Киберотбрана

Киберпространството като област на военни действия

Киберпространството се счита за петата област на военни действия и е съпоставимо по важност за военните операции със сушата, морето, въздуха и космоса. Това е област, обхващаща всичко от информационните и телекомуникационните мрежи и инфраструктури заедно с поддържаните от тях данни до компютърните системи, процесори и контролери.

Киберпространството се превърна в силнооспорвана стратегическа област и сфера на стратегическа конкуренция. Освен това цифровата и физическата инфраструктура са взаимнозависими, което означава, че значителни киберинциденти могат да предизвикат смущения или вреди на критична инфраструктура — като например енергийни и транспортни мрежи — на която разчитат въоръжените сили в ЕС.

През последните години държавни и недържавни участници засилиха кибератаките, шпионажа и кампаниите за дезинформация, насочени срещу ЕС и неговите държави членки, включително сектора на отбраната. Злонамереното поведение на тези участници нарасна експоненциално след военната агресия на Русия срещу Украйна.

ЕС и неговите държави членки работят заедно за защита на европейските граждани, националните въоръжени сили и гражданските и военните мисии и операции на ЕС срещу киберзаплахи. Те засилват сътрудничеството и инвестициите в киберотбраната и повишават способността на ЕС за предотвратяване и откриване на кибератаки, за защита и възстановяване от кибератаки и за тяхното възпиране.

Основната рамка за сътрудничество на ЕС в областта на киберотбраната е политиката на ЕС за киберотбрана. Наред с това ЕС осъществява сътрудничество в областта на киберотбраната посредством дейностите на Европейската агенция по отбрана (EDA), във взаимодействие с Агенцията на ЕС за киберсигурност (ENISA) и Европол. EDA подкрепя държавите членки в изграждането на квалифицирана военна работна сила в областта на киберотбраната и гарантира наличието на проактивни и реактивни технологии за киберотбрана.

Политика за киберотбрана

Въз основа на рамката на политиката за киберотбрана, приета през 2014 г. и актуализирана през 2018 г., на 22 май 2023 г. Съветът прие заключения относно политиката на ЕС за киберотбрана. В заключенията се подчертава необходимостта ЕС и неговите държави членки допълнително да укрепят устойчивостта си срещу киберзаплахи и да повишат общата си киберсигурност и киберотбрана срещу злонамерено поведение и актове на агресия в киберпространството.

В съответствие със заключенията, през октомври 2024 г. Съветът одобри първия по рода си доклад на ЕС за киберотбраната (Cyber Census), в който се проследява напредъкът в изпълнението на политиката.

Политиката на ЕС за киберотбрана е изградена около четири стълба, които обхващат широк спектър от инициативи:

да действаме заедно за по-силна киберотбрана

инвестиране в способности за киберотбрана

защита на отбранителната екосистема на ЕС

партньорство за справяне с общите предизвикателства

Да действаме заедно за по-силна киберотбрана

Кибератаките често имат трансграничен характер и могат да окажат физическо въздействие върху критична инфраструктура в ЕС. Значителни инциденти в областта на киберсигурността могат да доведат до големи смущения, с които засегнатите държави членки не могат да се справят сами. Те може също така да бъдат част от по-големи хибридни атаки, извършвани от държавни или недържавни участници с цел дестабилизиране на икономиката и обществото, отслабване на критичната инфраструктура, необходима за гарантиране на сигурността на ЕС, или подкопаване и увреждане на функционирането на демокрациите, включително чрез атаки срещу инфраструктура за провеждане на избори.

В съответствие със Стратегическия компас държавите членки и други съответни участници следва да действат заедно за по-силна киберотбрана чрез засилване на сътрудничеството и координацията между военните и гражданските киберобщности.

Конкретните инициативи в рамките на този стълб включват:

по-нататъшно развитие на Конференцията на киберкомандирите на ЕС
създаване на оперативна мрежа на ЕС за военни екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти (MICNET)
създаване на Координационен център на ЕС за киберотбрана с цел подобряване на координацията и ситуационната осведоменост, по-специално за мисиите и операциите по линия на ОПСО
засилване на сътрудничеството в областта на разузнаването във връзка с киберзаплахи и укрепване на капацитета на ЕС за киберразузнаване
увеличаване на образованието, обучението и ученията в кибернитичната област

Защита на отбранителната екосистема на ЕС

През последните години броят на кибератаките се увеличи значително, включително атаките на вериги за доставки, насочени към кибершпионаж, изнудване чрез специален софтуер или смущения. През 2020 г. атаката на веригата за доставки SolarWinds засегна повече от 18 000 организации в световен мащаб, включително правителствени агенции, големи предприятия и дружества в областта на отбраната. Този и други инциденти показаха ясна необходимост от по-нататъшно укрепване на киберустойчивостта на субектите, които са активни в отбранителната екосистема на ЕС, включително военните структури, отбранителната промишленост и частните оператори.

За да се справят с проблемите, свързани със сигурността на своите комуникационни и информационни системи, ЕС и неговите държави членки работят по стандартизация и сертифициране в областта на киберсигурността, за да гарантират сигурността както на военната, така и на гражданската област.

Съветът насърчава държавите членки:

да укрепят европейската индустриална и технологична база в областта на киберотбраната с цел разработване и осигуряване на пълен спектър от способности за киберотбрана
да намалят стратегическите си зависимости във връзка с всички свои способности и вериги на доставки
да разработват и овладяват авангардни технологии за киберотбрана

Инвестиране в способности за киберотбрана

Технологичните подобрения са от съществено значение за поддържане на предимство пред конкурентите и противниците, които също инвестират много в нови технологии. Освен това уменията и компетентностите са от съществено значение за преодоляване на стратегическите зависимости в областта на киберсигурността и киберотбраната в Европа. Европейската отбранителна промишленост трябва да запази ключовите си умения и да придобие нови, за да продължи да бъде в състояние да предоставя високотехнологични решения в глобален план.

В този контекст държавите членки трябва значително да увеличат инвестициите си за изграждане, поддържане и по-нататъшно развитие на оперативно съвместими способности за киберотбрана. При това те следва да използват по най-добрия възможен начин платформите на ЕС за сътрудничество, като Европейската агенция по отбрана (EDA) и постоянното структурирано сътрудничество (ПСС), както и механизмите за финансиране, като Европейския фонд за отбрана, „Хоризонт Европа“ и програма „Цифрова Европа“.

Съветът също така приканва държавите членки да преодолеят недостига на умения в областта на киберсигурността, като използват полезните взаимодействия между инициативите във военната, гражданската и правоохранителната област.

Партньорство за справяне с общите предизвикателства

Тъй като киберзаплахите надхвърлят националните граници, ЕС си сътрудничи с държави партньори и международни организации, като Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), с цел повишаване на колективната сигурност и защитата на гражданите. ЕС се стреми да създаде адаптирани за специфичните цели партньорства в областта на киберотбраната, включително за изграждане на капацитет за киберотбрана чрез Европейския механизъм за подкрепа на мира.

Киберотбраната трябва да бъде обсъдена с партньорите в рамките на диалозите и консултациите относно киберсферата и относно сигурността и отбраната.

Киберсферата е една от ключовите приоритетни области на сътрудничеството между ЕС и НАТО. ЕС насърчава допълнителни полезни взаимодействия с НАТО, включително по отношение на реагирането на злонамерени действия в киберпространството, усилията за изграждане на капацитет в трети държави, обучението, ученията и ситуационната осведоменост.

Вж. също

Сигурност и отбрана

Киберсигурност

Хибридни заплахи