави членки.

• Кибератаки: ЕС удължава режима на санкции във връзка с кибератаки (прессъобщение, 16 май 2022 г.)

Съветът и Европейският парламент постигнаха временно споразумение по мерки за гарантиране на високо общо ниво на киберсигурност в целия Съюз с цел по-нататъшно подобряване на устойчивостта и капацитета за реагиране при инциденти както на публичния, така и на частния сектор, и на ЕС като цяло.

След като бъде приета, новата директива, наречена „МИС 2“, ще замени действащата директива за мрежовата и информационната сигурност (Директивата за МИС).

Новият законодателен акт:

• ще осигури по-добро управлението на риска и инцидентите и по-тясно сътрудничество
• ще разшири обхвата на правилата

• Укрепване на киберсигурността и устойчивостта в целия ЕС – предварително споразумение между Съвета и Европейския парламент (прессъобщение, 13 май 2022 г.)

Съветът и Европейският парламент постигнаха предварително споразумение по акта за оперативната устойчивост на цифровите технологии (DORA), който ще гарантира способността на финансовия сектор в Европа да поддържа устойчиви операции в случай на сериозни оперативни смущения.

С DORA се създава регулаторна рамка за оперативна устойчивост на цифровите технологии, където всички дружества трябва да гарантират, че са в състояние да устоят, да реагират и да се възстановят от всякакви видове смущения и заплахи, свързани с ИКТ.

Като се има предвид постоянно нарастващият риск от кибератаки, ЕС укрепва информационната сигурност на финансови субекти като банките, застрахователните дружества и инвестиционните посредници.

• Цифрови финансови услуги: Постигнато е предварително споразумение по DORA (съобщение за медиите, 11 май 2022 г.)

Министрите от ЕС, отговарящи за телекомуникациите и цифровите технологии, се срещнаха на 8 и 9 март 2022 г. на неформално заседание, организирано от френското председателство на Съвета.

Министрите настояха за укрепване и ускоряване темпа на европейското сътрудничество в областта на киберсигурността след увеличаването на равнищата на киберзаплаха, влошени от положението в Украйна и риска от киберинциденти в ЕС. Освен това те настояха за повече информация за рисковете, застрашаващи европейските съобщителни мрежи и инфраструктура, както и за препоръки относно начините за укрепване на тяхната устойчивост.

27-те министри приеха политическа декларация, насочена към укрепване на способностите на ЕС в областта на киберсигурността.

• Неформално заседание на министрите, отговарящи за телекомуникациите (френско председателство)

По време на заседанието на Съвета по телекомуникации през декември министрите от ЕС постигнаха съгласие по „общ подход“ относно мерките за високо общо ниво на киберсигурност в целия ЕС в рамките на т.нар. директива „МИС 2“.

Законодателството има за цел по-нататъшно подобряване на устойчивостта и капацитета за реагиране при инциденти както на публичния, така и на частния сектор и на ЕС като цяло. То си поставя за задача да премахне различията в изискванията за киберсигурност и в прилагането на мерки за киберсигурност в различните държави членки.

• Укрепване на киберсигурността и устойчивостта в целия ЕС – Съветът постига съгласие по позицията си (съобщение за медиите, 3 декември 2021 г.)
• Съвет по транспорт, телекомуникации и енергетика (Телекомуникации), 3 декември 2021 г.

Съветът прие заключения, в които ЕС и държавите членки се приканват да доразвият рамката на ЕС за управление на кризи в областта на киберсигурността, включително чрез проучване потенциала на едно съвместно киберзвено.

В заключенията си Съветът набляга на необходимостта от консолидиране на съществуващите мрежи и от картографиране на възможните пропуски и нужди от обмен на информация в рамките на и между киберобщностите. Впоследствие това трябва да доведе до съгласие относно възможните основни цели и приоритети на едно потенциално съвместно киберзвено.

