Нови правила за договорите за предоставяне на цифрово съдържание — Съветът приема своята позиция

На 8 юни Съветът прие своята позиция по директивата, с която се определят нови правила за договорите между предприятия и потребители за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги.

Целта на новите правила е да се осигури високо равнище на защита и правна сигурност за европейските потребители, по-специално при извършването на трансгранични покупки, както и да се улеснят предприятията, особено МСП, да продават в целия ЕС.

„Независимо дали става въпрос за онлайн музика и филми, приложения или услуги като Facebook и YouTube, тези нови правила ще дадат по-голяма сигурност на потребителите и доставчиците, когато купуват и продават зад граница. Това е амбициозен и същевременно крехък и балансиран компромис, свързан с гарантирането на права на европейските потребители, като същевременно е предпоставка за създаване на нови възможности за стопанска дейност за дружествата от ЕС чрез насърчаване на иновациите и конкуренцията.“

Малтийското председателство

Основни елементи на позицията на Съвета

Основните елементи на компромиса, постигнат от Съвета, се отнасят до:

• приложното поле на директивата, и по-специално вграденото цифрово съдържание, услугите за междуличностна комуникация с „добавена стойност“ („over the top“ — ОТТ), пакетните договори и обработката на лични данни. По отношение на последния аспект в текста се предвижда потребителите да имат право на средства за правна защита не само при договори, при които заплащат цена за цифрово съдържание или услуга, но и в случаите, когато предоставят само лични данни, които ще бъдат обработвани от доставчиците. Директивата обаче няма да се прилага в случаите, когато личните данни се обработват от доставчика единствено с цел предоставяне на цифровото съдържание или услуга или за да може доставчикът да се съобрази с наложените му правни изисквания.
• средства за правна защита при липса на предоставяне и при несъответствие. С оглед на запазването на интересите както на потребителите, така и на доставчиците, в текста се предвижда при липса на предоставяне доставчиците да имат право на „втори шанс“, преди договорът да може да бъде прекратен. По отношение на несъответствието текстът предвижда по-голяма гъвкавост при прилагането на национално равнище, като вместо да се установява строга йерархия между различните средства за правна защита, се определят условията за използването им.
• срокове за отговорността на доставчика. За да бъдат отчетени различията на национално равнище, компромисният текст не хармонизира напълно давностните или гаранционните срокове, но установява, че отговорността на доставчика в случай на липса на съответствие не може да бъде за период, по-кратък от две години.
• срок на обръщане на тежестта на доказване. Този период, по време на който тежестта на доказване на липсата на съответствие се носи от доставчика, се определя на една година.

Контекст

Директивата се отнася за договорите между предприятия и потребители за предоставяне на цифрово съдържание и обхваща: изготвени и доставени в цифрова форма данни (напр. музика, онлайн видео и др.), услуги, които позволяват създаването, обработката или съхраняването на данни в цифров вид (напр. услуги за съхранение „в облак“), услуги, позволяващи споделянето на данни (напр. Facebook, YouTube и др.), и всеки траен носител, използван изключително като носител на цифрово съдържание (напр. DVD).

Предложението за директива относно някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание беше представено от Комисията на 9 декември 2015 г. заедно с предложение за директива относно някои аспекти на договорите за онлайн продажби и други продажби на стоки от разстояние.

Следващи стъпки

Преговорите с Европейския парламент ще започнат веднага щом той приеме позицията си, най-вероятно през есента.

• Директива относно предоставянето на цифрово съдържание и услуги — документ относно общия подход
• Цифров единен пазар за Европа