"Използваме бисквитки, за да гарантираме, че сърфирането Ви ще се подобри. Необходимите бисквитки са нужното условие, за да се поддържат основните характеристики на уебсайта на Съвета. Незадължителните бисквитки ни помагат да изготвяме анонимни и обобщени статистически доклади, за да отговорим по-добре на Вашите нужди.
С Ваше позволение ще използваме бисквитки за събиране на обобщени анонимни данни за сърфирането и поведението на посетителите на нашия сайт. Ще използваме тези данни, за да подобряваме Вашата работа с нашия сайт.
Видеоконференция на министрите, отговарящи за политиката на сближаване, 15 юни 2020 г.
Основни резултати
Министрите от ЕС проведоха ориентационен дебат относно ролята на политиката на сближаване за икономическото възстановяване след пандемията от COVID-19.
Министрите бяха приканени да обменят мнения по въпроса как най-добре да се осигури подходящ баланс между
непосредствените мерки в отговор на кризата и дългосрочните цели по отношение на сближаването
гъвкавостта на национално равнище и целевата подкрепа за най-слабо развитите региони и най-засегнатите сектори
Икономическите последици от пандемията от COVID-19 поставят политиката на сближаване на челно място сред мерките за възстановяване като основната политика на ЕС, която най-добре може да предотврати задълбочаването на неравенствата. Пандемията от коронавирус може да задълбочи регионалните различия, които, ако не бъдат преодолени спешно, могат да подкопаят функционирането на единния пазар. До голяма степен целта на политиката на сближаване е да предоставя допълнителна подкрепа на всички държави членки и региони, и в частност на тези, чиито икономики са особено силно засегнати от пандемията и имат най-малък капацитет за възстановяване.
Марко Павич, министър на регионалното развитие и фондовете на ЕС на Хърватия
По време на дискусията министрите подчертаха колко е важно да се засили подкрепата за сектора на здравеопазването, както и необходимостта да се използва пълноценно икономическият потенциал на най-засегнатите сектори, като туризма и културата.
В контекста на кризата държавите членки разгледаха възможността за увеличаване на гъвкавостта при прехвърлянията между структурните и инвестиционните фондове. Целта ще бъде да се повиши готовността за извънредни ситуации и да се стимулира допълнително създаването на работни места в малките и средните предприятия.
Някои държави членки смятат, че е необходимо допълнително обсъждане на възможността за включване в рамките на политиката на сближаване на мерки за бързо реагиране, които да бъдат задействани при извънредни и необичайни обстоятелства.
Накрая, министрите се договориха да работят за укрепването на инструментите на политиката на сближаване, за да се помогне на обществата да се справят с настоящата ситуация и да положат основите за бързо и устойчиво възстановяване на своите икономики.
Видеоконференцията беше председателствана от Марко Павич, министър на регионалното развитие и фондовете на ЕС на Хърватия. Европейската комисия беше представлявана от комисар Елиза Ферейра.
В края хърватското председателство разпространи съобщение за медиите.
Медийната акредитация за международни срещи на върха, провеждани извън Европейския съюз, ще се извършва от правителствените органи на държавата домакин.
Икономическите последици от пандемията от COVID-19 поставят политиката на сближаване на челно място сред мерките за възстановяване като основната политика на ЕС, която най-добре може да предотврати задълбочаването на неравенствата. Пандемията от коронавирус може да задълбочи регионалните различия, които, ако не бъдат преодолени спешно, могат да подкопаят функционирането на единния пазар. До голяма степен целта на политиката на сближаване е да предоставя допълнителна подкрепа на всички държави членки и региони, и в частност на тези, чиито икономики са особено силно засегнати от пандемията и имат най-малък капацитет за възстановяване.