• Киберсигурност: Съветът приема заключения относно проучване потенциала на едно съвместно киберзвено (прессъобщение, 19 октомври 2021 г.)

Съветът реши да удължи срока на действие на рамката за ограничителни мерки срещу кибератаки, застрашаващи ЕС или неговите държави членки, с още една година, до 18 май 2022 г.

Тази рамка позволява на ЕС да налага целенасочени ограничителни мерки на лица или образувания, замесени в кибератаки със значително въздействие, които представляват външна заплаха за ЕС или неговите държави членки.

Ограничителните мерки могат също да се налагат в отговор на кибератаки срещу трети държави или международни организации, когато се прецени, че такива мерки са необходими с оглед постигане на целите на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС).

• Кибератаки: Съветът удължава срока на действие на рамката за санкции с още една година (съобщение за медиите, 17 май 2021 г.)
• Санкции: как и кога ЕС приема ограничителни мерки (обща информация)

Преговарящите от Съвета и Европейския парламент постигнаха предварително споразумение за временна мярка, която да позволи на доставчиците на електронни съобщителни услуги, като уеб базирани услуги за електронна поща и изпращане на съобщения, да продължат да откриват, премахват и съобщават за сексуално насилие над деца онлайн, което обхваща и предотвратяване на сприятеляването с деца със сексуална цел. Мярката ще се прилага до приемането на обявеното от Европейската комисия постоянно законодателство.

Споразумението предвижда дерогация от член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации и трябва да бъде одобрено от Съвета.

• Борба с насилието над деца онлайн — неформално споразумение с Европейския парламент за временни правила (съобщение за медиите, 29 април 2021 г.)

ЕС си е поставил за цел да повиши сигурността на интернет и други критични мрежови и информационни системи, като създаде център за експертни познания в областта на киберсигурността, който да обединява инвестициите в научни изследвания, технологии и промишлено развитие в областта на киберсигурността. Новият орган, който ще бъде със седалище в Букурещ, Румъния, по-специално ще насочва свързаното с киберсигурността финансиране от програмите „Хоризонт Европа“ и „Цифрова Европа“.

Този Европейски център за промишлени, технологични и изследователски експертни познания в областта на киберсигурността ще работи заедно с мрежа от национални координационни центрове, определени от държавите членки.

На 20 април 2021 г. Съветът прие регламента за създаване на центъра и мрежата. Това ще бъде последвано от окончателно приемане от Европейския парламент.

• Център за експертни познания в областта на киберсигурността със седалище в Букурещ получава зелена светлина от Съвета (съобщение за медиите, 20 април 2021 г.)

Съветът прие заключения относно Стратегията на ЕС за киберсигурност за цифровото десетилетие. Тази стратегия беше представена от Европейската комисия и върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност през декември 2020 г. В нея се очертава рамката за действие на ЕС за защита на гражданите и предприятията в ЕС от киберзаплахи, за насърчаване на сигурни информационни системи и защита на глобално, отворено, свободно и сигурно киберпространство.

В заключенията се отбелязва, че киберсигурността е от съществено значение за изграждането на устойчива, екологична и цифрова Европа. Като основна цел в тях се посочва постигането на стратегическа автономност при същевременно запазване на отворената икономика. Това включва укрепване на способността да се вземат автономни решения в областта на киберсигурността с цел утвърждаване на водещите позиции на ЕС в сферата на цифровите технологии и повишаване на неговия стратегически капацитет.

• Съветът приема заключения относно Стратегията на ЕС за киберсигурност (съобщение за медиите, 22 март 2021 г.)

Съветът прие заключения, в които се призовава за по-нататъшно засилване на ответните действия на равнището на ЕС за борба с хибридните заплахи, включително дезинформацията, и за укрепване на устойчивостта. Съветът отбеляза, че новите технологии и кризите, като продължаващата пандемия, предоставят на враждебни фактори възможности да разширяват своята вмешателска дейност. Освен самата криза, те са допълнително предизвикателство за държавите членки и институциите на ЕС.

