Защо ЕС приема санкции?

Как и кога ЕС приема санкции

Ограничителните мерки или „санкциите“ са важен инструмент на общата външна политика и политика на сигурност на ЕС. Те дават на ЕС възможност да отговори на глобалните предизвикателства и събития, които са в разрез с неговите цели и ценности.

Решенията относно санкциите се вземат от Съвета на Европейския съюз с единодушие.

Санкциите на ЕС имат конкретна насоченост към лицата, отговорни за политики или действия, на които ЕС иска да повлияе. Те не са насочени към конкретна държава или население.

Санкциите нямат наказателен характер, а по-скоро целят да предизвикат промяна в политиката или поведението на лицата, към които са насочени, с оглед на утвърждаването на целите на общата външна политика и политика на сигурност на ЕС.

Тези цели включват:

отстояване на ценностите на ЕС, неговите основни интереси и сигурност

подкрепа за демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и международното право

запазване на мира, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност

Санкциите могат да бъдат насочени срещу правителства на държави извън ЕС, недържавни образувания, групи и физически лица и да включват замразяване на активи и забрани за пътуване. Освен това ЕС може да приема икономически санкции и дипломатически мерки.

Всички приети от ЕС ограничителни мерки са в пълно съответствие със задълженията, произтичащи от международното право, включително онези, които се отнасят до хуманитарната помощ, правата на човека и основните свободи.

Насоки относно ограничителните мерки

През 2004 г. Комитетът по политика и сигурност постигна съгласие по някои основни принципи относно:

• използването на санкциите
• тяхното прилагане
• начините за измерване и контрол на тяхното въздействие

Най-добрите практики за ефективно прилагане на ограничителните мерки бяха актуализирани последно през 2022 г. Насоките за прилагането и оценката на ограничителните мерки бяха актуализирани последно през 2018 г.

• Добри практики за ефективно прилагане на ограничителните мерки (3 юли 2024 г.)
• Насоки за прилагането и оценката на ограничителните мерки (4 май 2018 г.)
• Основни принципи относно използването на ограничителните мерки (7 юни 2004 г.)

  Източникът е наличен единствено на следния(те) език(ци):

  EN ES DA DE EL FR IT NL PT FI SV
• Комитет по политика и сигурност

Изключение за хуманитарни цели

Санкциите на ЕС са в пълно съответствие с международното право, включително международното хуманитарно право.

На 9 декември 2022 г. Съветът за сигурност на ООН прие Резолюция 2664 (2022), в която се предвижда „хуманитарно изключение“ – постоянно хуманитарно изключение – от мерките за замразяване на активи, наложени от режимите на санкции на ООН.

На 14 февруари 2023 г. Съветът реши да въведе изключението за хуманитарни цели съгласно Резолюция 2664 в режимите на санкции на ООН на равнище ЕС, а на 31 март 2023 г. въведе хуманитарното изключение в познатите като „режими на смесени санкции на ООН/ЕС“, при които мерките на ЕС допълват санкциите, наложени от Съвета за сигурност на ООН.

В периода 2023 – 2024 г. Съветът въведе изключението за хуманитарни цели в режима на някои ограничителни мерки, включително режимите, установени с оглед на положението в Босна и Херцеговина, Бурунди, Гвинея, Ливан, Мианмар, Никарагуа, Тунис, Венесуела и Зимбабве, както и във връзка с кибератаките и тероризма.

Тези решения показват твърдата решимост на ЕС да се избягват нежеланите отрицателни последствия на санкциите за хуманитарните дейности, както и значението, което се отдава на пълното придържане към международното право.

• Хуманитарни дейности: ЕС въвежда допълнително изключение от санкциите (съобщение за медиите, 19 февруари 2024 г.)
• Хуманитарни дейности: ЕС въвежда допълнителни изключения от санкциите, за да улесни предоставянето на помощ (съобщение за медиите, 27 ноември 2023 г.)
• Хуманитарни дейности: ЕС въвежда изключения от санкциите, за да улесни предоставянето на помощ (съобщение за медиите, 31 март 2023 г.)

Нарушаването на санкциите е престъпление

На 28 ноември 2022 г. Съветът прие решение за добавяне на нарушаването на ограничителните мерки в списъка на „евро престъпленията“, включен в Договора за функционирането на ЕС. По този начин няма да се допуснат различия в степента на прилагане на санкциите в държавите членки и ще се избегне рискът от заобикаляне на тези мерки.

Освен това на 12 април 2024 г. Съветът прие нови правила, за да се гарантира, че нарушаването на ограничителните мерки се счита за престъпление.

Благодарение на новите правила някои действия ще се считат за престъпления във всички държави членки, например подпомагането на заобикалянето на забрана за пътуване, търговията със забранени стоки или извършването на забранени финансови дейности. Предвидено е също санкциониране на подбудителството и помагачеството във връзка с тези престъпления.

Държавите членки трябва да гарантират, че нарушаването на санкциите на ЕС се наказва с ефективни и пропорционални наказателноправни санкции, които варират в зависимост от престъплението. Умишленото нарушаване на санкциите обаче трябва да води до лишаване от свобода като максимално наказание.

• Съветът и Парламентът постигат политическо споразумение нарушаването на санкциите на ЕС да се счита за престъпление (съобщение за медиите, 12 декември 2023 г.)
• Санкции: Съветът добавя нарушаването на ограничителните мерки към списъка на евро престъпленията (съобщение за медиите, 28 ноември 2022 г.)
• Съветът одобрява окончателно криминализирането на нарушаването на санкциите на ЕС и въвеждането на наказания за това (съобщение за медиите, 12 април 2024 г.)