Стратегически насоки в областта на правосъдието и вътрешните работи
Договорът от Лисабон гласи, че Европейският съюз трябва да бъде пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което основните права се зачитат изцяло. За да се постигне това, на Европейския съвет се възлага задачата да състави стратегическите насоки за законодателното и оперативното планиране в това пространство. Насоките обхващат аспекти като върховенството на закона, основните права, граничния контрол, политиката в областта на миграцията и убежището, полицейското и съдебното сътрудничество и цифровизацията на правосъдието.
Актуално състояние
Съветът има за цел да обсъди стратегическите насоки в областта на свободата, сигурността и правосъдието по време на заседанието си на 12—13 март 2020 г. с оглед на тяхното одобряване преди заседанието на Европейския съвет през март.
Насоките осигуряват рамката за изпълнението на Стратегическата програма за периода 2019—2024 г., приета от Европейския съвет през юни 2019 г., и включват четири градивни елемента:
- ценности и принципи на правовата държава
- взаимно доверие
- защита на нашето общо европейско пространство
- усвояване на нови технологии и ИИ
Стратегическите насоки от 2014 г. насам
През юни 2014 г. Европейският съвет определи стратегическите насоки за пространството на свобода, сигурност и правосъдие през следващите години. Тези насоки са в съответствие с приоритетите, определени в стратегическата програма за ЕС, също приета през юни. Те стъпват на напредъка, постигнат по Стокхолмската програма — многогодишната програма в областта на правосъдието и вътрешните работи за периода 2010—2014 г.
През 2017 г. беше направен средносрочен преглед на насоките.
По-подробно
След приемането на Договора от Лисабон ЕС насочи усилията си към създаване на законодателство с цел изграждане на солидна правна рамка в областта на правосъдието и вътрешните работи. След приемането през юни 2014 г. на стратегическите насоки, сега акцентът е върху прилагането и консолидирането на съществуващите правни инструменти и мерки на политиката. В този смисъл стратегическите насоки открояват необходимостта от:
- последователно и ефективно прилагане на съществуващите мерки
- засилване на сътрудничеството
- укрепване на ролята на агенциите на ЕС
- проучване на потенциала на новите технологии
Европейският съюз заяви също, че е необходимо да се подобри връзката между външните и вътрешните политики на ЕС. Области с глобално измерение като миграцията и убежището, борбата с тероризма и защитата на личните данни трябва да се разглеждат както в контекста на ЕС, така и в светлината на отношенията с трети държави.
Освен тези общи аспекти, в стратегическите насоки бяха изложени и основните приоритети за различните направления в областта на правосъдието и вътрешните работи.
1. Утвърждаване и защита на основните права
Регламент относно защитата на данните (Инфографика)
ЕС трябва да гарантира защитата и утвърждаването на основните права, както на своята територия, така и извън нея. Сред тези права специално внимание беше обърнато на защитата на данните. Една от определените в стратегическите насоки цели в тази област беше приемането на обща рамка за защита на данните. Тази нова рамка влезе в сила през май 2016 г.
- Защита и утвърждаване на правата на човека (обща информация)
- Реформа в областта на защитата на данните (обща информация)
2. Миграция, убежище и граници
Основните цели, определени в тази област, са:
- оптимизиране на ползите, които законната миграция може да донесе на ЕС
- предоставяне на закрила на нуждаещите се от нея
- борба с незаконната миграция, предотвратяване на смъртните случаи на мигранти, опитващи се да достигнат Европа
Това трябва да се осъществи при зачитане на принципите на солидарност и справедливо поделяне на отговорността.
Законна миграция
За да се справи с предизвикателството, породено от застаряването на населението, Европа трябва да остане привлекателна дестинация за талантливите и да оползотвори възможно най-добре предоставените от законната миграция възможности. Стратегическите насоки съдържаха призив за дискусия с бизнес средите и други социални партньори, която да бъде съпътствана от приемането на съгласувани и ефикасни правила и на политики за активна интеграция от страна на държавите членки.
Убежище
Ангажиментът на ЕС за международна закрила налага провеждането на убедителна европейска политика в областта на убежището. Един от основните приоритети, заложени в стратегическите насоки, беше транспонирането и прилагането на общата европейска система за убежище. Това в крайна сметка ще даде възможност на търсещите убежище да разполагат с процедурни гаранции и закрила, които са еднакви във всички държави от ЕС.
Европейският съвет призова и за засилена роля на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) — агенцията на ЕС, която работи за засилване на сътрудничеството и подпомагане на държавите членки по свързани с убежището въпроси.
Незаконна миграция
По отношение на незаконната миграция стратегическите насоки съдържаха призив за действия за премахване на първопричините за това явление и за овладяване на миграционните потоци. Във всеки от тези два аспекта сътрудничеството с държавите на произход и транзитно преминаване на мигрантите има изключително важна роля. Параметрите на това сътрудничество по въпросите на миграцията са определени в глобалния подход към миграцията и мобилността, който представлява рамката на ЕС за диалог и сътрудничество с нечленуващите в ЕС държави на произход, транзитно преминаване и местоназначение.
Основните цели на Европейския съюз по отношение на незаконната миграция бяха:
- укрепване и разширяване на регионалните програми за закрила
- решителни усилия срещу незаконното превеждане през граница и трафика на хора
- установяване на ефективна обща политика на връщане
Граници и визи
Липсата на контрол по вътрешните граници и все по-големият брой пътници, които влизат в ЕС, изисква ефикасно и модерно управление на общите външни граници на ЕС. Европейският съвет призова за:
- икономически рентабилно модернизиране на управлението на границите
- засилване на съдействието от страна на Frontex и новата Европейска система за наблюдение на границите (Eurosur)
- проучване на възможността за създаване на европейска система за гранична охрана
- осъвременяване на общата визова политика
3. Сигурност: борба срещу престъпността и тероризма
В областта на борбата срещу тероризма и тежката и организираната престъпност стратегическите насоки съдържаха призив за:
- мобилизиране на всички инструменти за съдебно и полицейско сътрудничество
- засилване на ролята на Европол и Евроюст
Това следва да бъде съпътствано от:
- преглед на стратегията за вътрешна сигурност
- разработване на цялостен подход към киберсигурността и киберпрестъпността
- предотвратяване на радикализацията и екстремизма и ответни действия по въпроса с чуждестранните бойци
4. Съдебно сътрудничество
Европейският съвет изтъкна необходимостта от реално европейско пространство на правосъдие, където се зачитат различните правни системи и се укрепва взаимното доверие в съдебните системи на държавите членки. Някои от основните области на действие са:
- утвърждаване на последователността и яснотата на законодателството на ЕС
- улесняване на достъпа до правосъдие
- укрепване на правата на обвиняемите и подобряване на защитата на жертвите
- засилване на взаимното признаване на решения и на съдебни решения
- придвижване на преговорите относно Европейската прокуратура
- улесняване на трансграничните дейности, оперативното сътрудничество и обучението
5. Свободно движение
Европейският съвет отново изтъкна, че е необходимо да бъде защитено правото на гражданите на ЕС да се движат свободно и да пребивават и работят в други държави членки, като същевременно се решават случаите на евентуални злоупотреби и измами.