Съветът призна, че пандемията от COVID-19 прави ЕС и неговите държави членки по-уязвими на хибридни заплахи. Този род заплахи включват повишено разпространение на дезинформация и манипулативна намеса. Противодействието на такива заплахи, и особено на злонамерените действия в киберпространството, дезинформацията и заплахите за икономическата сигурност, изисква всеобхватен подход, включващ ефективно сътрудничество и координация.

• Съветът призовава за укрепване на устойчивостта и за борба с хибридните заплахи, включително дезинформацията, в контекста на пандемията от COVID-19 (съобщение за медиите, 15 декември 2020 г.)

Днес преговарящите от Съвета и Европейския парламент постигнаха предварително споразумение по предложение за създаване на Европейски център за промишлени, технологични и изследователски експертни познания в областта на киберсигурността и на мрежа от национални координационни центрове.

Заедно тези структури ще спомогнат за гарантирането на сигурността на цифровия единен пазар, включително в области като електронната търговия, интелигентната мобилност и интернета на предметите, и ще увеличат автономността на ЕС в областта на киберсигурността.

• Нов център за експертни познания в областта на киберсигурността и мрежа от национални координационни центрове: неформално споразумение с Европейския парламент (съобщение за медиите, 14 декември 2020 г.)

Букурещ (Румъния) беше избран от представителите на правителствата на държавите — членки на ЕС, за бъдещо седалище на новия Европейски център за промишлени, технологични и изследователски експертни познания в областта на киберсигурността.

Центърът за експертни познания в сферата на киберсигурността ще подобри координацията на научните изследвания и иновациите в областта на киберсигурността в ЕС. Освен това той ще бъде основният инструмент на ЕС за обединяване на инвестициите в областта на научните изследвания, технологиите и промишлените разработки в областта на киберсигурността.

Съветът одобри заключения, в които се отчита увеличеното използване на потребителски продукти и промишлени устройства, свързани с интернет, и произтичащите от това нови рискове за неприкосновеността на личния живот, сигурността на информацията и киберсигурността.

В заключенията се подчертава, че е важно да се оцени необходимостта от хоризонтално законодателство, за да бъдат обхванати в дългосрочен план всички съответни аспекти на киберсигурността на свързаните устройства, като наличност, интегритет и поверителност.

Свързаните устройства, включително машини, сензори и мрежи, съставляващи интернета на предметите, както и тяхната сигурност, ще играят ключова роля в по-нататъшното изграждане на цифровото бъдеще на Европа.

• Киберсигурност на свързаните устройства — Съветът приема заключения (съобщение за медиите, 2 декември 2020 г.)

Съветът реши да наложи ограничителни мерки срещу шест физически лица и три образувания, отговорни за различни кибератаки или участвали в такива. Наложените санкции включват забрана за пътуване и замразяване на активи, като същевременно на лицата и образуванията от ЕС е забранено да предоставят средства на вписаните в списъка със санкции.

• ЕС налага първите по рода си санкции срещу инициатори на кибератаки (съобщение за медиите, 30 юли 2020 г.)

Съветът прие заключения по широк кръг въпроси, свързани с изпълнението на цифровата стратегия на ЕС. В текста се подчертава въздействието на цифровата трансформация върху борбата с пандемията, както и нейната ключова роля в процеса на възстановяване след COVID-19.

По отношение на киберсигурността, предвид умножаването и усложняването на киберзаплахите и престъпленията, министрите от ЕС се стремят да подобрят способността на ЕС за реакция и да гарантират целостта, сигурността и устойчивостта на цифровата инфраструктура и на комуникационните мрежи и услуги. ЕС подкрепя и необходимостта от координиран подход, за да се намалят рисковете, свързани с киберсигурността, и да се гарантира сигурното внедряване на 5G.

• Изграждане на цифровото бъдеще на Европа – Съветът приема заключения (съобщение за медиите, 9 юни 2020 г.)

На 3 юни 2020 г. Корепер постигна съгласие по нов мандат за преговори с Европейския парламент относно предложения регламент за създаване на Европейския експертен център в областта на киберсигурността и мрежата от координационни центрове. Следващата стъпка е хърватското председателство да се свърже с главния преговарящ на Парламента, за да проучи възможността за организиране на тристранна среща.

Председателството представи също актуалното състояние по прилагането на инструментариума на ЕС за сигурността на 5G мрежите.

• Видеоконференция на министрите на телекомуникациите, 5 юни 2020 г.

В заключенията на Съвета относно 5G се разглеждат последиците за европейската икономика и необходимостта от смекчаване на рисковете за сигурността.

Министрите от ЕС подчертаха, че 5G мрежите ще бъдат част от ключова инфраструктура за поддържането на жизненоважни обществени и икономически функции.

• Значение и рискове за сигурността на 5G технологията: Съветът приема заключения (съобщение за медиите, 3 декември 2019 г.)

Съветът създаде рамка, която позволява на ЕС да налага целенасочени ограничителни мерки за възпиране и противодействие на кибератаки, представляващи външна заплахаза Съюза или за неговите държави членки.

По-конкретно, чрез това решение ЕС за първи път има възможност да санкционира лица или образувания, които:

• носят отговорност за извършването на кибератаки или опити за кибератаки
• предоставят финансова, техническа или материална подкрепа за такива атаки
• участват по друг начин в кибератаки

Могат да се налагат санкции и на лица или образувания, които са свързани с тях.

Рамката също така може да се прилага за кибератаки срещу трети държави или международни организации, когато се прецени, че са необходими ограничителни мерки с оглед на целите на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС).

• Кибератаки: Съветът вече може да налага санкции (съобщение за медиите, 17/05/2019)

На 9 април 2019 г. Съветът прие регламент, наречен още Акт за киберсигурността, с който се въвеждат:

• система от схеми за сертифициране на равнище ЕС
• Агенция на ЕС за киберсигурност, която ще бъде приемник на настоящата Агенция на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA)

• ЕС ще стане по-устойчив на кибератаки, след като Съветът подкрепи споразумение за общо сертифициране и за укрепена агенция (съобщение за медиите, 19/12/2018)

Посланиците от ЕС предоставиха на председателството на Съвета мандат за започването на преговори с Европейския парламент относно обединяването на експертен опит в областта на киберсигурността.

Преговорите ще бъдат съсредоточени върху две инициативи:

• създаването на база от върхови научни познания за киберсигурността, наречена Европейски център за промишлени, технологични и изследователски експертни познания в областта на киберсигурността
• създаването на мрежа от национални координационни центрове

• ЕС ще обедини и свърже в мрежа своя експертен опит в киберсигурността: Съветът постига съгласие по позицията си за центрове по киберсигурност (съобщение за медиите, 13/03/2019)

Одобряването на предложения Акт за киберсигурността ще даде възможност на Европейския съюз да въведе сертифициране на киберсигурността на равнище ЕС и да създаде постоянна агенция на ЕС за киберсигурност.

На 10 декември между председателството и Европейския парламент беше постигнато временно споразумение по новия законодателен акт.

Сертифицирането на киберсигурността на равнище ЕС скоро ще бъде на разположение за свързаните с интернет устройства, с което на потребителите се дава възможност да правят по-информиран избор и се улеснява предлагането от предприятията на интелигентни продукти в цяла Европа.

• ЕС ще стане по-устойчив на кибератаки, след като Съветът подкрепи споразумение за общо сертифициране и за укрепена агенция (съобщение за медиите, 19/12/2018)

Държавите — членки на ЕС, все повече си сътрудничат в областта на киберотбраната, за да укрепят капацитета си.

За тази цел Съветът прие актуализирана версия на политическата рамка на ЕС за киберотбрана.

Актуализацията позволява на ЕС да вземе предвид променящите се предизвикателства в областта на сигурността след приемането на първоначалната рамка през 2014 г. В нея се определят приоритетните области за киберотбраната и се изясняват ролите на участниците.

На своето последно заседание на 18 октомври 2018 г. Европейският съвет призова за мерки за изграждането на стабилна киберсигурност в ЕС.

Лидерите на ЕС посочиха по-специално ограничителните мерки, които могат да осигурят реакция при кибератаки и да ги възпрат.

• Киберотбрана: Съветът актуализира политическата рамка (19/11/2018)

Лидерите на ЕС призоваха за по-нататъшно укрепване на способността за възпиране, устойчивост и реакция на хибридните, кибернетичните, както и химическите, биологичните, радиологичните и ядрените (ХБРЯ) заплахи.

Призивът е свързан с кибератаките срещу Организацията за забрана на химическото оръжие в Хага.

Европейският съвет също така призова за приключване на преговорите по всички предложения, свързани с киберсигурността, „преди края на законодателния мандат“, а именно до април 2019 г.

• Заключения на Европейския съвет, 18 октомври 2018 г.

Съветът започна преговори с Европейския парламент с оглед на постигането на споразумение относно Акта за киберсигурността до края на годината. Общият подход по това предложение беше постигнат на 8 юни.

Актът за киберсигурността цели повишаването на устойчивостта на киберпространството чрез създаване на рамка за сертифициране на равнище ЕС за ИКТ продукти, услуги и процеси. С него освен това ще се модернизира сега действащата Агенция на ЕС за мрежова и информационна сигурност (ENISA).

• ЕС ще създаде обща рамка за сертифициране на киберсигурността и ще укрепи своята агенция: Съветът постига съгласие по позицията си (съобщение за медиите, 08/06/2018)

Съветът прие заключения относно злонамерени действия в киберпространството, в които се подчертава значението на едноглобално, отворено, свободно, стабилно и сигурно киберпространство, в което се прилагат изцяло правата на човека и основните свободи, както и принципите на правовата държава.

Съветът изрази сериозната си загриженост във връзка с нарасналите способности и засиленото желание на трети държави и недържавни участници да преследват свои собствени цели, като предприемат злонамерени действия в киберпространството. ЕС ще продължи да укрепва способностите си за борба с киберзаплахите.

• Реагиране при злонамерени дейности в киберпространството: Съветът приема заключения (16/04/2018)

Институциите на ЕС предприеха важна стъпка към засилване на сътрудничеството в борбата срещу кибератаките.

С междуинституционална договореност се създаде постоянен екип за незабавно реагиране при компютърни инциденти (CERT-EU), който обхваща всички институции, органи и агенции на ЕС.

CERT-EU ще осигури координиран отговор на ЕС по отношение на кибератаки срещу институциите, за които отговаря.

• Институциите на ЕС засилват сътрудничеството за противодействие на кибератаки (съобщение за медиите, 20/12/2017)

Съветът реши да изготви план за действие за реформата в киберсигурността на ЕС.

Министрите подчертаха, че онлайн сигурността е от съществено значение за европейските граждани и предприятия.

• Съвет по телекомуникации, 24/10/2017

Министрите на правосъдието от ЕС обсъдиха следващите мерки за подобряване на наказателното правосъдие в областта на киберпространството. Те приеха заключения по два въпроса, в които се определят практическите мерки за подобряване на сътрудничеството, както и графикът за по-нататъшни действия.

• Заключения относно повишаване на ефективността на наказателното правосъдие в киберпространството
• Заключения относно Европейската съдебна мрежа по въпросите на киберпрестъпността

• Борба срещу престъпленията в киберпространството: Съветът договори практическите мерки и следващите стъпки (09/06/2016)